Последна саможертва

Зад него Лиса видя маса за масажи, върху която по корем лежеше жена морой. Долната половина на тялото й бе покрита с кърпа, но гърбът й беше гол и лъщеше на мъждивата светлина в стаята, в която горяха ароматни свещи и се носеше приглушена музика в стил ню ейдж.

— Леле! — възкликна Ейдриън. — Не си губиш времето, нали? Тя е в гроба само от няколко часа, а вече си й намерил заместничка.

По-рано през деня, малко преди залез слънце, Татяна най-после бе положена в мястото на вечния й покой. Погребението не беше толкова тържествено, какъвто бе първоначалният замисъл.

Амброуз го изгледа остро.

— Жената вътре е моя клиентка. Това ми е работата. Забравяш, че някои от нас трябва да работят, за да си изкарат прехраната.

— Моля те, може ли да поговорим? — попита Лиса и пристъпи пред Ейдриън. — Няма да ти отнемем много време.

Амброуз изгледа приятелите ми и въздъхна. Извърна се към стаята.

— Лорейн? Трябва да изляза за малко. Ей сега ще се върна, става ли?

— Става — извика жената. Тя се размърда и се извърна с лице към него. Беше по-стара, отколкото очаквах, някъде около четиридесет и пет годишна. Предполагам, че щом си плащаш за масаж, масажистът ти може да е на половината на годините ти. — Върни се по-бързо.

Той й отправи една ослепителна усмивка, която изчезна, щом се озова сам с приятелите ми.

— Добре, какво става? Не ми харесват физиономиите ви.

Амброуз може и да се бе отклонил напълно от нормалния живот за един дампир, но беше обучен като всеки пазител. Беше наблюдателен. Винаги нащрек за потенциални заплахи.

— Ние, хм, искаме да поговорим с теб за… — Лиса се поколеба. Да говориш за разследвания и разпити, бе едно, но да ги провеждаш, съвсем друго. — За убийството на Татяна.

Амброуз повдигна вежди.

— А, разбирам. Не съм сигурен какво мога да кажа, освен че според мен Роуз не го е извършила. Не мисля, че и ти го вярваш, въпреки всичко, което става напоследък. Всички приказват колко си шокирана и разстроена. Печелиш големи симпатии заради това, че си била излъгана и подведена от толкова опасна и престъпна приятелка.

Лиса усети как страните й пламват. Заклеймявайки ме публично и отричайки се от приятелството ни, Лиса се предпазваше от неприятности. Такъв съвет й бяха дали Ейб и Таша, и Лиса знаеше, че е разумен. Ала въпреки че всичко беше преструвка, тя се чувстваше виновна. Кристиан тутакси се притече в нейна защита.

— Зарежи тези приказки. Не става дума за това.

— Тогава за какво става дума? — попита Амброуз.

Лиса побърза да вземе нещата в свои ръце. Опасяваше се, че Кристиан и Ейдриън ще разстроят Амброуз и така ще бъде по-трудно да получат отговори.

— Ейб Мазур ни каза, че в съдебната зала си казал или, ъ-ъ, направил нещо на Роуз.

Амброуз доби шокирано изражение и трябва да му призная, че беше много убедителен.

— Направил съм нещо? Какво означава това? Нима Мазур смята, че аз… какво, ударил съм я пред всички онези хора?

— Не зная — призна Лиса. — Той просто е видял нещо, това е всичко.

— Пожелах й късмет — заяви Амброуз, като все още изглеждаше обиден. — Имам право, нали?

— Да, да. — Лиса бе решила да поговори с Амброуз преди Ейб, страхувайки се, че методите на баща ми може да включват доста физическо насилие. Сега обаче се питаше дали ще се справи. — Виж, ние просто се опитваме да открием истинския убиец на кралицата. Ти беше близък с нея. Ако има нещо — каквото и да е— което знаеш и което може да ни помогне, ще сме ти много благодарни. Наистина се нуждаем от помощта ти.

Амброуз ги изгледа любопитно. После внезапно разбра.

— Вие мислите, че аз съм го направил! За това е всичко. — Никой не каза нищо. — Не мога да повярвам! Пазителите вече ми дадоха да разбера, че ме подозират… но вие? Мислех, че ме познавате по-добре.

— Ние изобщо не те познаваме — заговори Ейдриън с равен тон. — Знаем само, че си имал свободен достъп до леля ми. — Посочи към вратата. — И очевидно не си се помайвал, за да й намериш заместничка.

— Не чу ли, когато казах, че това ми е работата? Аз й правя масаж, това е всичко. Не е гадно и мръсно. — Амброуз поклати безсилно глава и прокара пръсти през кестенявата си коса. — Връзката ми с Татяна също не беше мръсна. Аз я харесвах и бях загрижен за нея. Никога не бих я наранил.

— Не сочат ли статистиките, че обикновено убийците са сред най-близките на жертвата? — обади се Кристиан.

Лиса изгледа сърдито и него, и Ейдриън.

— Престанете. И двамата. — Извърна се отново към Амброуз. — Никой не те обвинява в нищо. Но ти си прекарвал доста време с Татяна. А и Роуз ми каза, че си бил разстроен от закона за възрастта.

— Когато за пръв път чух за него, да — съгласи се Амброуз. — Но дори и тогава казах на Роуз, че трябва да има някаква грешка. Нещо, за което не знаем. Татяна никога не би застрашила живота на дампирите, без да има основателна причина.

— Като например да се направи на добра пред всички онези ужасни кралски потомци? — подметна Кристиан.

— Мери си приказките! — предупреди го Ейдриън.