Последна саможертва

Въпреки цялата й страстна решителност, знаех, че Анджелина няма и понятие срещу какво ще се изправи и едва ли е виждала истински стригой. Малцината от Съхранителите, които имаха почетния знак мълния, говореха малко за срещите си със стригоите, а когато ги споменаваха, лицата им добиваха мрачни изражения. Те разбираха. Анджелина — не. Освен това не осъзнаваше, че всеки новак от средните класове в „Свети Владимир“ вероятно щеше да я победи. Тя имаше потенциал, но трябваше още доста да поработи.

— Навярно ще можеш — кимнах, тъй като не исках да нараня чувствата й. — Но просто е невъзможно да дойдеш с нас. — Бих могла да излъжа и да й дам смътното обещание, че „може би някой друг път“, но след като това бе накарало Джошуа да си мисли, че сме едва ли не сгодени, реших, че е по-добре да не я залъгвам.

Очаквах да последват още хвалби относно бойните й умения. Бяхме узнали, че тя се смята за един от най-добрите млади бойци в комуната, а с хубавия си външен вид имаше и много обожатели. Всичко това доста й бе замаяло главата и тя обичаше да се перчи как може да победи всеки и всичко. Отново ми напомни за Джил. Джил също тепърва трябваше да научи още доста неща за истинската битка, но нямаше търпение да се впусне в схватка. Но тя беше много по-тиха и предпазлива от Анджелина, затова следващите думи на Анджелина ме изненадаха.

— Моля те. Не е само заради стригоите! Искам да видя света. Имам нужда да видя нещо друго освен това място! — Беше снижила глас, така че останалите да не могат да я чуят. — Била съм само два пъти в Рубисвил, а съм чувала, че изобщо не може да се сравнява с големите градове.

— Не може — съгласих се. Аз дори не го смятах за град.

— Моля те — замоли се тя отново, като този път гласът й трепереше. — Вземи ме е вас.

Внезапно ми стана жал за нея. Брат й също бе проявил известен копнеж към външния свят, но далеч не толкова страстен. Той се шегуваше, че няма да е зле да ползват електричество, но бях сигурна, че е щастлив и без достиженията на модерния свят. Ала за Анджелина ситуацията беше много по-отчайваща. Аз отлично знаех какво означава да се чувстваш като уловен в капан, защото си неразривно свързан с нечий друг живот, и искрено съжалявах за това, което щях да кажа.

— Не мога, Анджелина. Трябва да продължим сами. Съжалявам, наистина съжалявам.

Сините й очи се замъглиха. Затича и се скри в гората, преди да видя сълзите й. След това се чувствах ужасно и не можех да спра да мисля за нея, докато се сбогувахме с останалите. Бях толкова разсеяна, че дори позволих на Джошуа да ме прегърне на раздяла.

Изпитах облекчение, когато отново се озовахме на пътя. Радвах се, че се отдалечаваме от Съхранителите, и бях готова за истински действия, за да започна най-сетне да помагам на Лиса. Лексингтън беше първата ни стъпка. Очакваха ни шест часа пътуване с кола и Сидни, както обикновено, нямаше да позволи на друг да кара колата й. Двамата с Дмитрий протестирахме, но напразно. Накрая се отказахме, когато осъзнахме, че ако скоро ни предстоеше да се срещнем със стригои, беше по-добре да си починем и запазим силите си. Адресът на Донован — стригоя, за когото се предполагаше, че познава Соня — беше единственото място, където можеше да бъде намерен през нощта. Това означаваше, че трябваше да пристигнем в Лексингтън преди изгрев слънце, за да не го изпуснем и да не изгубим дирите му, когато се скрие в дневното си леговище. Това също така означаваше, че ще се срещнем със стригой по тъмно. Тъй като бяхме сигурни, че почти нищо не можеше да се случи по време на пътуването — особено след като напуснахме Западна Вирджиния, — с Дмитрий се съгласихме, че можем да подремнем малко, имайки предвид, че никой от нас не бе спал пълноценно.

Въпреки че равномерното движение на колата ми действаше успокоително и приспивно, не можах да се унеса в истински сън. След няколко часа изпаднах в някакво подобие на транс, което ме отведе при Лиса. Това също беше добре: озовах се на едно от най-големите събития в живота на мороите. Номинациите за нов крал или кралица щяха да започнат всеки момент. Това бе първата от многото стъпки и всички бяха развълнувани, като се има предвид колко рядко се провеждаха избори за монарх. Това бе събитие, което никой от приятелите ми не очакваше да види скоро, а имайки предвид последните събития… ами, всички проявявахме специален интерес. На карта беше заложено бъдещето на мороите.