Poslednata imperatrica

През първите четиресет и осем часа боксьорите връх­литаха с хиляди към входа на посолството, без изобщо да се замислят за собственото си оцеляване. Загубите им бяха колосални, но през нощта бяха успели да напред­нат. Жертвите на съюзниците също растяха, особено от безмилостните артилерийски и ракетни атаки. За щастие поради тесните улици и късия обхват китайците не мо­жеха да изсипват картеч и ракети направо в посолствата и се задоволяваха да се целят най-вече във външните сте­ни. Но веднага щом ги пробиеха, китайските християни закърпваха зейналите дупки с тухли и хоросан.

Застанали на югоизточната стена на френското по­солство, Уилсън, сър Клод и Морисън наблюдаваха го­рящото италианско посолство. На север гореше сграда­та на митниците и огромни пламъци танцуваха на де­сетки метри нагоре в небето.

-      Поне няма да ми се налага да плащам мито за мебе­лите, които пратих в Хонконг - промърмори Морисън. - Слава богу.

Уилсън се взираше в лицата на хората по стените и в пределите на посолството. Ясно се виждаше, че всички са изпаднали в паника. Възрастни мъже плачеха, няма­ше никаква организация, а от дисциплината не беше ос­танала и следа.

-      Френското посолство няма да издържи - каза на­края той. - Трябва да прехвърлим оцелелите италиански войници и французите през онази стена. - Той посочи към германското посолство отзад.

-      На французите няма да им хареса - отвърна сър Клод. - Това е суверенна френска земя.

-      Единственият им друг избор е да останат тук и да умрат - заяви Уилсън. - Когато пожарите стихнат, бок­сьорите ще атакуват с още повече хора. Тежката картеч­ница трябва да бъде взета от американското посолство и монтирана на немската стена. - Той посочи високата платформа, която трудно можеше да бъде улучена от ар­тилерия заради ъгъла на атака. - Ако искаме да спасим югоизточната част, трябва да напуснем тази позиция.

-      Сигурен ли сте, че не можем да удържим стената? - попита Морисън.

-      Трябва да се изтеглим - повтори Уилсън. - Немското посолство е по-високо и по-силно, а откритите площи на френското ще бъдат преимущество, а не неудобство за нас. Ако останем тук, ще изгубим ценни хора в опит да защитим тази безполезна територия и няма да ни останат достатъчно ресурси за адекватната отбрана на немското посолство.

В далечината скандирането „Ша! Ша! Ша!“ кънтеше над бученето и прашенето на бушуващите огньове. Уил­сън погледна десетките стълбове пушек, издигащи се в топлия въздух. Засилващият се вятър отнасяше дима на­страни и той се стелеше над Пекин.

-      Очакват ни ужасен ден и нощ - каза той.

-      Знам, че съм ви питал и преди - каза Морисън. - Но откъде сте толкова сигурен за всичко? Сякаш сте в състояние да виждате бъдещето.

-      Да - обади се и сър Клод. - Откъде всъщност са всички тези ваши познания?

-      Съветвам ви точно така, както ми каза генерал Гей­зли - отвърна Уилсън. - Знанията не са мои, а негови.

-      Ако бяха негови, той щеше да е тук, за да обере лаврите - каза Морисън. - А вместо това е твърде зает да съветва адмирал Сиймор.

-      Положението е мрачно - каза Уилсън, без да обръща повод на остроумната забележка на Морисън. - И трябва да останем съсредоточени. Ако искаме да оцелеем, трябва да се погрижим бойният дух на всички на територията на по­солствата да остане висок. В моменти като този няма място за страх. Погрижете се да въртите хората, за да запазите си­лите им. И най-важното е нито едно място да не остава без муниции. Случи ли се подобно нещо, ще ни пометат.

-      Вече дадох заповед хората и мунициите да бъдат готови за незабавно изтегляне - каза сър Клод. - Всички разбират сериозността на положението.

В далечината се разнесе гръм на тежки оръдия, пос­ледван от характерния писък на картечен снаряд. Сър Клод и Морисън се хвърлиха на пода, подобно на всич­ки защитници на стената. Само Уилсън остана на кра­ка да гледа как снарядът оставя димна следа, докато се носи към тях. Просто не можеше да откъсне очи. Раз­движилият се въздух разроши косата му, когато снаря­дът профуча на няколко метра от него.

Морисън се пресегна и го свали на земята точно когато снарядът падна зад тях и експлодира с гръмовен трясък.

- Да не сте полудял? - изрева сър Клод.

Уилсън стана и изтупа дрехите си.

-      Френското посолство е просторно и лесно може да се бомбардира. Ето ви още една причина да се изтеглим от тази позиция.

-      Да не би да търсите смъртта? - гневно попита сър Клод. - Гледахте как снарядът лети направо към вас! Нали знаете, че можеше да експлодира във въздуха!

-      За нас няма никаква опасност - спокойно отвърна Уилсън.

-      Откъде знаете? - изкрещя вбесеният сър Клод.

В далечината стотици боксьори вече се приготвяха за нова атака срещу главната порта след затихването на пожара. Морисън посочи стълбата.

-      Хайде, ако ще се изтегляме от тази позиция, да го направим, преди да са ни приклещили тук. Изтеглете се! - извика той на войниците; долу. - Изтеглете се! - повтори той, този път на френски. - Назад към немската стена!