Poslednata imperatrica

Сериозността на това, което чуваше Уилсън, рязко контрастираше с небрежната обстановка в кафенето. Никога не се беше замислял как историята може да бъде пренаписана, ако някой Надзирател се върне в миналото и промени нещо. Но той разбираше, че тъй като мина­ло, настояще и бъдеще съществуват едновременно, би трябвало да има начин минали действия и събития да бъдат пренаписани.

-      Разкажи ми за Въстанието на боксьорите - каза на­края Уилсън.

Професорът избута настрани чашата си.

-      През хиляда осемстотин деветдесет и осма една малобройна секта на име „Големият меч“ от района на Шандун започнала да твърди, че притежава свръхес­тествени сили. Говорело се, че могат да улавят куршу­ми с голи ръце. Мълвата за неуязвимостта им плъзнала като горски пожар из северните провинции и започнала масирана пропаганда за набиране на нови членове. Си­лата им се харесвала на гладуващите селяни, измъчвани от сушите и епидемиите, вилнеещи из Китай от хиляда осемстотин и осемдесета до началото на двайсети век.

-      Нима е имало суша? - попита обърканият Уилсън.

-      Да, близо двайсет години суша, редуваща се с без­брой наводнения. И китайците обвинявали западняци­те, че са им донесли тези нещастия. Хранителните за­паси се изчерпали и китайските селяни в стремежа си да стоварят вината върху някого с хиляди започнали да се стичат при боксьорите. Били твърди поддръжници на империята и се заклевали да убиват всеки чужденец и новопокръстен християнин, който се осмелявал да стъ­пи на китайска земя. Били наречени боксьори, защото практикували бойни изкуства от такъв тип и провежда­ли много сложни тренировки, в които участвали десет­ки хиляди души из цял Китай.

-      И наистина ли са били неуязвими? - попита Уилсън.

-      За някои се говори, че са били, но всеки боксьор, ранен от чужденците, бил наказван със смърт заради това, че не е вярвал достатъчно в мисията им - смята­ло се, че липсата на достатъчно вяра е причината да са уязвими. Армията на боксьорите наброявала повече от един милион души към януари хиляда и деветстотната година. Верни на задачата си, те започнали система­тично да избиват всички чужденци и местни християни в Китай, принуждавайки оцелелите да се изпокрият в импровизирани крепости в чуждите посолства в Пекин. Мъже, жени и деца бивали нарязвани на парчета, одира­ни или изгаряни живи. По-ужасна история не можеш да си представиш.

-      И защо си сигурен, че зад всичко това стои Рандъл?

Професорът го прониза с поглед.

-      Защото на въпросната снимка Рандъл не е остарял нито с един ден, откакто беше прехвърлен. По онова време би трябвало да е на седемдесет, както сам каза, но не е. - Професорът говореше тихо, за да не го чуят жените на съседната маса. - Рандъл Чен несъмнено пие мъзгата на Дървото на живота. Подозираме, че също­то се отнася и за императрица Цъ Си. Открихме един забравен мандарински текст от хиляда осемстотин се­демдесет и трета, в който пише, че „императрица Цъ Си така и не отстъпва властта на сина си Тун Чъ. Чрез ня­каква невероятна магия тя запазва цялата си младост и жизненост, сякаш е двайсетгодишна“.

-      И затова Китай е бил сполетян от суша - помисли си на глас Уилсън.

-      Именно - отвърна професорът. - Източват Дървото на живота.

Изведнъж в стомаха на Уилсън сякаш зейна дупка.

Професор Оутър се наведе към него.

-      И причината всичко да тръгне в такава лоша посо­ка е в това, че Рандъл Чен не е Надзирателят на мисия Ездра. Надзирателят си ти, Уилсън. Лично го прочетох в свитъците от Мъртво море. Причината да работя за Г. М. е, че трябва да те накарам да се върнеш в миналото и да оправиш тази каша. Преведох текста на Ездра - от самото начало е трябвало да си ти.

Дълбока тъга изведнъж изпълни всяка клетка в тя­лото на Уилсън. Рандъл беше изпратен на мисия, която не би могъл да изпълни, дори и да го е искал. Той беше добър човек, това бе сигурно. Интелигентен, способен и талантлив. Но въпреки това бе напълно компрометиран, най-вече от гонещи личните си интереси хора, които го заобикаляха на всяка крачка. Уилсън разтърка лице, погнусен от безчестието на всичко това.

-      Андре и Джаспър са променили точките на миси­ята по искане на Г. М. - каза професорът. - Тревожели се, че няма да могат да те контролират. И така са изпра­тили в миналото неподходящия човек... и историята се променя.

-      Не трябваше да си включвам таблета - каза Уилсън, загледан към яхтклуба.

-      Не е време за шеги.

-      Даваш ли си сметка какво означава това? - попита вече смутеният Уилсън. - Рандъл е бил пратен в мина­лото с ключа към безсмъртието. - Той посочи в дале­чината, а гласът му трепереше от емоции. - И негов съ­юзник в миналото е жена, известна по целия свят като най-жестокия, коварен и изобретателен водач, живял някога.

-      Зная, Уилсън. Точно затова съм тук. И докато ти съобщавам лошите новини, ще ти кажа, че не можеш да се върнеш в хиляда осемстотин и шейсета. Само един човек може да бъде прехвърлен през портала на Забра­нения град и Рандъл вече го направи.

-      Тогава как ще се върна в миналото?