Последна саможертва

Лиса осъзна, че майка ми е права, и пъхна листа в джоба си. Да закъснее за явяването си на изпита, беше равносилно на провал. Лиса благодари на Серена и я увери, че е постъпила правилно. После приятелите ми, пришпорвани от недостига на време, забързаха напред към сградата, в която се провеждаше изпита.

— По дяволите — промърмори Лиса, макар че твърде рядко й се случваше да ругае. — Не мисля, че старата дама толерира закъсняващите.

— Старата дама ли? — засмя се майка ми, с което изненада всички присъстващи. Крачеше по-бързо от тях и сега очевидно трябваше да сдържа хода си, за да не изостават от нея. — Онази, която провежда повечето от изпитите? Не знаеш ли коя е тя?

— Откъде да знам? — каза Лиса. — Предполагам, че е някоя, специално наета за тези изпити.

— Не е случайна личност. Тя е Екатерина Зеклос.

— Какво? — Лиса едва не се закова на място, но тревогата да не закъснее я накара да продължи. — Тя е… била кралицата преди Татяна, нали?

— Мислех, че се е оттеглила на някакъв остров — рече Кристиан замислено, изненадан не по-малко от нея.

— Не съм сигурна дали е било остров — намеси се Таша. — Помня само, че се отказа от короната, когато прецени, че вече е твърде стара, и се оттегли, за да живее в лукс, но настрани от политиката, след като Татяна се възкачи на трона.

Прекалено стара? Та това трябва да е станало преди двадесетина години. Не е чудно, че изглеждаше направо древна.

— След като е била щастлива от оттеглянето си от политиката, защо тогава се е върнала? — попита Лиса.

Майка ми отвори вратата пред тях и набързо провери дали вътре няма някаква опасност, преди да допусне групата да влезе. Това бе за нея напълно инстинктивно действие, така че продължи разговора без прекъсване:

— Защото съществува обичай последният монарх да изпитва своя наследник, ако това е възможно. В нашия случай очевидно нямаше как да се направи, затова повикаха Екатерина, за да изпълни задълженията, които се полагаха на Татяна.

Лиса не можеше да повярва, че е бъбрила така свободно с някогашната кралица на мороите, една много влиятелна и обичана личност. Щом влязоха в сградата, тя бе отделена от антуража си и ескортирана от дежурните пазители до вратата на залата за изпитите. Израженията на лицата им издаваха, че не очакваха Лиса да се справи с трудния въпрос. Няколко зрители, също видимо обезпокоени, при появата й я приветстваха с обичайните викове за Александра и драконите. Лиса не успя да ги поздрави, нито дори да се сбогува със спътниците си, тъй като пазителите почти я избутаха през вратата, след което по лицата им се изписа облекчение.

Вратата се затвори зад гърба й и Лиса се озова отново пред Екатерина Зеклос. Преди старата дама й се бе сторила страховита, но сега… сега тревогата на Лиса се бе удвоила. Екатерина очевидно долови настроението й, защото леко й се усмихна.

— Опасявах се, че няма да дойдеш — заговори я някогашната кралица. — Но явно не те познавам достатъчно. Ти очевидно не си от онези, които лесно се отказват.

Лиса все още бе толкова объркана, че бе готова да се впусне в някакво нескопосано оправдание, обяснявайки за списъка на Серена. Но не. Явно в момента Екатерина не я бе грижа за такива неща, а и освен това никой не прибягваше до подобни оправдания, реши Лиса. Ако се издъниш, тогава се извиняваш.

— Съжалявам — изрече Лиса.

— Не е необходимо — махна с ръка Екатерина. — Нали вече си тук. Знаеш ли отговора? Какво трябва да притежава една кралица, за да бъде добър владетел?

Езикът на Лиса внезапно надебеля в устата й. Не знаеше отговора. Беше също като в съня за Кралския съвет. Разследването на убиеца на Татяна й отнемаше твърде много време.

В този миг сърцето на Лиса се сгря от симпатия към Татяна, към онази особена, заядлива кралица. Тя беше правила това, което е смятала за най-доброто за мороите, и бе заплатила за това с живота си. И в този миг Лиса се почувства дори още по-зле, докато гледаше втренчено Екатерина. Някогашната кралица вероятно никога не е очаквала да нарушат усамотението й — дали наистина е била на някакъв остров — за да я задължат да се завърне в двора. Ала въпреки всичко се бе отзовала, когато е било необходимо.

И тогава, просто така, Лиса внезапно прозря отговора.

— Нищо — отрони тя тихо. — Една кралица не бива да притежава нищо, за да управлява. Защото трябва да е отдала всичко на своя народ. Дори и живота си.

Широко грейналата, макар и беззъба усмивка на Екатерина подсказа на Лиса, че е отговорила правилно.

— Поздравления, скъпа. Ти се справи и утре можеш да с явиш на гласуването. Надявам се, че вече си подготвила речта за представянето си. Утре сутринта ще я прочетеш.

Лиса леко се олюля. Нямаше представа какво да каже сега, камо ли да произнесе официална реч. Екатерина изглежда разбра колко шокирана е Лиса, защото се усмихна, но по-скоро нежно, отколкото насмешливо.

— Ще се справиш. Речта е най-лесната част от церемонията.

Баща ти би се гордял с теб, както и всичките ти прадеди от фамилията Драгомир.

Това едва не накара Лиса да се просълзи, но успя да се овладее и само поклати глава.