Последна саможертва

- Това е нормално. Всички искат да разберат кой е издържал и кой не е. Особено те искат да узнаят. - Наклони глава към предната част на вана. Като се вгледа през предното стъкло, Лиса видя останалите шестима кандидати. Тъй като изпитът в гората можеше да се проведе с ограничен брой, групата бе разделена на две. Останалите от кандидатите щяха да държат същия изпит утре и несъмнено бяха любопитни да разберат кои от съперниците им са издържали днешния.

Лиса бе привикнала на ред и благоприличие, когато се движеше сред кралските особи, затова сега бе поразена да види нетърпението и полудата, които ги бяха обхванали. Разбира се, „обикновените“ морои, пристигнали в двора, също се бяха смесили с тълпата, бутаха се, надничаха с изпънати вратове над главите на останалите, за да разберат какво се бе случило.

От тълпата се разнасяха викове с имената на кандидатите и аз почти се изненадах, че не пееха песни и не развяваха знамена.

Лиса и спътниците и слязоха от вана и бяха посрещнати с бурни приветствия. Бе съвсем очевидно кой е издържал изпита и кой се е провалил. Това още повече взриви тълпата. Лиса стоеше като прикована към земята, взирайки се в пространството и чувствайки се изгубена. Беше едно да обсъжда плюсовете от участието си в надпреварата за кралския трон с приятелите си, а съвсем различно изведнъж да се озове насред цялата суматоха, съпътстваща изборите.

Вниманието и бе съсредоточено върху няколко неща: моята безопасност, да открие убиеца и да издържи изпитите. Сега, озовала се сред това разбунено множество, тя осъзна, че изборите са по-важни от нея, по-важни от всичко, което си бе представяла. За присъстващите те не бяха шега. Не бяха тактически ход, за да се заобиколи законът и да се спечели време. Фигуративно казано, животът им зависеше от техния изход. Всичките тези морои и дампири живееха в различни страни и се подчиняваха на съответните закони, но освен това се подчиняваха и на това правителство, което ръководеше съдбите им от кралския двор. Управлението му се простираше из целия свят и оказваше влияние върху живота на всеки дампир или морой, избрал да остане в нашето общество. Да, ние имахме право на глас, но кралят или кралицата определяха бъдещето ни.

Пазителите, отговарящи за реда, най-сетне дадоха знак на членовете на семействата, че могат да минат през тълпата и да отидат при излъчените от тях кандидати. Лиса нямаше такива близки. И Джанин и Еди - въпреки предишните им уверения - бяха получили временни назначения, които не им позволяваха да бъдат непрекъснато с Лиса, а тя нямаше семейство, което да я посрещне. Изоставена сама, се почувства замаяна сред целия този хаос, все още стъписана от мига на прозрение. В нея се бореха противоречиви емоции. Това, че мамеше всички, я караше да се чувства недостойна, искаше и се още сега да обяви, че се отказва от номинацията. В същото време внезапно изпита желание да се покаже достойна за изборите. Искаше да държи главата си високо изправена и да преодолее всички изпити с гордост, въпреки че се явяваше на тях със скрити подбуди.

Една силна ръка най-сетне сграбчи нейната. Кристиан.

- Хайде, да се махаме оттук. - Той я задърпа, докато си проправяше път през зяпачите. - Хей - подвикна на двама от пазителите, застанали в края на множеството. - Ще помогнете ли, за да проправим път на принцесата?

За пръв път го виждах да се държи като кралска особа, с авторитет и достойнство, присъщи на ранга му. За мен той беше заядливият и циничен Кристиан. Според правилата на обществото на мороите, сега, след като бе навършил осемнадесет години, към него официално трябваше да се обръщат с „лорд Озера“. Бях го забравила. Но не и двамата пазители. Те се спуснаха към Лиса и помогнаха на Кристиан да проправи път в тълпата. Лицата край нея бяха размазани, а шумът се бе превърнал в приглушено бучене. При все това от време на време нещо достигаше до нея. Скандирането на името и. Викове за завръщането на дракона, който бе символ на рода Драгомир. Това е реално, не спираше да си повтаря тя. Това е реално.

Пазителите я преведоха умело през масите и я поведоха през земите на кралския двор към нейната сграда. Разделиха се с нея чак след като се увериха, че е в безопасност, и тя любезно им благодари за помощта. Когато двамата с Кристиан се озоваха най-после в стаята и, Лиса се отпусна на леглото, все още замаяна от преживяното.

- О, Господи! - промълви. - Това беше лудост.

Кристиан се усмихна.

- Коя част? Групата по възторженото посрещане? Или самият изпит? Изглеждаш така, сякаш току-що... ами, не съм сигурен какво си направила току-що.

Лиса се огледа набързо. Докато пътуваха обратно към кралския двор, и бяха дали кърпи, но дрехите и все още бяха влажни и измачкани. Обувките и дънките и бяха целите оплескани с кал и дори не и се мислеше в какво състояние е косата и.

- Да, ние...

Думите заседнаха на езика и и не защото внезапно бе ре-шила да не му разказва.

- Не мога да го кажа - прошепна. - Наистина действа. Магията не ми позволява.

- Каква магия? - учуди се той.