Последната граница

— От страх, господин Рейнолдс — прекъсна го Янчи, — от панически страх, който граничи почти с ужас, нямащ равен на себе си в света. Страхуват се, защото загубят ли опората за лидерството си, това е равнозначно на необратима загуба. Спомнете си отстъпката на Маленков през 1953 година. Знаменитата реч на Хрушчов за десталинизацията през 1956 година, както и засилената децентрализация в ръководството на промишлеността. Всичко това беше в противоречие с най-съкровените комунистически идеи за непогрешимостта на централизираното управление, но те бяха принудени да го променят, за да осигурят производството. Тогава хората в Русия започнаха да чувстват вкуса на свободата. Нещата бяха усложнени от факта, че тяхната тайна полиция не е вече същата, както преди. Берия умря и НКВД в Русия престана да е вездесъща. Тя не е толкова страшна, колкото нашата попитическа полиция например. Ето така постепенно се стапя вярата в силата на авторитета и идва мисълта за неизбежността на наказанието. Така бавно, но сигурно техният свят се руши безвъзвратно. Засилва се страхът от собствения им народ, но той е нищо в сравнение със страха от външния свят. Точно преди смъртта си Сталин казал: „Какво ще стане с вас, когато мен няма да ме има? Вие сте слепи, слепи сте като новородени котета и Русия ще бъде унищожена, защото вие няма да знаете как да разпознавате нейните врагове.“ Самият Сталин едва ли е могъл да знае колко точно думите му са отговаряли на истинското положение на нещата. Те не могат да различат истинските си неприятели и се чувстват спокойни и ще са спокойни, само ако на всички хора от външния свят гледат като на врагове. Това се отнася особено за хората от Запада. Те се страхуват от Запада и от тяхна гледна точка този страх е основателен.

От западния свят се страхуват, защото го смятат недружелюбен и враждебен, смятат, че той само очаква случая, за да нахлуе и да ги унищожи. Нима няма да сте ужасени и вие, господин Рейнолдс, ако сте заобиколени, както е заобиколена Русия — с ядрени бомби, базирани в Англия, Европа, Северна Африка, Средния изток и Япония? Ужасът ви щеше да се засили, ако световното напрежение нарасне, ако ята от чужди бомбардировачи мистериозно се появят в далечния край на вашите радарни екрани. Какво бихте направили, ако знаете, че във всеки миг от деня и нощта между 500 и 1000 бомбардировача от американската стратегическа авиация със своите водородни бомби кръстосват високо в стратосферата в очакване на фаталния сигнал, по който да се съсредоточат към Русия и да я опустошат? Би трябвало да имате огромно количество ракети, господин Рейнолдс, и почти свръхестественно доверие в тяхната безотказност, за да не бъдете винаги на тръни от тези 1000 водородни бомби, държани непрекъснато във въздуха в постоянна бойна готовност. Как бихте постъпвали, ако знаехте, че само 5 на сто от тях са достатъчни, за да хвръкнете във въздуха? Как бихте се чувствали вие в Англия, ако Русия разположи свои войски в Южна Ирландия? Или какво щяха да правят американците, ако руски самолети, натоварени с водородни бомби, кръстосват непрестанно високо над Мексиканския залив? Опитайте се да си представите всичко това, господин Рейнолдс. И може би едва тогава ще започнете да разбирате, а вашата представа ще е само сянка от действителността как се чувстват руснаците.

Как тогава да секне техният страх? Те се страхуват от народа, който се опитва в ограничените рамки на собствената си специфична култура да възпроизведе и отрази световната реалност, който вярва, че хората по света са едни и същи. Разбира се това е едно глупаво и опасно общоприето твърдение. Различията между Западната и славянската култура и начин на мислене, различията между ценностните системи са огромни и, уви!, пропастта между тях трудно може да се запълни.

— Накрая господарите от Кремъл повече от всичко се страхуват от проникването на западни идеи в собствената им страна. Затова сателитните държави от източния блок, които представляват нещо като санитарен кордон, са толкова важни за тях. При всяко положение те са бариера пред опасното капиталистическо влияние. По тази причина въстание в един от сателитите им, както това стана у нас миналия октомври, представлява най-лошото, което би могло да се случи на руските лидери. И реакцията им не закъсня. Те действаха с невъобразимо насилие, защото съзнаваха, че въстанието в Будапеща може да се окаже началото на кошмара, от който се страхуват най-много: първо, защото цялата им сателитна империя се сгромолясва и санитарният кордон изчезва завинаги; второ, защото примерът на Будапеща може да бъде последван и от собствения им народ, за което има много причини; и, трето, може би най-ужасното за тях е, че широко-мащабният пожар от Балтика до Черно море ще открие безпрепятствен достъп за Америка. Ако се наложи, може да се използват военовъздушните сили и Шестият американски флот, за да окажат натиск.

Янчи въздъхна, погледна Рейнолдс, сякаш да разбере дали думите му се възприемат, и продължи: