Последна саможертва

В този миг се появи барманката с питието на Ейдриън и още едно за Блейк.

- Никога не е прекалено рано за едно хубаво питие. Питай Ивашков. Ти започваш още щом се изтърколиш от леглото, нали?

- Държа бутилка скоч на нощното си шкафче - призна си Ейдриън с нехаен тон. Лиса се отвори за аурата му. Тя беше блестяща и златна като на всички владеещи магията на духа, но леко помътняла от алкохола. В нея се забелязваха също леки оттенъци на червено - не истински гняв, но раздразнителност. Лиса си припомни, че нито Ейдриън, нито Амброуз имаха добро мнение за този Блейк.

- И така, какво ви доведе тук двамата с Кристофър? - попита Блейк. Допи чашата си, пълна с някаква кехлибарена течност, и я остави до новата чаша.

- Кристиан - уточни Кристиан.

- Преди малко си говорехме за леля ми - поде Ейдриън. Отново прозвуча непринудено, но колкото и да искаше да изчисти името ми, ровенето в подробностите около убийството на Татяна очевидно го притесняваше.

Усмивката на Блейк леко помръкна.

- Колко потискащо. И за двама ви. - Последното беше отправено към Ейдриън и Лиса. Кристиан все едно не съществуваше. - Макар че съжалявам за Хатауей - този път се обърна само към Лиса. - Чух колко си била разстроена. Кой би могъл да предположи?

Лиса разбра, че той говори за престорения и гняв и болка от моето предателство.

- Ами - заговори тя горчиво, - предполагам, че просто не познавам хората. Преди това е имало милион признаци. Просто не съм им обърнала внимание.

- Ти сигурно също си много разстроен - намеси се Кристиан. - Чухме, че двамата с кралицата сте били доста близки.

Усмивката на Блейк се завърна.

- Да... познавахме се много добре. Тя ще ми липсва. На някои може и да се струваше студена, но повярвайте ми, знаеше как да се забавлява. - Погледна към Ейдриън. - Ти би трябвало да го знаеш.

- Не и като теб. - Ейдриън отпи от питието си. Мисля, че му беше нужно, за да сдържи някоя хаплива забележка, и честно да си призная, му съчувствах. Всъщност направо се възхищавах на самообладанието му. Ако бях на негово място, досега да съм цапардосала Блейк по физиономията. - Или Амброуз.

Сияйната усмивка на Блейк се трансформира в злобна гримаса.

- Той ли? Онази руса курва? Той не заслужаваше да се доближава до нея. Не мога да повярвам, че му позволиха да остане в двора.

- Той всъщност смята, че ти си убил кралицата - подхвърли Лиса и побърза да добави: - Което е абсурдно, след като всички доказателства сочат, че Роуз го е направила. - Това не бяха точните думи на Амброуз, но тя искаше да провокира реакцията на Блейк. И успя.

- Той смята какво? - Да. Определено нямаше и следа от усмивка. Без нея вече не изглеждаше толкова готин, колкото преди малко. - Лъжливо копеле! Аз имам алиби и той го знае. Него просто го е яд, защото тя ме харесваше много повече.

- Тогава защо го е държала край себе си? - попита Кристи-ан с почти ангелска невинност. - Ти не си ли и бил достатъчен?

Блейк го изгледа свирепо и изпи питието си на един дъх. Сякаш с магическа пръчка, барманката се появи с друго. Преди да продължи, Блейк и кимна в знак на благодарност.

- О, аз и бях повече от достатъчен. Повече от достатъчен съм за дузина жени, но не се хваля наляво и надясно, както прави той.

С всяко споменаване на сексуалния живот на Татяна лицето на Ейдриън добиваше все по-болезнено изражение. Въпреки това продължаваше да играе ролята си.

- Предполагам, че говориш за другите момичета на Амброуз?

- Да. Но момичета е силно казано. Те всички бяха по-възрастни и честно, мисля, че му плащаха. Не че майка ти има нужда да плаща на когото и да било - додаде Блейк. - Искам да кажа, че тя наистина е доста готино парче.

Изглежда, на всички им бяха нужни няколко секунди, за да осъзнаят за какво говори Блейк. Ейдриън пръв се окопити.

- Какво каза?

- О! - Блейк определено изглеждаше изненадан, но беше трудно да се определи дали не се преструва. - Мислех, че знаеш. Майка ти и Амброуз... ами, кой би могъл да я упрекне? Със съпруг като твоя баща? Но да си остане само между нас двамата, мисля, че тя би могла да си намери някой много по-добър. - По тона на Блейк се подразбираше кого има предвид.

Лиса видя как аурата на Ейдриън запламтя в червено.

- Кучи син! - Ейдриън не беше от онези, които налитат на бой, но за всяко нещо си има първи път, а Блейк току-що бе преминал границата на позволеното. - Моята майка не изневерява на баща ми. А дори и да го е правила... сигурен съм, че не и е било нужно да си плаща за това.

Блейк не изглеждаше стреснат, но може би нещата щяха да бъдат различни, ако Ейдриън го бе ударил. Лиса отпусна ръка върху рамото на Ейдриън и леко го стисна.

- По-кротко - промърмори тя. Усетих лек импулс на внушение, който тя изпрати към него. Ейдриън тутакси го разпозна и се отдръпна, като и хвърли поглед, който красноречиво показваше, че не оценява „помощта“ и.