Последна саможертва

Лиса влезе и макар да я бях видяла само преди по-малко от половин час, дъхът ми секна. Беше облечена в строго официална рокля, но не с дълги ръкави. Несъмнено шивачът й се беше постарал доста. Роклята бе дълга до пода, с поли от коприна и шифон, които се диплеха и полюшваха около Лиса, докато тя пристъпваше тържествено напред. Платът беше с оттенък на нефрит, също като очите й, както и горнището на роклята, с пристегната около врата яка, обсипана с изумруди, която приличаше на огърлица. Коланът на роклята също беше покрит с изумруди. Гривни допълваха тоалета й. Косата й се стелеше свободно по раменете, с блестящото съвършенство на платина, като сияеща аура.

До нея вървеше Кристиан, силно контрастиращ с черната си коса и черния си костюм. Днес обичаите определено бяха нарушени, тъй като традицията повеляваше член на фамилията да придружава Лиса, но… е, тя си бе позволила това отклонение. Дори и аз бях длъжна да призная, че той изглеждаше възхитително. Лицето му грееше от гордост и любов към нея — независимо какви чувства го измъчваха заради Таша. Лорд Озера, припомних си титлата, която вече му се полагаше. Нямаше съмнение, че занапред тази титла ще придобива все по-голямо значение. Поведе Лиса към подножието на трона, след което се присъедини към останалите представители на фамилията Озера в множеството.

Екатерина й посочи с ръка голямата атлазена възглавница на пода пред стъпалата.

— Коленичи!

Съвсем за кратко Лиса се поколеба. Само за миг. Може би само аз го забелязах. Дори и без помощта на телепатичната ни връзка бях така настроена да улавям настроенията й и най-фините нюанси в действията й, че можех да различа това колебание. Очите й се насочиха към Джил. Изражението на Лиса не се промени. Почувствах се толкова странно, че не долавях чувствата й. Но знаех достатъчно, за да се досетя. Несигурност. Смут.

Отново да напомня — паузата трая само миг. Лиса коленичи, като разстла артистично полите на роклята си. Екатерина, която винаги изглеждаше тъй крехка и съсухрена в залата за изпитите, сега се бе изправила внушително с древната клетвена книга за коронации на мороите. Усещах могъществото, което още се излъчваше от бившата кралица.

Книгата бе написана на румънски, но Екатерина превеждаше без всякакво усилие, докато четеше с висок глас. Започна със слово за това, какво се изисква от един монарх, след което продължи с клетвите.

— Ще служиш ли предано?

— Ще браниш ли своя народ?

— Ще бъдеш ли справедлива?

Бяха общо дванадесет, а Лиса трябваше на всяка да отговоря с „Ще го направя“, по три пъти за всеки въпрос: на английски, на руски и на румънски. Все още ми беше странно, че не можех да проверя през връзката какви чувства изпитваше Лиса, но по лицето й виждах, че възприема съвсем сериозно всяка дума, която изричаше. Щом тази част от церемонията приключи, Екатерина подкани Джил да излезе напред. След последния път, когато гледах към нея, някой бе връчил короната на момичето, за да я поднесе на сестра си. Беше изработена специално по мярка за Лиса, истински шедьовър от бяло и жълто злато, инкрустирана с изумруди и диаманти. Допълваше красиво тоалета й и изведнъж забелязах, че Джил също се вписваше идеално.

Според друга традиция монархът трябваше да бъде коронясан от член на царстващата фамилия и точно това бе ролята, запазена за Джил. Видях, че ръцете й трепереха, докато поставяше това чудо на бижутерийното изкуство върху главата на сестра си. За кратко погледите им се преплетоха. Лек проблясък на смущение се появи още веднъж в очите на Лиса, но бързо угасна, щом Джил отстъпи назад. След това церемонията продължи.

Екатерина протегна ръка към Лиса.

— Стани! — каза й. — Вече пред никого никога няма да коленичиш. — Екатерина хвана ръката на Лиса и я обърна така, че двете да застанат с лице към залата. С глас, изненадващо силен за дребното й тяло, Екатерина обяви:

— Кралица Василиса Сабина Рия Драгомир ще царува с първото от имената си.

Всички в залата — с изключение само на Екатерина — коленичиха със сведени глави. Изтекоха само няколко секунди, преди Лиса да изрече:

— Станете! — Бяха ми обяснили, че продължителността била по лична преценка на всеки монарх. Някои току-що коронясани крале и кралици се наслаждавали да държат поданиците си коленичили за по-дълго.

Последва попълването на документите — процедура, която всички покорно наблюдавахме. В най-общи линии с подписа си Лиса се утвърждаваше като кралица, докато Екатерина и още двама свидетели потвърждаваха с подписите си, че са присъствали на ритуала. Бяха приготвени по три копия върху пищно украсена хартия, която придворната аристокрация на мороите толкова обожаваше. Допълнително бе предвидено и едно служебно копие върху обикновена хартия, което трябваше да бъде изпратено на алхимиците.