Последна саможертва

Компромисът, постигнат от Стантън и Ханс, беше точно това, с което се отличава всеки компромис - междинно решение, от което никой не остава доволен. Имаше един малък град на по-малко от четиридесет и пет минути път от кралския двор, където щяха да настанят алхимиците - заедно с няколко пазители за тяхната охрана. На мен ми прозвуча почти като домашен арест, а по киселото изражение на Стантън предположих, че тя споделя мнението ми. Мисля, че се съгласи само защото беше градче, населявано от хора, а не от морои. Преди да освободи всички, Ханс разпита за последен път моите приятели, като очите му внимателно изучаваха всяка промяна на израженията им.

- Значи никой от вас - нито един - не е знаел, че това момиче от алхимиците се е свързало с Хатауей? Нито това, че се е забъркала с нея?

Лиса и другите отново отрекоха и на Ханс пак не му остана друг избор, освен неохотно да приеме отговорите им. Всички се отправиха към вратата, но Ханс отказа да пусне Еди.

- Не и ти, Кастъл. Ще останеш тук, докато не се уредят другите въпроси.

Лиса ахна.

- Какво? Но той...

- Не се тревожи - каза и Еди, леко усмихнат. - Всичко ще бъде наред. Грижи се само за себе си.

Лиса се поколеба, въпреки че Кристиан я задърпа за ръката да тръгва. Макар във всички показания да се изтъкваше, че Еди бе спасил живота на Лиса, все пак беше убил един морой. Това не можеше да бъде отминато с лекота. Преди да го освободят, пазителите трябваше да бъдат стопроцентово убедени, че не е имал друг избор. Като видя колко уверено и спокойно я гледа Еди, Лиса се увери, че той е в състояние да се справи с всякакви евентуални усложнения.

- Благодаря ти - рече му тя на минаване покрай него. -Благодаря ти, че ме спаси.

Отговорът му се ограничи само до леко кимване, а Лиса излезе в коридора, за да се озове сред още по-невъобразим хаос.

- Къде са? Настоявам за... О!

Моите приятели и алхимиците се бяха насочили към изхода, ескортирани от група пазители. Междувременно някой бе нахлул в коридора, но сега бе спрян за проверка от пазителите. Беше Ейб.

За по-малко от секунда разгада целия странен сценарий. Погледна Сидни и алхимиците, все едно ги виждаше за пръв път в живота си. През очите на Лиса видях как Сидни пребледня, но никой друг не го забеляза. Ейб се усмихна на Лиса и тръгна с нея навън.

- Ето те и теб. Търсят те за последния изпит.

- И са изпратили теб? - попита го Кристиан скептично.

- Е, аз сам предложих услугите си - отвърна му Ейб. - Чух, че тук имало нещо, хм, вълнуващо. Убийство, религиозни фанатици от човешката раса, разпити. Както знаеш, все неща, от които живо се интересувам.

Лиса завъртя очи, но не продума, докато цялата група не напусна сградата. Алхимиците, заедно с нежелания си ескорт, поеха в една посока, докато Лиса и приятелите ни - в друга. На Лиса и се искаше да размени поне по един поглед със Сидни и Иън - аз също, - но знаеше, че е най-добре да продължи напред, като следва Ейб, поел ролята на водач, най-вече заради пазителите, които следяха зорко всички, не само алхимиците.

Веднага щом групата на Лиса се отдалечи достатъчно от пазителите, приятната усмивка на Ейб се стопи и той се обърна към приятелите ми.

- Какво, по дяволите, се е случило? Чух какви ли не налудничави истории. Някой каза, че си убита.

- За малко - отвърна Лиса. Разказа му за нападението. Сподели с него опасенията си за Еди.

- Ще му се размине - заяви Ейб с леко пренебрежителен тон. - Няма за какво да го задържат. Най-много да му впишат забележка в досието.

Лиса изпита облекчение от лекотата, с която Ейб отхвърли опасенията и, но аз продължавах да се чувствам виновна. Благодарение на мен Еди вече имаше една черна точка в досието си. Доскоро безупречната му репутация явно се влошаваше с всеки изминал ден.

- Това беше Сидни Сейдж - каза му Лиса. - Предполагах, че всички те са в Западна Вирджиния. Защо тя не е с Роуз?

- Това - мрачно изрече Ейб - е много добър въпрос.

- Очевидно е, че именно те са отвлекли Джил Мастрано в Детройт - заяви Кристиан. - Което е странно. Но според мен не е най-смахнатата постъпка, на която Роуз е способна. -Оцених по достойнство подкрепата му.

Ейб също се замисли върху този нов обрат на събитията или поне върху това, което бе известно на приятелите ми -което бе само част от цялата картина. Ейб веднага се досети, че е бил изигран. Съдейки по мрачната му физиономия, беше ясно, че няма намерение да остави за дълго нещата неизяснени. Добре дошъл в клуба, старче, казах си мислено с нотка на удовлетворение. Не бях забравила как никой не ме осведоми за плана на бягството. Но не можех задълго да тъна в самодоволство, защото се тревожех какво ще се случи със Сидни, особено след като Ейб я погне.

- Това момиче ме излъга - изръмжа той. - Всеки ден получавах доклади за това, колко тихо и скучно било в Западна Вирджиния. Сега се питам дали въобще са стигнали до този град. Трябва да говоря с нея.