Poslednata imperatrica

Г. М. седеше изправен в моторизирано легло, а на стената зад него гордо се мъдреше емблемата на „Ен­търпрайз Корпорейшън“. Лицето на стареца беше бледо и изпито; бялото на очите му беше мътножълто. Бе облечен в пурпурна пижама и с алено шалче на врата. Белите чаршафи го покриваха плътно и под тях се виждаха маркучите на системата, които минаваха от бедрата му до уреда за диализа до леглото. Уилсън видя в какво жалко състояние се намира и гневът му понамаля. Трудно беше да си ядосан на човек, който е на крачка от смъртта.

Застанал до леглото на Г. М., Джаспър Тредуел беше облечен в спретнат черен костюм с алена вратовръзка, подобна на шалчето на дядо му. От другата страна на леглото стоеше Минерва Хатауей в скромна кремава рокля, с прибрана на кок коса и безизразно лице. Ня­маше как човек да не остане поразен от красотата ѝ. До нея Дейвин Чан нервно си играеше с едно от копчетата на униформената си куртка.

Уилсън не беше изключил викането и ругатните, но предвид момента, просто влезе спокойно в стаята, спря при леглото на Г. М. и постави ръце зад гърба си.

-      Как се чувствате, Г. М.? - любезно попита той.

На лицето на стареца се появи искрена усмивка.

-      Казах им, че няма да влезете тук и да мърморите като някой глупак.

-      Това не би променило нищо, нали? - с равен тон рече Уилсън. - Сега всички имаме проблем.

Г. М. кимна.

-      Нека като начало да кажа, че съжалявам, задето не споделих истината с вас. Сега разбирам, че резултатите от действията ми имат ужасни последици за всички нас. - Той посочи с хилава ръка към опънатите си крака. - Не че ми остава да живея още много.

В избелелите си джинси, смачкана тениска и с небръсната четина, Уилсън изведнъж се почувства не на място.

-      Мисля, че когато не получава онова, което иска, чо­век придобива опит.

Г. М. повдигна вежди.

- Или в моя случай, смърт.

-      Понякога получаваме онова, което заслужаваме - каза Уилсън.

-      А понякога не - отвърна Г. М.

-      Трябваше да ме послушате.

-      Има твърде много неща, които ми се иска да бях направил по различен начин.

-      За мен Рандъл Чен е герой - обяви Уилсън. - Той е изиграл своята роля при контролирането на Втората опиумна война. Изпълнил е онова, за което е бил обучен.

-      Но просто не си е тръгнал - добави Джаспър.

-      Рандъл е добър човек, който бе поставен в ситу­ация, компрометираща същността му. Вие му сторихте това. Вината не е негова, а на всички вас.

-      Основната задача на Рандъл беше да защити Дър­вото на живота - обади се Дейвин. - Това му беше каза­но съвсем ясно. И в крайна сметка той се е възползвал от ситуацията.

В стаята се възцари каменно мълчание.

-      Единственото, което ме вълнува, е какво трябва да правим - каза накрая Уилсън.

Дейвин хвърли бърз поглед към Г. М.

-      Трябва да прочетеш бележките към мисията. Те са много конкретни. От текста ще разбереш, че е задъл­жително да те прехвърлим колкото се може по-скоро. В противен случай историята ще продължи да се променя, докато изчезнат всякакви шансове за прехвърляне.

-      Четох бележките - отвърна Уилсън. - Намираме се в пълна каша.

-      Данните заемат повече от хиляда страници - озада­чи се Дейвин. - А ние те открихме едва преди два дни. Как е възможно да си ги прочел?

-      Прочете ги - потвърди професор Оутър, показвай­ки с тона си, че темата е приключена.

-      Знам какво трябва да направя - каза Уилсън. - Но признавам, че ме боли сърцето заради унищожението и мъката, които ще донесе тази мисия на Китай. Отврати­телно е, че събитията стигнаха дотук.

Г. М. приглади чаршафите си с крехките си ръце.

-      Позволете да ви задам един важен въпрос, госпо­дин Даулинг. Когато отново се изправите лице в лице с господин Чен, какво смятате да правите?

-      Бележките към мисията казват точно какво трябва да направя - направо отвърна Уилсън.

-      Не можете да победите господин Чен в ръкопашен бой.

-      Наясно съм с това - каза Уилсън.

-      Какво ще правите, ако той ви атакува?

-      Ще се придържам към точките на мисията - просто отвърна той.

-      Уменията на господин Чен са неизмерими - каза Г. М. - И неуязвимостта му добавя допълнителни трудности.

-      Обмислих всички тези фактори - отвърна Уилсън и премести поглед върху Минерва. - Не се съмнявам, че Рандъл ще бъде добре подготвен. Живял е в Китай четиресет години, като със сигурност през цялото време е тренирал. Лоялността му към мен ще бъде само далечен спомен, така че не очаквам никаква милост.

-      Джаспър не смята, че можете да успеете - каза Г. М.

-      Победата не се изчерпва само със способността да се биеш - отвърна Уилсън.

-      Кога ще бъдете готов за прехвърлянето? - попита Г. М.

-      Мога да ти покажа последните данни за промените, за да видиш колко сериозно е станало положението - намеси се Дейвин. - Изглежда, че тази реалност и она­зи от миналото - той задвижи едновременно двете си ръце пред себе си - са свързани помежду си по някакъв начин. Колкото по-скоро...

-      Дейвин, моля те, млъкни - прекъсна го Уилсън. - Не съм сигурен кога ще бъда готов.