Poslednata imperatrica

Слънцето вече бе високо в небето и Цъ Си забеляза сенките, хвърляни от дърветата върху съвършено обра­ботените плочи на настилката. Дървото на бучки рас­теше недалеч от Залата на имперския мир, която се на­мираше на централната ос на Забранения град. Евнухът Ли-Джан изтича с префърцунената си походка покрай Цъ Си, за да стигне до кипариса преди нея. В ръцете си носеше торба с инструменти, които дрънчаха на всяка къса крачка.

Докато заобикаляше богато украсената даоист- ка пагода в западната част, Цъ Си зърна Дървото на бучки, открояващо се на аления фон на Павилиона на постоянната слънчева светлина. Поради някаква причина гледката я накара да настръхне. Тръгна ре­шително напред, без да откъсва поглед от дървото - дебело чворесто стъбло с издути тумори, дебели и къси клони, почти без никаква зеленина. Наистина беше грозно и старо, особено в сравнение със здра­вите и изпълнени с живот кипариси и борове около него, чиито млади зелени клони сякаш се протягаха към небето.

„Защо му е притрябвала на Рандъл мъзгата на това старо дърво?“

Ли-Джан стоеше при кипариса с чук и шип в ръце. Друг евнух държеше малък меден съд със смола, а дру­ги двама бяха заети да палят огън върху камъните на алеята, за да я разтопят.

-      Е? Забий шипа в дървото! - нетърпеливо заповяда Цъ Си.

На пръв поглед кората изглеждаше твърда като ка­мък. Ли-Джан опря шипа в стъблото и замахна с чука, но се сепна, когато изведнъж задуха яростен вятър. Поривът вдигна безброй листа във въздуха, като изга­си малкия огън, който евнусите тъкмо бяха успели да запалят.

Ли-Джан свали шипа и в същия миг вятърът утихна. Необичайното съвпадение накара Цъ Си да се запита какво става тук.

-      Забий шипа! - отново нареди тя.

Когато Ли-Джан опря шипа в древната кора, вятърът задуха отново, сякаш от всички посоки едновременно. Евнухът отново понечи да дръпне шипа, но Цъ Си му извика по-силно:

- Действай!

Ли-Джан удари с чука шипа и вятърът се превърна във вихър.

- Удари отново! - извика Цъ Си, а косата ѝ се разпиля във всички посоки.

Докато Ли-Джан продължаваше да забива шипа в твърдото дърво, изневиделица се появиха гъсти облаци и яркият ден потъна в зловещ сумрак. Цъ Си се огледа; дърветата в Императорските градини се огъваха и люле­еха под напора на неочакваните сибирски ветрове. Жъл­тите керемиди на Павилиона на постоянната слънчева светлина политаха и се разбиваха на земята около нея. Листа и борови иглички се носеха на стотици метри в мрачното небе. Цъ Си беше объркана от внезапната про­мяна на времето, докато гледаше как евнусите отчаяно се суетят в краката й в напразните си опити да съберат разпилените подпалки.

Ли-Джан замахна с чука и шипът най-сетне проби външната обвивка. С цялата си сила той завъртя ост­рия метал, извади го и отстъпи назад. Вятърът внезап­но спря, листата увиснаха за момент над Забранения град, след което бавно започнаха да падат обратно към земята.

-      Дай ми купата - каза Цъ Си, докато се вдигаше на пръсти и се взираше в малката черна дупка. За нейно изумление от нараненото място бавно потече златиста мъзга. Цъ Си поднесе купата под раната и съвършените златни капчици запълзяха по неравната кора и закапаха в порцелановия съд.

Щом отброи десет капки, тя се обърна към Ли-Джан.

-      Запалете огъня и незабавно запушете дупката със смола. Дотогава я запуши с пръст. Не изпускай нито капка.

Цъ Си покри с ръка купата, за да предпази съдържа­нието ѝ от боклуците и листата, които падаха от небето. Присви очи в прахоляка и се затича колкото се може по-бързо обратно към покоите си. Дървото беше вълшебно, нямаше съмнение в това.

Доскоро безупречно чистият двор на Цъ Си сега бе пълен с листа и борови иглички, понесени от свирепите ветрове в небето и паднали обратно на земята. Небето се разчистваше, появилите се изневиделица сиви обла­ци бързо се топяха.

Тя мина през алената врата и изтича към леглото на Рандъл, без да я е грижа какво ще си помислят всички за поведението ѝ. Просто искаше да даде на синеокия онова, което беше поискал.

-      Жив ли е? - попита.

Гъндзун все още държеше китката на Рандъл и мере­ше пулса му.

-      В момента си отива - тревожно отвърна той. Си­неокият беше бял като алабастър, с напълно отпуснато лице. Дъхът му вече не се долавяше.

-      Дръпни се - заповяда му Цъ Си. - Ти - кимна тя към помощника Тон. - Отвори раната на корема, за да я видя.

Тон внимателно повдигна кървавата превръзка, до­като Цъ Си коленичеше. Тя махна длан от бялата купа и се загледа за първи път в мъзгата. Малкото количество златна течност сякаш кипеше, утринната светлина изда­ваше странното магическо движение. Сърцето на Цъ Си се разтуптя - тази течност наистина беше свръхестест­вена. Тя притисна купата към гърдите си, сякаш за да скрие откритието от останалите.

Гъндзун заситни до другия край на леглото и хвана китката на лявата ръка на Рандъл.

-      Пулсът му спря - нещастно рече той. - Не мога да го напипам.

Думите му пришпориха Цъ Си.

-      Всички освен докторите, изчезвайте! - извика тя. - Веднага!