Poslednata imperatrica

За секунди дузината евнуси опразниха помещението. Цъ Си внимателно поднесе бялата купа над нарязаните устни на Рандъл, наклони я и зачака златната мъзга мъ­чително бавно да потече към ръба.

-      Боя се, че този човек е мъртъв - прошепна Гъндзун с характерния си дрезгав глас. - Нищо не може да се направи.

Цъ Си не обърна внимание на коментара му, а се съ­средоточи върху работата си. Златна капка се образува на ръба на купата, увисна и най-сетне капна върху по­чернелия език на Рандъл. Цъ Си се премести и задържа купата над стомаха му, като в същото време махна хва­налото коричка парче мека кожа между коремните мус­кули. Втора капка се откъсна и падна със слабо съскане в раната.

Гъндзун седеше на колене, навел глава като в мо­литва.

-      Нищо не може да спаси този човек - жално рече той. - Най-малкото мъзга от кипарис.

Цъ Си също седна на колене, остави купата на пода до себе си и внимателно я покри с бяла кър­па. Тя погледна към разбитото тяло на Рандъл. Той не помръдваше, дишането му като че ли бе спряло напълно. Изглежда не беше успяла да му донесе на­време мъзгата.

Секундите се изнизваха.

Цъ Си нервно се заигра с огърлицата от сапфири. Смъртта на синеокия означаваше край на амбициите ѝ да стане регент на Средното царство. Взираше се в окървавения профил на Рандъл и търпеливо очакваше някакво чудо, но нищо не се случваше.

Отвън евнусите метяха листата и боровите иглички на двора, като ги събираха на спретнати купчинки, за да бъдат извозени в малки ръчни колички. Изминаха минути и Цъ Си започна да се бои, че се е случило най-лошото. Идеше ѝ да изкрещи от отчаяние и ярост, но всяка демонстрация на чувства беше неуместна за една императрица. Вместо това се изправи, приглади дрехата си и се обърна към двора.

-      Махнете тялото - каза, без да се обръща към никого конкретно. - Искам да го кремирате до довечера.

Излезе на слънце. Чувстваше се като изтръпнала. Всичките ѝ планове отиваха на вятъра; всичко, в което бе вложила вярата си, вече го нямаше. Време беше за прегрупиране. Трябваше да се срещне с принц Кун и да спаси онова, което можеше да бъде спасено.

-      Ваше Височество! - неочаквано се разнесе гласът на Гъндзун. - Елате бързо! - На лицето на Цъ Си се появи усмивка и тя се обърна. - Пациентът се движи, Ваше Височество. Не мога да повярвам, той диша от­ново!

Цъ Си бързо отиде до леглото на Рандъл.

-      Знаех, че ще се върнеш при мен - прошепна тя в ухото му и нежно долепи буза до неговата, долавяйки много добре равномерното му дишане.

Окървавената ръка на Рандъл се вдигна и хвана ней­ната. Изумително, но раните по пръстите и лицето му вече бяха престанали да кървят. Синеокият като че ли се беше върнал от оня свят.

48.

Пекин, Китай

Забраненият грал

Дворецът на съсредоточената красота

13 октомври 1 860 г.

11:55 ч. местно време

Мисия Ездра -ден 223

На Рандъл му трябваха почти четири дни да се въз­станови напълно. През първите дванайсет часа остана на легло, докато императорските лекари почистваха мръсо­тията и камъчетата от раните му, за да не допуснат ин­фекция и да намалят до минимум белезите по тялото му.

За да запази в тайна истината за възможностите на Дървото на бучки, Цъ Си предприе безжалостни мерки и се погрижи всеки евнух, чул думите „Дърво на буч­ки“, да бъде убит; великият евнух Ли-Джан и доктор Гъндзун не направиха изключение. Двайсет и шестима евнуси бяха посечени от императорската гвардия, преди да е свършил денят. Ако мълвата за силите на дървото изтечеше от двореца, щеше да се отприщи истински ад. Цъ Си много добре разбираше евентуалните последи­ци и действията ѝ бяха оправдани - силата на дървото трябваше да остане достояние единствено на нея и на синеокия.

Гъст дим пълзеше в есенния въздух откъм Летния дво­рец. Съгледвачите ѝ докладваха, че императорската рези­денция и горите от страната на приказките на Цин горят вече трети ден. Всеки път, когато излизаше на двора, Цъ Си се изпълваше с ярост, щом погледнеше към небето и виждаше черния пушек, докарван на юг от студения вя­тър. Понякога дори долавяше миризмата на изгоряло.

След два дни Рандъл отново можеше да ходи, кожата му бе напълно заздравяла. Раните на гърба и корема се бяха затворили и тялото му функционираше нормално. Всеки ден той поемаше по една капка от мъзгата на кипариса и резултатите бяха свръхестествени. Само през последните осем часа бе възвърнал напълно силата и бързината си.

Значението на невероятното му възкресение не оста­на неразбрано от Цъ Си и балансът на силата в нейния свят се промени драматично. Мъзгата от Дървото на бучки даваше живот - болният можеше да бъде излеку­ван, дори безсмъртието изглеждаше достижимо. Тя със сигурност можеше да спаси живота на Сиен Фън, ако желанието ѝ е такова. Или своя собствен, ако се наложи.