Poslednata imperatrica

-      Хари Паркс ще погледне незабавно зад завеса­та! И да сме наясно, принц Кун, ако не ми хареса как вървят преговорите, ще наредя завесата да бъде пре­махната!

Хари оправи костюма си, вирна брадичка и закрачи решително към палисандровия стол на принц Кун. Беше му любопитно да види с очите си лицето на императри­ца Цъ Си, която се славеше като най-голямата красавица на Изтока. Той се поклони с уважение на принц Кун и предпазливо дръпна жълтата завеса. Изобщо не очаква­ше да види лицето, срещу което се озова. Сините като сапфири очи на Рандъл Чен се взираха пронизващи в него.

-      Радвам се да ви видя отново - тихо рече Рандъл.

Хари пусна завесата и залитна назад, толкова голям бе шокът му. Пое си дълбоко дъх и повдигна отново за­весата.

-      Би трябвало да сте мъртъв.

Тялото на Рандъл скриваше императрицата от погле­да на Хари.

-      Ще ви трябва нещо повече от куршуми, за да ме убиете - прошепна той. - Съветвам ви да се върнете при лорд Елгин и да му кажете да уважи договора, за който се разбрахме - всяка точка. Мислите си, че контролира­те положението, но се лъжете. Свалите ли завесата, ис­торията ще запомни моята роля в тези събития, а не ва­шите. - Рандъл замълча, за да даде възможност на Хари да осмисли чутото. - А сега ме оставете... и проявявайте уважение през цялото време.

Хари пусна завесата с физиономията на човек, който току-що е видял призрак. Обърна се и се върна през за­лата до лорд Елгин, за да зашепне в ухото му.

-      Как така жив? - изрева лорд Елгин, скочи невярва­що от стола си и започна да скубе грамадните си бакенбарди. - Той трябваше да е...

Хари успя да го прекъсне насред изречението и трес­каво му зашепна за последиците от присъствието на си­неокия на срещата.

-      Не може да е същият, който е бил прострелян в Лет­ния дворец - прошепна в отговор лорд Елгин. - Невъз­можно!

-      Можете да пратите и капитан Чарлз Гордън — обади се принц Кун.

Думите му предизвикаха смут сред офицерите и те избутаха Гордън отпред, докато лорд Елгин и Хари Паркс си шепнеха тревожно. Дори сър Хоуп се опитва­ше да се присламчи по-близо и да разбере какво става.

Накрая Гордън приближи жълтата завеса и бавно я отдръпна.

Рандъл Чен стоеше от другата страна.

-      Казах ти, че Летният дворец не бива да бъде унищо­жаван. Явно не си успял да предадеш съобщението ми.

-      Но... нали ви застреляха? - запелтечи капитан Гор­дън. - Как е възможно?

-      Предсказанията, които направих за бъдещето ти, са верни - заяви Рандъл. - Крале и кралици ще познават името ти, Чарлз Гордън. А сега се върни при лорд Елгин и му кажи, че съм точно същият.

Завесата се спусна и Цъ Си сложи ръка на рамото на Рандъл.

-      Изкара им акъла - развеселена каза тя.

Когато капитан Гордън прошепна потвърждението си на Хари и лорд Елгин, двамата се спогледаха невяр­ващо. Отчаяният въпрос „Напълно ли сте сигурен?“ се чу над всеобщото мърморене.

-      Залагам живота си - отвърна капитан Гордън и от­даде чест на старшите офицери.

Лорд Елгин оправи дебелия си шинел и изпъчи гърди.

-      Желая също да ми бъде разрешено да приближа завесата - уважително каза той. Когато искането му бе удовлетворено, той предпазливо приближи жълтата коприна и леко я отдръпна.

Рандъл посрещна със суров поглед бившия си съюзник.

-      Ще изпълните условията на уговорката ни - твърдо каза той. - Ще подпишете съглашението в настоящия му вид и ще напуснете незабавно тези земи. Точно това ще направите.

-      Но вие би трябвало да сте мъртъв! - прошепна Елгин.

-      Да ви приличам на призрак? - отвърна Рандъл. - А сега пускайте завесата и подписвайте. Ако го направите, историята ще ви запомни с добро, а не просто като кра­деца, плячкосал Летния дворец. Баща ви така и си оста­на запомнен с плячкосването на Партенона. Съветвам ви да не опитвате да повтаряте примера му. Правя ви още една услуга, лорд Елгин, а вече ви направих достатъчно. Ако разкриете участието ми във всичко това, ис­торията ще говори за моята роля в тези събития, ролята на загадъчния синеок китаец. А вие ще бъдете запомнен просто като моя марионетка.

На челото на лорд Елгин избиха едри капки пот и той се помъчи да се избърше с ръкав.

-      Но как е възможно да сте жив?

-      Тук действат сили, които не разбирате, лорд Елгин. Единствено аз имам властта да давам и отнемам живот. Спечелихте на бойното поле, защото бях там да напът­ствам вас и хората ви. Вие сключихте сделка с дявола и аз съм тук да си взема обещаното. Бъдете благодарен, че не съм в настроение да раздавам възмездие заради жалкото ви нападение срещу Юан Мин Юан. - Рандъл посочи през завесата. - Времето за въпроси изтече. Под­писвайте незабавно договора и разкарайте армията си от този велик град.

Лорд Елгин отстъпи назад и пусна завесата.

Върна се бавно на стола си със зашеметена физиономия.

-      Някой да ми даде перо - най-сетне каза той. Ко­гато нареждането му бе изпълнено, топна върха и на­драска подписа си върху хартията от името на кралица Виктория.

Втората опиумна война приключи.

50.

Калифорния, Америка

Пристанището на Сан Диего