Последната граница

Рейнолдс се взираше съсредоточено, изпълнен с напрежение. Бронираната машина беше стигнала моста. Вече беше изкачила гърбицата и се спускаше от другата и страна. „Шандор закъснява“, помисли той, но точно в този миг блясна ярка светлина. Чу се оглушителен гръм и тътен, какъвто не беше чувал никога преди това. Последва силно разтърсване на земята и се посипаха множество падащи камъни и дрънчащи метални отломъци. В момента на взрива бронираната машина спря като закована. Първоначално провеси предната си част към коритото на реката, а дългото оръдие отнесе част от каменната ограда и се заби в онова, което бе останало от нея, после се разклати, наклони се рязко напред и се смачка, като че беше от картон. Всичко стана за секунди.

— Нашият приятел има великолепно чувство за време — обади се Графа. Сухият, ироничен тон на забележката съответстваше напълно на ожесточената гримаса, която изразяваше открита ненавист към вероломните нападатели. Той грабна слушалката на походния телефон, завъртя с озлобление дръжката и зачака…

— Хидас?… Обажда се Ховарт — Графа изстрелваше всяка дума отсечено и поотделно. — Ти си луд… Смахнат… Побъркан маниак! Знаеш ли кого ранихте?

— Откъде да зная? Какво ме е грижа? — Привидната учтивост отпреди малко се бе изпарила от гласа му. Очевидно безславната загуба на бронираната машина го бе разстроила много.

— Сега ще ти кажа защо трябва да те е грижа — отсече Графа, възвърнал предишното си спокойствие и увереността в гласа си. Сега той звучеше снизходително, но с нотка на заплаха. — Защото Янчи бе ранен. Ако е умрял, за теб ще е най-добре и ти да побегнеш след нас зад граница в Австрия още тази нощ.

— Глупак! Чуваш ли се какви ги говориш?

— Слушай и решавай на кого от нас е мръднала чивията. Ако Янчи умре, ние губим всякакъв по-нататъшен интерес към съдбата на жена му и дъщеря му. Прави с тях каквото щеш. Имай предвид, че, ако е умрял, още тази нощ ще преминем границата и ти не можеш да ни спреш. Най-много след двайсет и четири часа професор Дженингс ще пусне сензацията, която ще заеме с големи заглавия първите страници на всички вестници в западния свят и в Америка, на всеки вестник в свободния свят. Господарите ти в Будапеща и Москва ще побеснеят, няма защо да ти обяснявам, че гневът им няма да има граници. Лично аз ще се погрижа всеки вестник да публикува пълната информация за нашето бягство и за ролята, която играеш ти в цялата тази работа. Няма как да не си наясно, полковник Хидас. След това Черноморският канал ще ти се стори като желано, щастливо избавление, но по-сигурно е, че ще те отведат в Сибир, а няма да се учудя, ако просто изчезнеш, както обичате да казвате. Тъй че, ако Янчи умре, и ти см мъртъв. Едва ли някой друг знае това по-добре от теб, полковник Хидас.

Отново настъпи мълчание и когато най-после Хидас проговори, в гласа му се долови объркване, прозвуча по-скоро като дрезгаво шушнене:

— Може би не е умрял, майор Хорват.

— Моли се за това. Ще проверим… Тръгвам да проверя. Ако цениш живота си, накарай твоите кучета-убийци да замълчат.

— Веднага ще заповядам да спрат да стрелят.

Графа остави слушалката и забеляза, че Рейнолдс го наблюдаваше изпитателно.

— Наистина ли мислиш така? Би ли се отказал от Юлия и майка й…

— Боже господи! Ти за такъв ли ме смяташ?… Съжалявам, момче. Изглежда си се подал на заблудата. Думите ми са прозвучали убедително, нали? Нищо подобно, просто блъфирах, но искам Хидас да не знае истинските ми намерения. Дори и да не се беше подплашил повече от всеки друг път през скапания си живот, дори да речем, че е разбрал, че блъфирам, не би дръзнал да се опита да го покаже. Държим го здраво, вързали сме му и ръцете, и краката. Хайде ела, трябва вече да е махнал хората си.

Двамата заедно изтичаха до шосето и спряха пред Янчи. Той лежеше по гръб, неподвижен, със затворени очи. Крайниците му бяха отпуснати безпомощно, но дишаше дълбоко и равномерно. Нямаше нужда да се търси къде е ударен. От дългата рана, която се простираше назад от слепоочието до към ухото, бликаше алена кръв, която изпъкваше на белокосата му глава. Графа се наведе, огледа внимателно раната, после се изправи.

— Никой не може да очаква Янчи да загине така лесно. — Широката усмивка върху лицето на Графа беше предизвикана от облекчението, което изпита. — Раната е плитка, може да има и сътресение, но не мисля, че костта е засегната. Ще се почувства съвсем добре след някой и друг час. Хайде да го вдигнем и да го пренесем.

— Аз ще го пренеса — обади се Шандор, който току-що се бе появил иззад дърветата. Наведе се, пое Янчи и го вдигна с лекота, както се носи малко дете. — Зле ли е ранен?

— Да благодарим на Бога, Шандор. Раната е лека, куршумът само го е парнал… Блестяща работа свърши ти на моста. Пренеси го отзад в камионетката и го настани удобно. Казак, вземи клещи, качвай се на телефонния стълб и чакай, докато ти дам знак. Господин Рейнолдс, ако обичаш запали мотора, може да е изстинал.

Графа се засмя леко. В слушалката се чуваше нетърпеливото дишане на Хидас на отсрещния край.