Последната граница

Коко и останалите полицаи се появиха отново на предната врата и само при една негова дума мъжете, които стояха нащрек до прозорците, се поотпуснаха, а един от тях се скри зад ъгъла на къщата. Той се показа отново почти веднага, последван от друг, който влезе направо в дома. Този друг не можеше да бъде никой освен полковник Хидас. Секунди по-късно в слушалката на походния телефон се чу гласът му. Янчи я бе долепил до ухото си, но въпреки това се чуваше достатъчно ясно, за да слушат и останалите.

— Генерал-майор Илюрин, предполагам — гласът на Хидас беше привидно спокоен и само Графа единствено можеше да отличи гневната нотка, която се криеше зад това ледено спокойствие.

— Да, така пи държат на думата си хората в полицията, полковник Хидас?

— Няма място за детинщини и взаимни обвинения помежду ни — отговори Хидас. — Мога ли да попитам откъде се обаждате?

— Въпросът ви е неуместен. Доведохте ли съпругата и дъщеря ми?

Настъпи продължително мълчание, след което се чу отново гласът на Хидас.

— Естествено — казах го и го направих.

— Може ли да ги видя?

— Не ми ли вярвате?

— Излишен въпрос, полковник Хидас, може ли да ги видя? — Трябва да помисля — телефонът отново замлъкна, но този път Графа се намеси настойчиво:

— Тази лисица изобщо няма нужда от мислене, нищо няма да обмисля. Той просто иска да печели време. Наясно е, че ние трябва да сме някъде наоколо, щом можем да ги виждаме. Щом ние го виждаме, значи и той може да ни види, така е разсъждавал. Първата пауза вече е използвал да разпореди на хората си.

Някакво раздвижване в къщата потвърди догадките на Графа. Още преди да дообясни разсъжденията си, някакъв мъж изскочи от предната врата и побягна с все сили към бронираната машина.

— Видели са ни — каза Графа, — нас или камионетката зад нас. Какво ли мислят да правят по-нататък?

— Няма защо да гадаем — каза Янчи и остави настрана походния телефон. — Прикрийте се, бронираната машина ще ни издуха оттук или ще дойде да ни измъкне. Това е цялата работа.

— Ще дойде за нас — беше категоричен Рейнолдс, — снарядите са безполезни в гората.

Той беше прав. Още докато говореше, големият дизелов мотор на бронираната машина изрева и тя тежко потегли по откритото място пред къщата като почти в движение смени посоката си.

— Ясно е, че идва — каза Янчи. — От там, където са, няма да стрелят. Ще трябва да се приближат. — Той излезе от прикритието си зад дърветата, засили се и прескочи дълбокия ров край шосето, затрупан от снажни преспи. Щом се озова от другата страна, вдигна високо ръце и замаха, за да даде знак на Шандор да натисне бутона на взривното устройство.

Никой не беше подготвен за онова, което се случи. Дори и Графа, който бе преценил много добре на какви отчаяни действия е решен Хидас, остана изненадан. От походния телефон, който лежеше на земята, се чу слабо, но достатъчно ясно отчетлива команда на Хидас: — „Огън!“

Беше толкова внезапно, че още преди Графа да успее да предупреди останалите да се пазят, няколко автоматични карабини се подадоха от прозорците на къщата и започна пукотевица. Графа и останалите се долепиха до дънерите на близките дървета, за да избегнат свистя щата огнена вихрушка. Някои от куршумите се забиваха със съкрушителен удар в стволовете на дърветата, други рикошираха, попадаха в съседни дървета или чупеха отрупаните със сняг и скреж клонки и вейки и заедно със снежния вихър, който вдигаха, падаха на земята. Янчи не успя да се прикрие навреме. Усети куршума, който го порази, люшна се и тежко се струполи на пътя, така както падат дърветата, щом брадвата на дърваря нанесе последния удар в основата на дънера.

Тъкмо Рейнолдс се изправи и се отдели от прикритието си, готов да се втурне към пътя, за да се притече на помощ на Янчи, когато някой зад него го хвана здраво за, ръката и грубо го притегни зад дървото, където се криеше допреди малко.

— И ти ли искаш да се самоубиеш? — викна свирепо Графа, но всъщност гневът му не беше насочен срещу Рейнолдс. — Не мисля, че е мъртъв. Вижда се, че мърда с крака.

— Те ще продължат да стрелят — възпротиви се Рейнолдс. Но стрелбата секна изведнъж, както беше и започнала. — Ако го оставим там, може да го направят на решето.

— Така е, но това е още по-сериозна причина да не отиваш на явно самоубийство.

— Но Шандор чака! Сигурно не е успял да забележи сигнала, който му даде Янчи.

— Шандор не е вчерашен. Не се нуждае от никакви сигнали. — Графа надникна предпазливо иззад ствола, зад който се криеше, за да огледа обстановката. Тогава забеляза как бронираната машина буботи по черния път към моста. — Ако мостът хвръкне във въздуха сега, този проклет танк ще спре невредим и оттам ще ни направи на пух и прах. Още по-страшно е, че може да обърне, да пресече рова, да излезе на главния път и оттам да ни насмете. Тогава Бог да ни е на помощ. Шандор си знае работата. Гледай!