Последна саможертва

Лиса нави ръкава си и повдигна превръзката, за да му покаже малката татуирана точка върху ръката си.

- Това е магия на внушението, възпира ни да говорим за изпита. Като тази, която имат алхимиците.

- Леле! - подсвирна Кристиан, искрено впечатлен. - Никога не съм вярвал, че наистина действа.

- Предполагам, че аз също. Наистина е странно. Искам да говоря за това, но просто... не мога.

- Всичко е наред - успокои я Кристиан и отметна мокър кичур коса от челото и. - Ти взе изпита. Само това има значение. Съсредоточи се върху тази мисъл.

- Единственото, върху което искам да се съсредоточа в момента, е един душ, което е донякъде странно, като се има предвид колко съм мокра. - Но не помръдна, а вместо това се вторачи в отсрещната стена.

- Хей - нежно я повика Кристиан. - Какво не е наред? Да не би тълпата да те уплаши?

Лиса се извърна към него.

- Не, тъкмо в това е цялата работа. Искам да кажа, те бяха доста страшни. Но аз осъзнах... не зная. Осъзнах, че съм част от важен процес, който се случва, откакто...

- Свят светува? - подразни я Кристиан, цитирайки тъпото изказване на Нейтан.

- Почти - отвърна тя и се усмихна леко, но усмивката и бързо помръкна. - Това надхвърля традициите, Кристиан. Изборите са сърцевината на нашето общество. Дълбоко вкоренени. Ние можем да си говорим за промяна на законите за възрастта или каквото и да е, но това е древно. И всеобхватно. Онези хора там, те не всички са американци. Дошли са от различни страни. Понякога забравям, че независимо че дворът се намира тук, той управлява всички морои. Това, което става тук, оказва влияние върху целия ни свят.

- И какво искаш да кажеш с всичко това? - попита Кристиан. Той познаваше Лиса. Разбираше я и я обичаше. Помежду им имаше синхрон, както между мен и Дмитрий. Обаче понякога мислите на Лиса поемаха в посока, която не можеше да отгатне. Той никога нямаше да го признае, но аз знаех, че част от любовта му се дължи на това, че Лиса - за разлика от мен, за която всички знаеха, че съм прибързана и буйна -винаги изглеждаше образец на спокойствие и здрав разум. И тогава изведнъж тя правеше нещо напълно неочаквано. Тъкмо тези моменти го очароваха, но понякога го плашеха, защото не знаеше доколко духът влияе върху действията и. Сега беше един от тези моменти. Той знаеше, че изборите я стресират и също като мен знаеше, че това може да събуди най-лошото.

- Ще се отнеса сериозно към тези изпити - заяви Лиса. -Ще бъде... ще бъде срамота да не го направя. Обида за обществото ни. Основната ми цел е да открия кой е натопил Роуз за убийството, но междувременно ще се явя на тези изпити като някой, който наистина възнамерява да седне на трона.

Кристиан се поколеба, преди да заговори - нещо, което рядко му се случваше.

- Искаш ли да бъдеш кралица?

Това изтръгна Лиса от отнесеното и философстване за традиции и чест.

- Не! Разбира се, че не! Та аз съм само на осемнадесет. Дори още нямам право да пия алкохол.

- Това никога не те е спирало да го правиш - изтъкна той, верен на себе си.

- Говоря сериозно! Искам да отида в колеж. Искам Роуз да се върне. Не искам да управлявам мороите.

В сините очи на Кристиан блесна дяволита искра.

- Знаеш ли, леля Таша се шегува, че от теб би излязла много по-добра кралица от всички останали, само дето понякога... не мисля, че се шегува.

Лиса изпъшка и се просна върху леглото.

- Аз я обичам, но май ще се наложи да я обуздаем. Ако някой наистина може да наложи промяна на закона, то това ще е тя и нейните приятели активисти.

- Е, не се тревожи. Работата е там, че „нейните приятели активисти“ протестират срещу толкова много неща, че обикновено не могат едновременно да застанат зад една и съща кауза. - Кристиан се излегна до нея и я придърпа по-близо. - Но независимо от всичко, мисля, че от теб ще излезе страхотна кралица, принцесо Драгомир.

- Ще се измърсиш - предупреди го тя.

- Вече съм си мръсен. О, искаш да кажеш от дрехите ти? -Кристиан обви ръце около нея, нехаещ за мокрото и и кално облекло. - Прекарал съм по-голяма част от детството си сврян на един прашен таван и притежавах всичко на всичко само една риза. Наистина ли мислиш, че ми пука за тази тениска?

Тя се засмя и после го целуна, освобождавайки за миг съзнанието си от всички тревоги, за да се отдаде на насладата на устните му. Като се имаше предвид, че двамата бяха в леглото, се запитах дали не е време да се оттегля. Но след няколко секунди Лиса се изтръгна от прегръдката му и въздъхна доволно.

- Знаеш ли, понякога ми се струва, че те обичам.

- Понякога? - попита той с престорен гняв.

Тя разроши косата му.

- През цялото време. Но трябва да те държа под напрежение.

- Смятай, че съм съвсем напрегнат.

Приближи отново устни към нейните, но се спря, когато на вратата се почука. Лиса се отдръпна, но двамата останаха прегърнати.

- Не отваряй - прошепна Кристиан.

Лиса се намръщи и се загледа към дневната. Измъкна се от прегръдките му и отиде до вратата. Когато беше на няколко крачки от нея, кимна доволно.

- Ейдриън е.

- Още по-основателна причина да не отваряш - нацупи се Кристиан.