Poslednata imperatrica

Само преди три дни боксьорите подпалиха всички западни сгради в Пекин. Стотици пожари бушуваха из града, ярките оранжеви пламъци ближеха нощното небе. Боксьорите подпалиха също така американски ми­сии и приюти за сираци, както и Източната и Южната катедрала. Всички сираци и сестрите, които отчаяно се опитваха да ги защитят, бяха безмилостно изклани.

Джордж Морисън описа с ужас какво е видял, докато се опитвал с неколцина британски морски пехотинци да спаси китайски християни.

- Жени и деца бяха насечени на парчета, мъжете бяха изкормени като кокошки, с отрязани носове и уши и из­бодени очи. Беше ужасно.

Уилсън изпитваше срам, че е човешко същество, до­като слушаше какво са готови да причинят боксьорите на други китайци, още повече жени и деца.

„Рандъл е виновен за всичко това“ - осъзна той, докато се вслушваше как в нощта отекват писъците на изнасилва­ни и убивани. И с всеки следващ миг гневът му постепен­но се засилваше, колкото и да се опитваше да се владее.

Само преди два дни Цунли Ямън връчи червен плик на всеки посланик. Вътре имаше прокламация, обеща­ваща свободен коридор на всички чужденци до Таку, ако свалят оръжие и напуснат Пекин в рамките на двайсет и четири часа. Уилсън вече беше подготвил посланици­те за предложението, като сурово ги бе предупредил, че ако се съгласят, ще бъдат изклани по улиците като жи­вотни. Разбира се, предложението беше отхвърлено.

И тогава Цъ Си обяви война на осемте най-могъщи държави на света. В имперската ѝ прокламация се каз­ваше: „Със сълзи на очи обявихме в светилищата на предците ни началото на война“.

Четири хиляди души бяха намерили убежище между стените на Дипломатическия квартал, заемащ площ от осем хектара - 474 цивилни, 404 военни и малко над 3000 китайски християни. От цивилните 149 бяха жени, а 79 - деца. Имаше пет кладенеца, осигуряващи годна за пиене вода, запасите от храна засега бяха нормални - посолства­та разполагаха с достатьчно пшеница, царевица и ориз. Имаше и много коне, които също можеха да се използват за месо. От друга страна, мунициите рано или късно щяха да привършат - всяко от осемте посолства използваше раз­лични оръжия с несъвместими патрони. Разполагаха само с едно италианско малокалибрено оръдие и три картечни­ци. За разлика от тях противникът имаше безброй руски артилерийски единици и хиляди китайски ракети.

Императрица Цъ Си беше мобилизирала над 300 000 души във и около Пекин, войници от имперската армия и боксьори, които с обявяването на войната бяха официално зачислени като помощници на правителствените сили и от този ден нататък щяха да получават заплата и храна.

Веднага след убийството на барон фон Кетелер бок­сьорите атакуваха главната порта на легациите на не­престанни човешки вълни. Защитниците стреляха тол­кова усилено, че цевите на оръжията им се нажежаваха до червено и човек не можеше да ги пипне, без да из­гори жестоко ръцете си. В резултат броят на труповете покрай стените растеше, както и милионите мухи месарки, които долетяха да пируват с мъртвите.

Като приоритет високите части в посолствата бяха заети денонощно от войници. Най-високите постройки, в това число и резиденцията на сър Клод, бяха подсиле­ни с чували с пясък отвътре и превърнати в стрелкови позиции. Жената и двете красиви малки дъщери на сър Клод, които бяха само на седем и пет, бяха изпратени в импровизираното бомбоубежище в мазето.

С помощта на Джордж Морисън Уилсън успяваше дискретно да насочва ръката на сър Клод, който бе из­бран от всички останали посланици за главнокоманд­ващ защитата на легациите. Морисън умееше да кара хората да се отпуснат в компанията му и макар да смя­таше сър Клод за „недоучен майор от пехотата без капка мозък, памет и способност за преценка“, добавяше, че „може да свърши работа като главнокомандващ“.

Въпреки нагласите си Морисън се справяше чудесно с общуването с посланика, сякаш бяха най-добри прияте­ли. Резултатите бяха положителни и Уилсън можеше да помага в защитата на посолствата с пълната подкрепа на сър Клод. Тухлените барикади, издигнати по улиците и алеите, бяха охранявани от съюзнически войници, стро­ени в стрелкови взводове в четири редици, които правеха всичко по силите си да спрат атаките на боксьорите.

Битката щеше да бъде безмилостна; Уилсън го зна­еше, но въпреки това беше смазан от мащабите на ста­ващото. Имаше чувството, че боксьорите няма да спрат, докато не изколят всички западняци и християни в Пе­кин и не унищожат напълно посолствата.

55.

Пекин, Китай

Татарският град

Френско посолство

08:45 ч. местно време

22 юни 1900 г.