Последна саможертва

— Желая ти успех — обади се Ейдриън, като извади запалката си и една цигара. Очевидно в мое отсъствие не бе валиден договорът, който бяхме сключили, за да сме гаджета, в който фигурираше клауза, че трябва да „зареже“ пороците си. — Не мисля, че нейните приятелчета или пазителите ще ти позволят да се доближиш до нея.

— О, ще се добера до нея — закани се Ейб. — Тя ми дължи отговори на много въпроси. Ако е успяла да ги скрие от тези идиоти, това ще е от полза за нея. Но на мен ще ми ги каже.

Внезапно една мисъл проблесна в мозъка на Лиса.

Трябва да поговориш с Иън. Онзи млад мъж от алхимиците. Той познава мъжа от снимката… м-да, имам предвид онзи, когото Еди уби.

— Сигурна ли си? — попита Ейб.

— Да — отвърна вместо нея Ейдриън, с което изненада всички присъстващи. — Този Иън определено реагира, когато я видя. Освен това е влюбен до уши в онова момиче Сидни.

— Това и аз го забелязах — потвърди Лиса.

— Изглежда доста обидчива — намръщи се Ейдриън. — Но това може би е характерно за тяхната секта.

— Може да се окаже полезно това, че този неин приятел е влюбен в нея — замисли се Ейб. — Вие, жените, понякога не осъзнавате властта, която притежавате. Видяхте ли онзи пазител, който се среща с леля ти? Етан Мур?

— Да — простена Кристиан. — По-добре не ми напомняй за него.

— Таша обаче е много секси — отбеляза Ейдриън.

— Не е смешно — упрекна го Кристиан.

— Не се вкисвай толкова — успокои го Ейб. — Етан е от дворцовата стража. Бил е там в нощта на убийството, което може да се окаже много полезно за нас, ако той продължи да си пада по нея.

Кристиан поклати глава.

— Пазителите вече го разпитаха и нищо не се разкри. Етан е казал това, което знае.

— Не съм толкова сигурен — усъмни се Ейб. — Винаги се намират подробности, които не се споменават в официалните протоколи. Сигурен съм, че охраната е стриктно инструктирана какво да разкрива и какво не. Твоята леля може да бъде достатъчно очарователна, за да открие нещо за нас. — Ейб въздъхна, все още с нещастен вид заради внезапното объркване на подредените му планове. — Само ако Сидни можеше да е достатъчно очарователна, за да се измъкне от онзи разпит, така че аз да я поразпитам. А сега трябва да преодолея онези алхимици и пазителите, за да се добера до нея и да узная къде е Роуз. О, а пък ти, принцесо, всъщност вече трябва да тръгваш за твоя изпит.

— Помислих си, че това е било само оправдание, за да ме намериш — каза Лиса.

— Не, наистина те викат. — Обясни й къде трябва да отиде за изпита. Оказа се в същата сграда, където се бе провел вторият й изпит. — Отидете всички заедно, а след това нека някой пазител те придружи обратно. Не напускай стаята си, докато не се появят Джанин или Тад. — Тад беше един от охранителите на Ейб. — За да няма повече изненадващи атаки.

Лиса искаше да му възрази, че в никакъв случай няма да позволи да я поставят под домашен арест, но реши, че засега ще е по-разумно просто да не противоречи на Ейб. Той се разбърза, все още кипящ от гняв, а тя и момчетата се отправиха към сградата за провеждането на изпита.

— Ей, колко се ядоса — промърмори Ейдриън.

— Да не го обвиняваш? — попита Кристиан. — Току-що изгуби важен член от пъкления си клуб на интриганти. Брилянтният му план пропадна, а сега и дъщеря му изчезна и не се знае къде е, докато той си мислеше, че е в безопасност.

Ейдриън остана многозначително замислен.

— Надявам се поне да е добре — въздъхна Лиса, макар че в стомаха й бе заседнала буца. — И какво общо, за Бога, може да има Джил е всичко това?

Никой не знаеше отговора на този въпрос. Щом стигнаха до сградата за изпита, Лиса се озова в ситуация, почти идентична е обстановката при предишния изпит. Множество зрители бяха изпълнили коридора. Пазители блокираха достъпа им през вратата. Ревностните й поддръжници сега бяха повече от всякога и когато тя приближи, започнаха шумно да скандират името й. Сред множеството се забелязваха не само „обикновени“ морои от скромен произход, но и представители на онези кралски фамилии, чиито кандидати бяха отпаднали. Част от номинираните не се бяха справили с изпита за страха, така че техните фамилии бързо преориентираха предпочитанията си.

Лиса отново бе въведена сама в стаята. Сърцето и се разтуптя, щом видя същата старица. Дали не я очакваха още по-кошмарни видения? Лиса не видя чашата, но това все още не можеше да й гарантира спокойствие. Този път обаче вътре нямаше втори стол, така че Лиса просто застана пред старицата.

— Здравейте — поздрави я Лиса почтително. — Радвам се да ви видя отново.

Жената се усмихна, разкривайки почти беззъбата си уста.

— Съмнявам се в това, но го изрече много убедително. Дипломатическите умения са в кръвта ти.

— Благодаря… ви… — отвърна Лиса, неуверена дали това беше комплимент. — Какво ще трябва да правя сега?

— Само слушай. Това е всичко. Този изпит е лесен.

Хитрото пламъче, блеснало в очите на жената, накара Лиса да се усъмни, че изпитът ще е лесен.

— От теб се иска само да ми отговориш на един въпрос. Ако отговориш правилно, ще бъдеш допусната до гласуването. Ще бъде забавно, нали?