Poslednata imperatrica

Евнусите внимателно оставиха носилката до леглото и двайсет чифта ръце вдигнаха тялото на Рандъл и го поставиха върху белите памучни чаршафи.

-      Всички да се дръпнат назад - заповяда Цъ Си.

Когато групата се раздели, разкри ужасяваща гледка.

Цъ Си никога не беше виждала такива страшни рани.

Пред нея лежеше окървавеното тяло на човек, на кого­то му оставаха само минути живот. Лицето му бе почти неузнаваемо, раните му кървяха непрестанно. На Цъ Си ѝ се искаше да изкрещи, но тя пое бързо дъх, за да пока­же, че се владее, и се отпусна на колене колкото от мъка, толкова и за да не се подгънат краката ѝ.

-      Какво са ти сторили? - прошепна тя.

Очите на Рандъл бяха полуотворени, но зениците му не се виждаха.

-      Казах ти да се пазиш - прошепна Цъ Си. Искаше да докосне челото му, но по лицето му нямаше място, ко­ето да не е покрито с дълбоки разрези или драскотини. Ръцете и дланите му бяха в същото положение, дрехите му бяха накъсани на парцали.

Трима лекари с характерните си кадифени шапки бързо си проправиха път през тълпата и пристъпиха до леглото на пациента. Единият коленичи и огледа ог­нестрелната рана под гръдния кош на синеокия, докато друг хвана с опитна ръка китката му, за да провери пулса му. Третият свали обувките на Рандъл и притисна пръсти в средата на стъпалото, за да освободи енергий­ните му точки.

-      Ваше Височество, пулсът му е много слаб - с дрез­гав глас каза доктор Гъндзун.

Цъ Си му хвърли изпепеляващ поглед.

-      Животът ти зависи от оцеляването му.

Зениците на Гъндзун се разшириха от заплахата. Той потупа с пръсти окървавената китка на Рандъл, за да провери пулса по-точно.

-      Много зле е ранен, Ваше Височество. Далакът и червата му са увредени. Изгубил е много кръв и с нея неговата чи е изтекла почти напълно. Зная, че не искате да го чуете, велика императрице, но единственото, кое­то можем да направим, е да облекчим страданията му, докато не замине да се срещне с предците си.

Цъ Си се канеше да заповяда Гъндзун да получи де­сет удара с камшик, но в този момент Рандъл тихо из­стена. Изумителните му сини очи се обърнаха към нея.

-      Прави каквото ти казвам - тихо рече той с пълна с кръв уста.

Цъ Си се наведе плътно до него.

-      Всичко каквото кажеш - прошепна тя.

Едва успя да чуе думите му.

-      Никакви въпроси. Обещай ми.

-      Обещавам - отвърна тя.

Всички от леглото бяха втрещени, че раненият изоб­що е в състояние да говори.

-      Намери кипариса... известен като Дървото на бучки. Близо до Павилиона на постоянната слънчева светлина.

-      Зная кое е дървото - отвърна Цъ Си. - Но защо ис­каш да...

Рандъл се намръщи и цялото му тяло потръпна.

-      Млъкни! - изпъшка той и стисна зъби, за да не из­крещи. - Никакви въпроси. Вземи купа, чук, тесен сто­манен шип. - Той се намръщи отново. - Пробий кората на дървото. Ще потече мъзга... - Рандъл сграбчи ръкава на Цъ Си с окървавената си ръка и се огледа, сякаш е обграден от ужасяващи призраци. - Не изпускай нито капка. - Намръщи се отново. - Десет капки, запуши дупката с разтопена смола.

-      Ще бъде изпълнено - отвърна Цъ Си. - Но какво да правя с мъзгата?

Дишането на Рандъл се забърза, очите му се подбелиха, мускулите му затрепериха, сякаш щеше да получи епилептичен припадък.

-      Една капка в устата ми. Една на корема. - Рандъл изскимтя. - Най-безценното...

Цъ Си чакаше да чуе края на изречението, но Рандъл отново изгуби съзнание. За момент тя остана на колене, като се чудеше защо последното му желание е точно та­кова. Но познаваше достатъчно този човек, за да разбе­ре, че мъзгата явно е важна.

-      Доктори, ще останете с пациента - каза Цъ Си, до­като се изправяше. - Ако напусне този свят преди да се върна, ще го последвате незабавно. - Обърна се към ве­ликия си евнух Ли-Джан. - Чу го. Купа, шип, чук. След пет минути при кипариса! Когато стигна там, смолата да е готова.

-      Да, Ваше Височество - отвърна пискливият глас.

Цъ Си вървеше бързо през Императорските гра­дини, разкъсвана от съмнения относно онова, което ѝ беше заръчано. Защо му беше на Рандъл да иска подобно шантаво нещо? Възможно ли бе дървото да има някакви вълшебни свойства? Тя знаеше кой точно кипарис има предвид Рандъл. Градинарите го наричаха Дървото на бучки, защото кората му беше покрита с необичайни тумори. Цъ Си отдавна щеше да отсече старото растение - беше плашещо грозно, - но се твърдеше, че било любимото дърво на могъщия Циенлун, а преди него на могъщия император Юнлъ от династията Мин. Юнлъ беше архитектът и стро­ителят на Забранения град, преместил столицата на Средното царство от Нандзин в Пекин през 1421 г. Той издигнал най-могъщата крепост-дворец на света точно на мястото, където Кублай хан построил зимната си столица Ханбалик през 1267 г. Според легенда­та получил плановете от монах, спуснал се от небето специално за целта.