Последна саможертва

Лиса се удиви. Знаеше, че следващият изпит ще е скоро, но не и бяха съобщени никакви други подробности, след като се върна от изпита по издръжливост. Онова пътуване също беше протекло през моройската нощ, но поне беше предупредена достатъчно отрано. Еди дежуреше при нея в стаята и, защото беше сменил майка ми, охранявала Лиса допреди няколко часа. Кристиан се надигна в леглото на Лиса и се прозина сънено. Не се бяха впуснали в разгорещен секс, но на Лиса и беше приятно да е с нея. Да се сгуши до гаджето си в леглото, докато Еди бдеше в другия край на спалнята, не и се струваше толкова странно, колкото когато майка ми беше на пост. Не я обвинявах.

- Може ли да се преоблека? - попита Лиса.

- Побързайте - отвърна пазителят.

Тя грабна първите дрехи, които успя да намери, и забърза към банята, объркана и изнервена. Като излезе оттам, Крис-тиан вече бе обул джинсите си и посягаше към тениската. Междувременно Еди оглеждаше зорко пазителите. Лесно можех да се досетя какво си мислеше, понеже същото щях да направя и аз на негово място. Това събуждане изглеждаше съвсем официално, но той не познаваше тези пазители и не им се доверяваше напълно.

- Може ли да я придружа? - попита.

- Само до мястото на изпита - отвърна вторият пазител.

- Ами аз? - попита Кристиан.

- Само до мястото на изпита.

Отговорите на пазителите ме изненадаха, но тогава осъзнах, че при подбора на кандидати за монарх навярно е общоприето на изпитите да ги придружава техният антураж - дори и при изпити, неочаквано започващи посред нощ. Или може би не бяха толкова неочаквани. Територията на кралския двор беше наглед безлюдна, но когато групата на Лиса достигна до крайната цел - малко странично крило на стара тухлена сграда, - трябваше да премине покрай групи от морои, застанали в коридорите. Очевидно се беше разчуло за предстоящия изпит.

Насъбралите се почтително и направиха път. Някои - вероятно адвокати на другите кралски фамилии - я гледаха недоволно. Но повечето от присъстващите и се усмихваха насърчително и надаваха викове за „завръщането на дракона“. Неколцина дори протягаха ръце, за да я докосват, сякаш за късмет или за да почерпят от нейната сила. Все пак тълпата сега не беше така многочислена, както при първия изпит. Това намали донякъде притеснението и, но не разклати решимостта и да се отнася сериозно към изпитите. Лицата на зрителите сияеха от страхопочитание и в същото време бяха любопитни дали тя няма да е следващият им владетел.

Една врата в края на коридора бележеше края на пътуването и. Нито на Кристиан, нито на Еди беше нужно да се обяснява, че са дотук. Преди да последва единия от пазителите вътре, Лиса погледна двамата през рамо, черпейки сила и подкрепа от обичните си лица.

След епичното приключение при първия изпит Лиса очакваше нещо също толкова плащещо. Но вместо това завари вътре една много стара жена морой, настанена удобно в кресло сред почти празната стая. Ръцете и бяха отпуснати в скута и стискаха нещо увито в кърпа. Жената си тананикаше и изглеждаше много доволна. Като казах стара, имам предвид, че действително беше много възрастна. Мороите могат да живеят почти сто години, но тази старица очевидно бе прехвърлила тази преклонна възраст. Бледата и кожа бе осеяна с бръчки, а посивялата и коса беше изтъняла и оредяла. Усмихна се, когато видя Лиса, и и посочи с кимване един празен стол. Между двете остана само една масичка със стъклена гарафа с вода върху нея. Пазителите оставиха двете жени сами в помещението.

Лиса се огледа. Нямаше никакви други мебели. Само една врата се виждаше на стената, противоположна на вратата, от която бе влязла. Седна на стола и се обърна към старата жена.

- Здравейте - каза Лиса, като се опитваше да звучи уверено. - Аз съм Василиса Драгомир.

Леката усмивка на жената се разшири, разкривайки жълтите и зъби. Един от кучешките и зъби липсваше.

- Вашата фамилия винаги се е отличавала с добрите си маниери - изграчи старицата. - Повечето от идващите тук настояват веднага да се залавяме за работа. Но аз помня дядо ти. Той също спазваше учтивия тон по време на неговите изпити.

- Познавали сте дядо ми? - възкликна Лиса. Той беше умрял още когато тя е била малка, много малка. После схвана другото значение на думите на непознатата: - И той е кандидатствал за крал?

Жената кимна.

- Премина през всичките изпити. Мисля, че той щеше да спечели изборите, ако не се беше оттеглил в последния момент. След това останаха да се конкурират само Татяна Иваш-ков и Джейкъб Тарус, но решението бе взето чрез жребий заради равните им постижения. Фамилията Тарус беше много близо до трона и още ги е яд.

Лиса никога не бе чувала тази история.

- Защо се е оттеглил дядо ми?

- Защото точно тогава се роди брат ти. Фредерик реши да посвети цялата си енергия на семейството си, вместо на нацията.