Poslednata imperatrica

Цъ Си гледаше как Рандъл завършва последното си изтощително упражнение, без нито за миг да откъсва поглед от голото му до кръста тяло. Двамата бяха сами в Двореца на съсредоточената красота - императрицата беше забранила на когото и да било да влиза на терито­рията му, а стражата отвън бе утроена. Рандъл остави късия си меч на гранитните стъпала на двора, избърса лице с кърпа и тръгна към нея.

-      Лорд Елгин е унищожил Летния дворец - каза той, загледан в стелещия се над Забранения град пушек. - Мисли си, че съм мъртъв и че може да прави каквото си поиска.

-      Великолепните дворци са превърнати в пепелища - гневно рече Цъ Си. - Дяволите са подпалили дори гори­те и изсипват петрол в реките, за да избият рибата. - На лицето ѝ се изписа ярост. - Съвсем честно мога да кажа, че унищожаването на Юан Мин Юан е най-голямата трагедия в живота ми. Червените дяволи унищожиха мистичен свят, който никога няма да бъде заменен.

-      Летният дворец може да се възстанови - рече Рандъл.

Цъ Си гневно погледна задименото небе.

-      Не сградите и градините го правеха специален за мен. Построяването му беше завещание от предците ми. Душата на Канси и Циенлун е разбита завинаги. - Тя неочаквано му се усмихна. - Но утехата ми е, че ти си жив, слава на Бога дракон. Това ми е достатьчно.

Рандъл също не се опита да скрие усмивката си. Ми­сълта, че е оцелял, го изпълваше с трепетна възбуда. Дори не си позволяваше да си помисли дали е постъпил правилно, като е използвал еликсира. Беше жив и това бе единственото, което имаше значение.

-      Възстановяването ти е забележително - каза Цъ Си, докато плъзгаше показалец по ръката му. - Ако не го бях видяла с очите си, нямаше да повярвам.

Рандъл си спомни усещането, когато пиеше златната мъзга - сякаш милион пеперуди пърхаха с крилца в тя­лото му.

-      Това е Дървото на живота - каза тихо той, сякаш не искаше никой да го чуе. - И макар да съм натъжен, че ликвидира толкова много евнуси, за да защитиш тайна­та ни, нямаше друг избор. Това е жизнена сила с огромно значение.

Цъ Си наклони глава настрани, сякаш се мъчеше да прочете мислите му.

-      Ще се наложи ли да премахнеш по същия начин и мен, Синьо око? След като и аз вече знам тайната ти?

Рандъл се загледа в прекрасното ѝ лице.

-      А не трябва ли аз да се замисля дали ти не искаш да ме премахнеш?

Цъ Си го погледна в очите.

-      Няма за какво да се страхуваш от мен. Мога да бъда отличен съюзник, ако знам истината. Но трябва да раз­бера всичко, за да мога да защитя адекватно двама ни... и кипариса.

-      Истината има много страни - отвърна Рандъл.

-      А включва ли подробности около това защо трябва да замина за Дзъхол?

Рандъл се замисли за момент.

-      Да, и това също.

-      И какво трябва да направя, за да стана достойна за това невероятно знание?

-      Да го обсъдим вътре - каза Рандъл. Погледът му се плъзна по тялото ѝ. - Време е да консумираме подобава­що партньорството си.

-      Първо ще ми кажеш за пътуването до Дзъхол - от­сече Цъ Си. - После ще си получиш наградата.

-      Трябва да заминеш за Дзъхол точно след четиринайсет дни - каза Рандъл. - В деня след пристигането си ще имаш аудиенция със Сиен Фън. Той ще бъде много слаб, измъчван от ужасни стомашни болки и жълтени­ца. - Рандъл отпи глътка вода от една от кристалните чаши на масата от палисандрово дърво. - Синът на не­бето няма да те посрещне с отворени обятия. Всъщност ще се държи доста враждебно. Репутацията ти ще е вкиснала като четиридневно мляко. Ще бъдеш наруга­на, защото не си могла да спреш ордите на червените дяволи. И заради унищожаването на Летния дворец.

-      Тогава защо да отивам?

-      За да придобиеш единственото от притежанията на Сиен Фин, необходимо, за да си осигуриш регентството над Средното царство.

-      И какво е то? - попита тя.

Рандъл избърса с кърпа потта от гърдите и раменете си.

-      Каква ще бъде наградата ми, ако ти кажа?

Цъ Си стоеше абсолютно неподвижно.

-      Ти се върна от мъртвите заради мен. Заслужаваш всичко, което мога да ти дам. - Тя бавно разкопча дре­хата си и я остави да се разтвори. - Хайде да влезем вътре и да се погрижа за нуждите ти, но първо довърши разказа си.

Рандъл зяпаше извивките на тялото ѝ под мъгливото небе.

-      Когато отидеш в Дзъхол, ще трябва да доставиш удоволствие на болното и слабо тяло на Сиен Фън, за да постигнеш целта си.

Цъ Си си спомни миризмата на потта на Сина на не­бето и как с напредването на болестта бе завоняла на гранясало, също като дъха му.

-      Няма да ми хареса, но той е мой съпруг и ще напра­вя всичко, което поиска от мен - рече тя.

-      А това, че ми се отдаваш сега, също ли е твой дълг?

Цъ Си се усмихна.

-      С теб също сме партньори, Рандъл Чен. Подобно на брачната връзка, ние споделяме дори нещо по-голямо. Тайната на Дървото на живота и силата, която върви с нея. Това ме прави твоя съпруга в тези така сложни об­стоятелства. И аз съм тук, за да ти доставя удоволствие.