Poslednata imperatrica

Рандъл огледа пустия двор през безбройните колони с гравирани върху тях дракони, които минаваха от двете страни на стълбищата и парапетите.

-      До ушите ми непрекъснато достигат слухове за все повече и повече британски и американски военни ко­раби, хвърлящи котва на югозападния бряг - тихо каза той. - Не би трябвало да са толкова предвидливи, че да реагират по такъв начин. Признавам, императрице, боя се, че не всичко е такова, каквото изглежда.

-      Боиш се от такива неща, откакто се помня - не­търпеливо каза Цъ Си. - Ние държим всички карти, любими. Ти запали огън у хората и милиони се отзо­ваха на призива ти. Боксьорите ще победят всекиго - числеността им е огромна, не могат да бъдат спрени. Подобно на мен, на тях им е дошло до гуша от тези чуждестранни дяволи, които отравят земите ни, насил­ват народа и крадат богатството ни. - Тя потри ръце. - Най-сетне ще си платят за опожаряването на Летния дворец.

Рандъл пое дълбоко дъх. Странното безпокойство продължаваше да го измъчва.

-      Фактът, че британците не бяха информирани за пристигането на собствените им сънародници, говори, че се крои нещо. В продължение на повече от четири години успешно прехващаме всичките им съобщения и досега не се е случвало нищо подобно.

Топъл ветрец подухна през огромния пуст двор и Цъ Си събра косата си на плитка и я пъхна под дрехата си.

-      Ще се придържаме към плана - твърдо рече тя. - Просто се погрижи боксьорите ти да са готови. Не ме разочаровай.

Рандъл внезапно усети как мускулите му се напрягат, сякаш го бяха зашлевили през лицето.

-      Ти би трябвало да се безпокоиш за грешките на им­перската армия - изсъска той. - Те са виновни за това, че позволиха на ренегатите да влязат в Пекин без никак­ва съпротива.

Цъ Си го изгледа свирепо.

-      Те ще платят за провала си, уверявам те. Некомпе­тентността няма да се толерира на нито едно ниво.

-      Ако ме беше послушала преди пет години, няма­ше да изгубим Корея от японците - остро каза Рандъл.

-      Защо когато аз командвах армиите, потушихме така лесно въстанието на тайпините?

-      Имах глупостта да послушам съветите на генера­лите ми - процеди през зъби Цъ Си. - Нямаше как да знам, че дребните бандити ще разбият по такъв начин имперските ни сили.

Рандъл се обърна с лице към императрицата.

-      Казах ти още тогава, че северната армия е недох­ранена, зле въоръжена и зле обучена. И най-лошото, че има некадърно командване.

Лицето на Цъ Си се губеше в тъмното, но въпреки това Рандъл долови огъня в очите ѝ.

-      А къде беше ти, когато ставаше всичко това? Изле­жаваше се тук и се наслаждаваше на удоволствията на моите наложници!

-      По твое предложение! - отвърна кипналият от гняв Рандъл. - Никога не съм пожелавал нито една от онези жени! Винаги съм искал единствено теб.

Цъ Си изпуфтя и се извърна.

-      Беше разсеян от удоволствията им. Прощавам ти това, но не приемам обвинението, че загубата на Корея е изцяло по моя вина. - Тя се загледа към блещукащите звезди. - А навремето можеше да четеш бъдещето, Си­ньо око. Уви, тези дни вече ги няма.

-      Казах ти - взе да се защитава Рандъл. - Минаха десетилетия и се промениха толкова много неща. Вече не мога да разчитам всички аспекти на бъдещето. Из­менихме историята така, както ни се харесва, и с това силите ми намаляват.

-      Възможно ли е пиенето от Дървото на живота да е замъглило прозренията ти? Ако престанеш, може би отново ще можеш да виждаш бъдещето.

-      Няма да отговарям отново на този въпрос - заяви Рандъл. - Вече ти казах, ние променихме историята. Сега бъдещето пред нас е неизвестно... това е единстве­ната причина.

-      Но ти имаш други умения - каза Цъ Си, загледана някъде в далечината. - За твой късмет.

Гневът на Рандъл беше достигнал до точката на из­бухване, но успя да го сподави.

-      Не желая да споря вече по този въпрос, императрице. Залогът е прекалено голям. Като Учител ти доведох най- великата армия, съществувала някога. - Той гордо изпъна рамене. - Аз го направих! Боксьорите вярват, че са неуяз­вими заради мен! Те мразят западняците заради мен - про­пагандата ми извърши чудеса. Съветвам те да не забравяш тези факти, императрице. Моята мъдрост е причина арми­ята на боксьорите да не побегне от тази битка, както на­правиха онези страхливци от имперската армия в Корея.

Цъ Си се вгледа в Рандъл.

-      Ти си наистина красив и силен мъж, любими. И си прав, глупаво е да се спори. Заедно ще съчетаем сили­те си и ще освободим страната от тези чуждоземни на­шественици веднъж завинаги. И когато армиите ни сеят унищожение, Цин ще бъдат признати за безусловни гос­подари на вселената, както и трябва да бъде.