Poslednata imperatrica

Лорд Елгин се движеше към Залата на церемони­ите през задръстените улици на Пекин с голяма пом­позност. Дори беше наредил два полкови оркестъра да свирят през целия път „Боже, пази кралицата“. За­обиколен от многоброен конен ескорт на Пробин, той седеше в покрита алена носилка, носена от шестнай­сет китайски носачи. Едрият мъж бе облечен в черния си, обшит с кожи шинел, а впечатляващите медали на гърдите му отразяваха слънчевата светлина. Зад него Хари Паркс и сър Хоуп Грант яздеха коне, заобиколени от петдесет британски и френски офицери в пълна парадна униформа. Пред и зад колоната имаше над 2000 британски и френски войници със заредени пушки и поставени щикове.

Генерал Нейпиър и основната част от армията след приключването на мръсната работа в Летния дворец чакаха отвън със заредени оръдия в случай на преда­телство.

Пред лорд Елгин на носилка, носена само от два­найсет носачи, седеше принц Кун, облечен в пурпурна копринена роба със златни дракони с четири нокътя на гърдите, раменете и гърба. На главата му имаше кръгла кадифена шапка, а на врата - огърли­ца от нефритени мъниста. Принцът беше принуден да излезе от града и да ескортира лорд Елгин и хората му вътре. Като допълнително оскърбление носилката му трябваше да е с четирима носачи по-малко от тази на лорд Елгин. В края на краищата, британците и фран­цузите бяха завоевателите и смятаха, че те определят правилата.

Северно от Пекин останките на Летния дворец про­дължаваха да тлеят, а несметните богатства, изпълвали някога залите му, бяха транспортирани с над сто плоскодънни баржи по река Пейхо до Таку. Оттам плячката щеше да продължи с британската военноморска ескадра към Европа, за да бъде разделена между кралица Викто­рия и император Наполеон III.

Принц Кун бе оставен да чака извън стените на Пекин в продължение на повече от два часа, преди Елгин да благоволи да събере хората си. Лордът се разтапяше от удоволствие при мисълта, че кара един принц да го чака на слънцето. „Точно това заслужават китайците!“ - заявяваше високомерно той на всеки срещнат.

Рандъл се беше качил на югозападната стражева кула на Забранения град и гледаше към планините Йеншан. Най-високите им части вече бяха покрити със сняг и той си даде сметка, че приближаващата зима ще възвести края на съюзническата окупация на Китай. Нашестве­ниците не можеха да рискуват да останат още дълго тук. Мунициите им привършваха и те не смееха да се задър­жат без топли дрехи и зимни палатки, с които да прежи­веят студовете.

Споменът за прекарването с императрица Цъ Си из­пълни главата на Рандъл и коленете му омекнаха. Пре­дишната вечер тя бе съблякла дрехите му и го бе сло­жила да легне на специално направен подиум на студа. С невероятно умение напълни устата си с гореща вода и съблазнително обля голата му кожа с нея. През след­ващия час Цъ Си притискаше голото си тяло в него­вото и старателно изсмука водата сантиметър по сан­тиметър, без да пропусне нито едно място. Усещането беше зашеметяващо, съчетанието на горещо и студено опияняваше сетивата му. След това тя уви дълга лента мека жълта коприна между гредите над подиума, като я мереше внимателно, отпускаше и завързваше отно­во. Застанала над него, отпусна голото си тяло върху лентата, обърна се с главата надолу и пое члена му във влажната си уста. С непостижимо умение висеше над него в позиция лотос, по-прекрасна от всеки друг път. Беше увила коприната така, че започна да се върти, до­като членът му оставаше в устата ѝ. Рандъл въздъхна само при мисълта за това. Когато коприната се завъртя дузина или повече пъти, тя я отпусна и се завъртя в обратната посока - и така безброй пъти. Усещането не можеше да бъде описано.

Цъ Си наистина беше най-добрата любовница на всички времена. Само за един ден Рандъл бе получил повече сексуални наслади, отколкото от всичките си предишни партньорки, взети заедно. Той се съсредо­точи върху побелелите върхове на планините в дале­чината, после погледна надолу към вълничките в рова около Забранения град, вдигнати от студения вятър. Дървото на живота го беше върнало от мъртвите, но въпреки това изживяното с императрицата му се стру­ваше още по-поразително. Как можеше да помисли за която и да било друга жена след удоволствията, които му достави тя?

Рандъл се пресегна през дясното си рамо и стисна дръжката на късия си меч, но не го извади от ножница­та. Вече беше забавил прехвърлянето си от Забранения град и бе решил, че ще си тръгне само след още няколко дни - веднага щом Цъ Си замине за Дзъхол. Не можеше да понесе мисълта да остане, знаейки, че тя ще трябва да легне със Сиен Фън, за да се сдобие с императорския печат. Привързаността на Рандъл към императрицата растеше с всеки момент и той знаеше, че ревностга му може да надделее.