Последна саможертва

Очакваше мъглата да я отведе в градината край църквата. Но вместо това светът наоколо отново се промени и тя се озова на заседание на Кралския съвет, което не беше затворено за посетители, затова имаше доста морои като наблюдатели. Но за разлика от друг път, сега Лиса не седеше сред зрителите, а край масата на Кралския съвет, заобиколена от тринадесет стола. Тя седеше на мястото на фамилията Драгомир. Средният стол, принадлежащ на монарха, беше зает от Ариа-на Шелски. Определено е сън, подсказа и някаква рационална част от мозъка и. Тя си бе извоювала място в съвета, а Ариана бе спечелила трона. Прекалено хубаво, за да е истина.

Както винаги, в Кралския съвет се водеше разгорещен дебат. Позната бе и темата на разискванията - законът за възрастта. Някои от членовете на съвета възразяваха с довода, че това решение е неморално. Други припомняха, че заплахата от стригоите е прекалено голяма. Отчайващите времена изискват отчаяни действия, повтаряха те.

Ариана погледна нататък през масата към Лиса.

- Какво мисли фамилията Драгомир? - Сега Ариана не беше толкова любезна, както преди в микробуса, нито толкова враждебна, както беше Татяна. Ариана си оставаше неутрална, като кралица, ръководеща съвета и събираща информацията, която и бе необходима. Всички погледи в залата се насочиха към Лиса.

Неизвестно защо, но от главата и се изпариха всички смислени идеи. Езикът и надебеля в устата. Какво мислеше тя? Какво бе мнението и за закона за възрастта? Отчаяно се опитваше да измисли някакъв отговор.

- Аз... аз мисля, че е лош.

Лий Шелски, който би трябвало да е заел мястото на фамилията в съвета, след като Ариана бе станала кралица, изсумтя недоволно.

- Можете ли да поясните, принцесо?

Лиса преглътна.

- Снижаването на възрастта на пазителите не е разумен начин да се защитим. Ние се нуждаем от... нуждаем се от обучение, за да можем сами да се отбраняваме.

Думите и бяха посрещнати с още повече презрение и изненада.

- И ще ни поясните ли - намеси се Хауард Зеклос - как планирате да стане това? Какво е предложението ви? Задължително обучение за всички възрасти? Да въведем програма в училищата?

Лиса отново затърси трескаво нужните и думи. Какъв беше планът? Двете с Таша толкова пъти го бяха обсъждали, дока-то обмисляха стратегиите за всяка стъпка от внедряването на обучението. На практика Таша беше набила тези подробности в главата и с надеждата, че гласът на Лиса може да бъде чут. И ето я сега тук, представяща своята фамилия в Кралския съвет, с шанс да промени статуквото и така да подобри живота на мороите. Всичко, което в момента се искаше от нея, бе да обясни позицията си. Толкова много разчитаха на нея, толкова много очакваха да чуят думите, които така страстно бе повтаряла мислено досега. Но къде се дянаха? Защо не можеше да си ги припомни? Сигурно прекалено много бе забавила отговора си, защото Хауард с досада вдигна ръце.

- Знаех си. Оказахме се истински идиоти, като допуснахме едно момиченце в този съвет. Тя не може да ни предложи нищо полезно. С фамилията Драгомир е свършено. Свършено е и ние трябва да го приемем.

С фамилията Драгомир е свършено. Напрежението от това, че е последната от своята фамилия, тежеше на плещите на Лиса още от мига, в който един лекар и бе съобщил, че родителите и и брат и са мъртви. Последната от рода, който някога бе възвеличил мороите и бе дал едни от най-великите техни крале и кралици. Тя се бе клела пред себе си, отново и отново, че няма да се окаже разочарование пред паметта на предците си, че ще се погрижи да бъде възстановена гордостта на фамилията и. И ето че сега всичко това се разпадаше.

Дори и Ариана, която Лиса възприемаше като свой поддръжник, изглеждаше разочарована. Публиката започна да и се надсмива, да призовава да отстранят от съвета това хлапе с вързан език. Крещяха да напусне Кралския съвет. Но най-лошият призив бе:

- Драконът е мъртъв! Драконът е мъртъв!

Лиса се опита да заговори, но нещо я накара да се обърне назад. Там, на стената, висяха гербовете на дванадесетте най-знатни фамилии. Изведнъж отнякъде изникна мъж и се зае да сваля от стената този на фамилията Драгомир, с дракона и надписа на румънски. Сърцето на Лиса замря, когато в залата виковете станаха още по-силни, а унижението и нарасна. Стана от стола си. Искаше и се да побегне оттук, за да се скрие от злобата и неблагодарността. Вместо това краката и сами я отведоха до стената с печатите. Със сила, която не бе подозирала, че притежава, сграбчи дракона от ръцете на мъжа.

- Не! - изкрещя тя. Обърна поглед към публиката и издигна пред тях печата, сякаш предизвикваше всеки един от тях да се опита да и го отнеме или да отрече правото и на място в съвета. - Това. Е. Мое. Чувате ли ме? Това е мое!