Poslednata imperatrica

-      Императорската гвардия няма да ви се притече на помощ - замислено рече Уилсън. - Император Куан Су е свален и императрица Цъ Си отново е на власт.

-      Никой не я е виждал от повече от двайсет години! - надуто заяви сър Клод. - Само крие лицето си зад онези жълти копринени завеси. Старицата няма да посмее да ни се опълчи.

-      Помнете ми думите, посланик - каза Уилсън. - Императрица Цъ Си няма да се притече на помощ, ако боксьорите атакуват. От Цунли Ямън също дадоха да се разбере, че ще заемат подобна позиция. Сами сме и трябва да си отваряме очите на четири. Ако боксьорите преодолеят стените на легацията, ще видите как близки­те ви умират пред очите ви.

-      Това е нелепо! - изсумтя сър Клод.

-      И нещата ще се влошават - предупреди ги Уилсън. - Вие и хората ви трябва да сте готови. Утре по изгрев слънце на всички прислужници, работещи за западняци в Пекин, ще бъдат раздадени малки черни и червени карти с предупреждението, че ги очакват изтезания и смърт, ако продължат да работят за чуждоземните дяволи.

-      Откъде бихте могли да знаете подобно нещо? - по­пита Конгър.

Уилсън очакваше този въпрос.

-      Каза ми го един от шпионите ми в Китай. Скоро ще стане доста горещо.

Сър Клод пусна облак дим.

-      Мисля, че най-лошото е зад нас - уверено заяви той. - Наистина имате склонност към мелодрамата, как­то каза Конгър. От военна гледна точка в момента сме в най-силнага позиция, в която сме били някога. И както се казва в писмото от адмирал Сиймор, той ще бъде тук след по-малко от две седмици с най-модерните оръжия и най-добре обучените бойци, за да защити суверените­та на посолствата.

-      Не бива да подценявате капацитета на омраза на боксьорите - отвърна Уилсън. - Нито пък размера на армията им. Всяка година те са подложени на суша, на­воднения, епидемии и глад, като обвиняват нас за всич­ките си несгоди. Из цял Пекин и навсякъде в страната има хиляди афиши, според които западняците изпиват кръвта на китайския народ, а отвратителните им желез­ници оскърбяват духовете на земята. Именно затова са наказани със суша и животът им е съсипан.

-      Но това просто не е вярно, нали? - избоботи сър Клод. - Те са глупави хора. Знаете ли, живея тук вече повече от пет години и още не съм срещнал китаец, спо­собен да се сравнява с който и да било британец.

-      Съветвам ви да промените нагласата си - каза Уил­сън и присви очи към сър Клод. — Омразата им е необуз­дана, способността им за разрушения - безкрайна. Ден след ден ги насъскват и когато кремъкът удари, всичко ще експлодира. - Той замълча за момент. На заден план звучеше успокояваща мелодия на Щраус. - Падне ли британската легация, всички други ще последват съд­бата ѝ. Ако засилите отбраната и призовете всички бри­тански граждани да дойдат на територията на посол­ството, можете да станете герой, а ако бездействате, ще изложите всичко на риск. В момента в провинция Шандун изтезават и убиват мисионери, дори жени и деца. Хиляди китайци християни са изправени пред същата участ. До края на седмицата по улиците на Пекин ще има ксенофобски бунтове. А вие предпочитате да се ва­ляте във вашата арогантност. Трябва да действате, сър! При това още сега!

Сър Клод го гледаше втрещено.

-      Как смеете да ми държите такъв тон! - каза накрая той. - Вие се намирате в дома ми, сър!

Капитан Макала беше на тръни от избухването на Уилсън.

-      Бих искал да ви запозная с жена си - каза Конгър и побърза да отведе Уилсън към една голяма група в ъгъ­ла. - Тя желае да ви благодари лично, че ни се притеко­хте на помощ. А, добре. Германският посланик барон фон Кетелер също е там. Струва си да се запознаете - страхотен тип, на когото може да се разчита в бой.

Уилсън много добре знаеше кой е барон фон Кете­лер, както и каква е съдбата му.

-      За мен е удоволствие, бароне - каза той, стискайки ръката му.

-      Присъствието ви тук е добре дошло! - отвърна ба­ронът със силен немски акцент. - Хората ми имат голя­ма вяра в напътствията ви. Това е необичайно, тъй като обикновено се доверяват единствено на германци! - до­бави той и се разсмя гръмко.

Докато размяната на любезности продължаваше, ми­слите на Уилсън се насочиха към Рандъл Чен и какво ли ще бъде да го види отново. Въстанието на боксьорите щеше да се провали, ако Учителя излезе от уравнението. За съжаление щеше да мине време, преди да му се отвори възможност да се изправи срещу бившето си протеже. И тази възможност щеше да се отвори само ако посолствата удържат една свирепа и безмилостна атака.

-      Това е Поли Смит - каза Конгър, представяйки кра­сива млада жена, облечена в синя бална рокля. - Тя е племенница на главния съдия във Върховния съд на Съ­единените щати.

„Изобщо не би трябвало да е тук“ - помисли си Уилсън.

-      Това е Уилсън Даулинг - продължи Конгър. - Той е австралиец и подобно на Джордж Морисън, не се стра­хува да казва това, което мисли. Тук е в качеството си на главен съветник на командващия Съюза на осемте нации генерал-лейтенант Гейзли.