Последна саможертва

Лиса не можеше да реши кое е по-дразнещо: двамата й кавалери да се обединят в словесен двубой срещу Амброуз или да се заяждат помежду си.

— Не! — Гласът на Амброуз прокънтя в празния коридор. — Тя не искаше да го прави. Но ако не го беше направила, щяха да се случат по-лоши неща. Има такива, които искаха — и все още го искат — да съберат всички дампири, които не се бият, и да ги принудят със сила да го правят. Татяна прокара закона за възрастта, за да попречи на това.

Възцари се тишина. Аз вече го знаех от бележката на Татяна, но за приятелите ми новините бяха шокиращи. Амброуз продължи да говори, вече напълно окопитил се.

— Тя всъщност бе отворена и към други новости. Искаше да изследва духа. Одобряваше идеята мороите да се научат да се бият.

Тук вече Ейдриън не се сдържа. Онази сардонична маска все още бе на лицето му, но долавях и болка и тъга. Погребението на Татяна сигурно е било трудно изпитание за него, а да чуе външни хора да разкриват информация за някого, когото бе обичал, навярно бе мъчително.

— Е, аз не съм спал с нея като теб — процеди той, — но също я познавах доста добре. Тя никога не е казвала нито дума за това.

— Не и публично — съгласи се Амброуз. — Дори и насаме. Само малцина го знаеха. Тя бе събрала малка група морои, които тайно се тренираха — мъже и жени на различна възраст. Искаше да види доколко мороите могат да се обучат. Дали е възможно да се защитават. Но осъзнаваше, че болшинството ще се разстроят от идеята й, затова групата се тренираше тайно.

Ейдриън не каза нищо, но успях да видя, че трескаво обмисля чутото. Всъщност разкритията на Амброуз не бяха лоши новини, но Ейдриън продължаваше да се чувства наранен при мисълта, че леля му е пазила в тайна от него толкова много неща. Междувременно Лиса поглъщаше новините, преценявайки и анализирайки всяко късче информация.

— Кои са те? Мороите, които са се обучавали?

— Не зная — отвърна Амброуз. — Татяна не говореше за това. Никога не узнах имената им, само тези на инструктора им.

— Кой беше? — настоя Кристиан.

— Грант.

Кристиан и Лиса се спогледаха смаяно.

— Моят Грант? — попита тя. — Този, когото Татяна определи за мой пазител?

Амброуз кимна.

— Затова ти го даде. Тя му вярваше.

Лиса не каза нищо, но аз чувах мислите й високо и отчетливо. Беше приятно изненадана, когато Грант и Серена — пазителите, които бяха заменили Дмитрий и мен — бяха предложили да ги научат с Кристиан на основните защитни техники. Лиса мислеше, че случайно е попаднала на двама прогресивно мислещи пазители, без да подозира, че единият е пионер в обучението на мороите на бойни техники.

Част от тази информация беше важна, и двете бяхме сигурни в това, макар че нито една от нас не можеше да направи връзката. Лиса се замисли над това и не възрази, когато Ейдриън и Кристиан засипаха Амброуз с въпроси. Той явно се почувства обиден от инквизицията, но се насили да им отговори търпеливо. Имаше алиби, а привързаността и уважението, които изпитваше към Татяна, изглеждаха искрени. Лиса му вярваше, макар че Кристиан и Ейдриън оставаха скептични.

— Всички разпитват мен за смъртта й — каза Амброуз, — но не и Блейк.

— Блейк? — учуди се Лиса.

— Блейк Лазар. Някой друг, с когото тя…

— Имаше връзка? — предположи Кристиан и завъртя очи.

— С него? — възкликна отвратено Ейдриън. — Няма начин. Тя не би паднала толкова низко.

Лиса отчаяно се опитваше да си припомни членовете на семейство Лазар, но не можа да свърже името с определено лице. Те просто бяха твърде много.

— Кой е той?

— Един идиот — отвърна Ейдриън. — В сравнение с него аз съм почтен член на обществото.

Думите му накараха Амброуз да се усмихне.

— Съгласен съм. Но той е хубав идиот, а на Татяна й харесваше. — Долових нотка на привързаност в гласа му, докато изричаше името й.

— Тя и с него ли спеше? — попита Лиса. Ейдриън потръпна при споменаването на сексуалния живот на леля му, но в момента се бе разкрил цял един свят от нови възможности. Повече любовници означаваше повече заподозрени. — Ти как се чувстваше от този факт?

Развеселеността на Амброуз се стопи. Изгледа я остро.

— Не съм достатъчно ревнив, за да я убия, ако намекваш за това. Ние се бяхме разбрали. Двамата с нея бяхме близки — да, „имахме връзка“ — но се виждахме и с други.

— Почакай — намеси се Кристиан. Имах чувството, че наистина се забавлява. Убийството на Татяна не беше шега, а сапунена опера, която се разиграваше направо пред очите им. — Ти спиш и с други? Става все по-трудно за разбиране.

Но не и за Лиса. Всъщност ставаше все по-ясно, че убийството на Татяна би могло да е престъпление от страст, а не свързано с политиката. Както бе казал Ейб, някой с достъп до спалнята й бе най-вероятният заподозрян. А ако беше някоя ревнива жена, нежелаеща да споделя любовника си с Татяна?

Това навярно бе най-убедителният мотив досега — само ако знаехме коя е жената.

— С кои? — попита Лиса. — С кои други се срещаш?

— С никоя, която би я убила — отвърна Амброуз твърдо. — Няма да ви кажа имена. Имам право на дискретност, както и те.