Poslednata imperatrica

Уилсън гледаше как сър Клод и френските войници бързо се спускат по стълбите и спринтират през терито­рията на посолството. Отвън вълна боксьори се втурна към портата; белите им костюми и червените кърпи на главите представляваха пъстра гледка, докато се носеха през пепелищата на италианското посолство с мачете и копия в ръка и крещяха с пълно гърло. Отново проехтя­ха оръдейни изстрели и Уилсън видя димните следи на още картечни снаряди, понесли се към посолствата.

Той продължи да стои, изпълнен с гняв и ярост от положението. Толкова много мъже, жени и деца щяха да умрат за нищо.

Един снаряд с неправилна форма полетя на зигзаг и Уилсън го загледа внимателно как се носи най-общо в негова посока. Внезапно горящото гюле експлодира във въздуха с ослепителен блясък и горещата ударна вълна го зашлеви през лицето и гърдите и го катапултира от високата четири и половина метра стена.

В този кратък момент Уилсън си спомни как стои в транспортната капсула, а членовете на Меркуриевия екип го гледат зад бронираното стъкло. Джаспър и Минерва също бяха там. Г. М. видимо отсъстваше, явно беше твърде слаб, за да дойде.

Уилсън бе изчакал почти шест седмици, преди да бъде прехвърлен. През това време учеше с Лъ Дан, медитираше и тренираше, докато не стана сигурен, че е готов. Опасе­нията му в транспортната капсула бяха по-големи при вто­рото прехвърляне - знаеше много добре какво ще изпита, когато лазерите се включат. Болката беше мъчителна, но в същото време перверзно приятна, тъй като знаеше, че напуска този еднообразен и мъчителен живот. След това дойде чувството, че е размазан през времето, преди вне­запно да бъде събран отново и пресъздаден сред свръхнагорещен дим и огън сред руините на Мачу Пикчу.

Уилсън полетя от четири и половина метра и падна по гръб на земята. Ударът изкара въздуха от дробовете му и той отново дойде на себе си, мъчейки се да си пое­ме дъх. Сякаш всяка кост на гръдния му кош беше счу­пена от тежкото приземяване и гърлото му се свиваше в спазми, докато отчаяно се бореше за глътка въздух.

Джордж Морисън моментално се озова до него и се помъчи да прецени дали е жив или мъртъв. Лицето на Уилсън беше обгорено и дрехите му още тлееха. Мори­сън му говореше нещо, но той не чуваше нито дума.

-      Активирай Славей - прошепна той и нервната му система се рестартира. Влудяващата болка моментално изчезна и дишането му се нормализира; звуците на бит­ката отново зазвучаха в ушите му. Той се обърна на една страна и се опита да стане, но Морисън го задържа.

-      Остани така! - уплашено рече той. - Извиках но­силка.

Уилсън избута ръката му.

-      Не ми трябва носилка - изсумтя той и бавно седна. Погледът му се плъзна нагоре по високата стена. - Е, мътните да ме вземат - рече после. - Доста дълъг полет.

Изправи се предпазливо на крака, чувствайки се леко замаян.

-      Как е възможно да оцелееш след подобно нещо? - промълви шокираният Морисън, подхвана Уилсън и му помогна да пресече откритото пространство.

Секунди по-късно боксьорите разбиха портата и се втурнаха с крясъци към френското посолство. Тълпата насочи цялото си безумие към трупа на един френски войник, лежащ недалеч от входа. В истерията си множе­ството накълца останките на мъртвеца на парченца със своите копия и мачете, пръскайки кръв навсякъде.

Стрелковите взводове на съюзниците бяха готови по стените на германското посолство и при главната пор­та, ако боксьорите случайно успеят да проникнат през тях. Първият залп проехтя над главите на Уилсън и Мо­рисън, докато двамата тичаха към укритието. Първата редица боксьори падна, но останалите продължаваха да напредват със стотици. Вторият залп последва миг по-късно и още петдесет мъртви или ранени боксьори се строполиха на земята.

Морисън издърпа Уилсън през портата и тежките бронирани врати се затвориха зад тях. Стотици китай­ски християни бързо се заеха да издигат зид от тухли и хоросан, за да подсилят входа срещу картечна атака.

Морисън внимателно помогна на Уилсън да седне до стената и огледа изгарянията по лицето му.

-      Как така оцеля? - отново попита той. - Само екс­плозията беше достатъчна да те убие.

Уилсън облегна глава на стената.

-      Беше по-зле, отколкото изглеждаше.

-      Изглеждаше ужасяващо - отвърна Морисън. - Пре­летя три метра във въздуха, преди да почнеш да падаш!

Уилсън се усмихна насила.

-      Значи съм копеле с късмет, а?

-      Можеш да го кажеш отново.

-      Погрижи се да не оставаме без муниции, Джордж. Може да се случи много лесно - каза Уилсън и затво­ри очи. - Кажи на сър Клод непрекъснато да си отварят очите на четири. Да не се прахосва нито един патрон.

-      Добре ли ще бъдеш тук? - попита Морисън. Уилсън несигурно вдигна палци.

-      Дай ми няколко минути и ще стана като нов.

56.

Пекин, Китай

Татарският град

Руско посолство

11:04 ч. местно време

10 юли 1900 г.