Последната граница

— Така беше — потвърди Рейнолдс, — но това какво значение има? Заехме погрешна позиция. По-малко от два месеца след разговора на професора с руския агент, госпожа Дженингс и нейният 16-годишен син Браян (професорът се е оженил твърде късно) заминали в Швейцария на почивка. Дженингс трябвало по-късно да отиде при тях, защото в последната минута бил ангажиран с важни задачи. Оставил ги да пътуват сами с намерение да се присъедини към тях след два-три дни в хотела в Цюрих. Когато пристигнал там, жена му и синът му били заминали.

— Отвлечени, разбира се — каза Янчи бавно, — швейцарско-австрийската граница не е бариера за оня, който е решен на всичко. Най-вероятно е да са използвали лодка през нощта.

— Така предполагаме и ние — кимна Рейнолдс, — през езерото Констанс. Както и да е. Сигурното е, че минута след като Дженингс пристигнал в хотела, те са влезли във връзка с него. Казали му какво се е случило. Няма съмнение, че са го предупредили какво би могло да се случи с жена му и сина му, ако не ги последва незабавно отвъд „желязната завеса.“ Дженингс може да е грохнал старец, но съвсем не е луд, знае на какво са способни тези хора и затова тръгнал незабавно. И разбира се сега вие си го искате обратно.

— Да, искаме да си го върнем. Затова сега съм тук. Янчи се усмихна неопределено:

— Интересно е да се научи точно какво предлагате, за да го спасите, господин Рейнолдс. Предполагам, че без жена си — и сина си той няма да тръгне. Трима души, господин Рейнолдс! Възрастен мъж, жена и младеж на хиляди мили от Москва, сред дълбок сняг, затрупал степите. Задачата ви е неизпълнима.

— Не са трима души, Янчи, само един — професорът. И аз изобщо няма да ходя в Москва за него. Той не е на повече от две мили от мястото, където сме сега, в самата Будапеща.

Янчи дори не направи усилие да прикрие учудването си. — Тук? Сигурен ли сте в това, господин Рейнолдс?

— Полковник Макинтош беше сигурен и затова ме изпрати.

— Е, щом е така, щом Дженингс трябва да е тук, значи е тук. — Янчи се размърда на стола и погледна към Графа. — Чул ли си нещо по този въпрос?

— Нито дума. Никой в службата не знае за това. Сигурен съм, мога да се закълна.

— Целият свят ще го научи следващата седмица — каза Рейнолдс и гласът му прозвуча спокойно и убедено. — Когато Международната научна конференция се открие тук, в понеделник. Първият доклад ще бъде прочетен от професор Дженингс. Всичко е подредено така, че той да бъде звездата на представлението. Това ще е най-големият пропаганден триумф на годината за комунистите.

— Да, разбирам — Янчи побарабани с пръсти по бюрото, след това погледна остро към Рейнолдс. — Казахте, че ви трябва само професорът и него ще се опитате да измъкнете от страната.

Рейнолдс кимна, без да каже нищо.

— Само професора! — Янчи го изгледа продължително. — Бог ни гледа отгоре, човече! Давате ли си сметка какво ще се случи с жена му и сина му? Уверявам ви, господин Рейнолдс, ако очаквате нашата помощ…

Рейнолдс вдигна ръка, за да предвари нови въпроси:

— Госпожа Дженингс е вече в Лондон. Преди около десет седмици се разболяла сериозно. Професорът настоял да я пуснат да се лекува в една лондонска клиника и успял да се наложи. Комунистите се съгласили да изпълнят желанието му. Разбирате, че в случая не биха помогнали никакви форми на насилие, а да се изтезава човек от калибъра на професора, без това да се отрази на работата му, очевидно е невъзможно. Той категорично отхвърлил да работи за тях, докато не се изпълни желанието му.

— Трябва да е истински мъж, твърд човек — поклати глава Графа в израз на възхищение.

— Той олицетворява самия терор, когато нещо не е както на него му се иска — усмихна се Рейнолдс. — Но в случая е постигнал своето, защото руснаците не са могли да си позволят да го загубят. Известният специалист по балистика трябвало да продължи да работи. Двата коза били у тях — Дженингс и синът му в Русия. Били убедени, че госпожа Дженингс непременно ще се върне. — Настояли всичко да стане при изключителна секретност. Всъщност в Англия дори хирургът, който е трябвало да и направи две операции, не знае коя е. За присъствието и знаят някои нейни роднини, но те пазят тайна. Разбира се, нашите служби научиха своевременно.

— Тя възстановява ли се?

— Беше на крачка от гроба, но и се размина, сега се възстановява бързо и ще оздравее.

— Старият професор сигурно е доволен — промърмори Янчи, — значи жена му скоро ще се върне в Русия.

— Съпругата му никога няма да се върне отново в Русия — каза Рейнолдс откровено. — И Дженингс няма никакви причини да е доволен, той и сега мисли, че жена му е тежко болна, че надеждата да оживее е съвсем малка и положението и бързо се влошава. Той мисли така, защото организирахме така да му предадат.

— Какво? Какво имате предвид? Защо сте постъпили така? — Янчи скочи на крака и повехналите му сиви очи погледнаха строго и с отвращение. Такова чувство прозвуча и в гласа му. — Боже господи, господин Рейнолдс, що за нечовешко, жестоко поведение е това! Защо сте съобщили на стария човек, че жена му умира?