Последна саможертва

— Ти си умна. И много надарена. — Ръката на Кристиан я обви през талията и в този момент го обичах, защото беше толкова уверен в нея. — Можеш да се справиш.

— Ти нищо не разбираш — въздъхна приятелката ми. Идваше на изпита без отговор на въпроса, което означаваше, че целият план бе заложен на карта — и желанието й да се докаже.

— За пръв път той е прав — намеси се Таша със закачлива нотка в гласа. — Ти можеш да се справиш. Длъжна си да се справиш. Толкова много разчитаме на теб.

От нейната увереност обаче на Лиса не й стана по-леко. Дори напротив, още повече засили притеснението й. Ще се провали, също както в съня за Кралския съвет, когато пи от чашата. Тогава също не бе успяла да отговори.

Някакъв силен глас зад нея я накара да спре. Лиса се обърна и видя Серена, тичаща към тях. Дългите й атлетични крака бързо скъсиха разстоянието помежду им.

— Здравей, Серена — поздрави я Лиса. — Не можем да говорим сега. Изпитът…

— Зная зная. — Серена се изчерви, но не заради бягането, а от притеснение. Подаде й лист хартия. — Съставих списъка. Включих всички, за които успях да си спомня.

— Какъв е този списък? — поинтересува се Таша.

— Списък с имената на мороите, които са тренирали под надзора на кралицата, за да провери тя доколко могат да се научат да се сражават.

Веждите на Таша се извиха от изненада. Тя не бе присъствала последния път, когато го обсъждаха.

— Татяна е обучавала? Никога не съм чувала подобно нещо. Имах чувството, че тя с удоволствие би се включила като една от инструкторките.

— Повечето не са го знаели — съгласи се Лиса, като оглади посмачкания лист. — Това е било строго пазена тайна.

Групата се струпа около Лиса, за да прочете имената, изписани със старателния почерк на Серена. Кристиан леко подсвирна.

— Татяна може да е била склонна да приеме идеята за обучение на мороите, но само за определени хора.

— Да — съгласи се Таша. — Това несъмнено е елитен списък. Всички имена принадлежаха на представители на кралски фамилии. За своя експеримент Татяна не беше привлякла „обикновени“ морои. Това беше елитът на елита, макар че, както Амброуз беше отбелязал, Татяна се бе постарала да осигури морои от различни възрасти и полове.

— Камила Конта? — попита Лиса изненадано. — Никога не бих повярвала. Тя винаги се представяше зле в спортовете.

— А ето и една наша братовчедка — добави Кристиан, като посочи името Лиа Озера. Погледна към Таша, която още не можеше да повярва. — Знаеше ли за това?

— Не. И за мен това е напълно неочаквано откритие.

— Та тук фигурират половината от номинираните за монарх — промърмори Лиса. Руфъс Тарус, Ава Дроздов и Елис Бадика. — Жалко, че те… О, Господи! Майката на Ейдриън? — Още веднъж прочете името, за да се увери. В списъка наистина бе записана и Даниела Ивашков.

— Брей! — извика Кристиан. С този вик той изрази и моята реакция, при това възможно най-сбито. — Сигурен съм, че Ейдриън не е знаел.

— Нима и тя подкрепя плановете за бойно обучение на мороите? — попита майка ми, изненадана като всички останали.

Лиса поклати глава.

— Не. Доколкото ми е известно нещо за възгледите й, тя определено предпочита грижите по отбраната да остават поверени само на дампирите. — Никой от нас не бе способен да си представи красивата и изискана Даниела Ивашков да се впуска в ожесточени ръкопашни схватки.

— Тя винаги е мразела Татяна — отбеляза Таша. — Сигурна съм, че това е обогатило отношенията им с любопитни подробности. Те двете през цялото време се заяждаха помежду си.

Настана неловка тишина.

Лиса погледна към Серена.

— Всички личности от този списък често ли се виждаха с кралицата? Имаха ли достъп до нея?

— Да — отвърна Серена смутено. — Според Грант кралица Татяна наблюдавала всички тренировки. А след като той умря… започнала да разговаря с отделните обучаващи се, за да провери какво са научили. — Замълча за кратко. — Мисля… мисля, че кралицата е имала среща с някого от тях през нощта, в която е била убита.

— А те бяха ли напреднали дотам, че да умеят да използват сребърен кол? — попита я Лиса.

Лицето на Серена се изкриви в гримаса.

— Да. Някои бяха по-напреднали от другите.

Лиса отново прегледа списъка и се почувства зле. Толкова много възможности. Толкова много мотиви. Дали отговорът не се криеше тук, сред този лист хартия? Дали името на убиеца не е изписано точно пред очите й? По-рано Серена бе споменала, че Татяна преднамерено е подбирала личности, които са били настроени против тези тренировки, за да се убеди, че дори и тези, които са твърдо против, могат да бъдат обучени. Но едно конкретно име продължаваше да изскача в мислите на Лиса.

— Никак не ми е приятно да ви прекъсвам — обади се майка ми. Интонацията й и държанието й подсказваха, че беше изчерпан запасът от време, което можеха да посветят на детективски разследвания. Трябваше да се заловят с предстоящата задача. — Трябва да тръгваме, иначе ще закъснееш.