Poslednata imperatrica

Рандъл се замисли какво трябва да изтърпи Цъ Си, когато отиде в Дзъхол. Изобщо нямаше да е приятно. Състоянието на черния дроб на Сина на небето се вло­шаваше много бързо и той вече беше само кожа и кости, но сексуалният му нагон си беше наред.

-      Ще трябва да задоволиш Сиен Фън още един по­следен път - каза Рандъл. - След това ще се освободиш от него, защото той ще бъде мъртъв след трийсет и два дни.

-      А колко пъти трябва да любя теб! - попита Цъ Си, без изобщо да се изненада от пророчеството за смъртта на съпруга си.

-      През следващите четиринайсет дни ще ме любиш двайсет и осем пъти - отвърна той, сякаш сериозно бе обмислял броя.

Тя обхвана с жест всичко наоколо.

-      Ами ордите на червените дяволи, които се спотай­ват до стените? Няма ли да нападнат Забранения град, докато съм заета да ти доставям удоволствие?

Рандъл се поколеба за момент.

-      Няма да атакуват, въпреки че ме мислят за мъртъв.

-      Ти не успя да спасиш Летния дворец. Защо сега да бъде различно?

-      Подпалването на Летния дворец беше извън кон­трола ми. Това тук обаче не е.

-      И каква е разликата?

-      Аз зная бъдещето на Пекин, императрице. - Рандъл я погледна в очите, за да ѝ даде възможност да прецени степента му на увереност. - Този дворец ще остане не­покътнат, за да защитава Дървото на живота. Под твое ръководство принц Кун ще организира последна среща с лорд Елгин и ще се стигне до съглашение, което ще бъде наречено Пекинска конвенция и ще бъде подписа­но в Залата на церемониите в Китайския град.

-      А не в Забранения?

-      Не искаме лорд Елгин да влиза тук - отвърна Ран­дъл. - Това само ще го изпълни със завист. Подобно на баща му, алчността е неговата слабост. Китайският град е подходящ за нашественици като тези. Лорд Елгин ще дойде с всичките си офицери, в това число Хари Паркс и сър Хоуп, за да демонстрира победата си. Напълно по­добаващо е ликуването им да се състои на някое маловажно място.

-      Трябва ли да приемем условията им? - попита Цъ С и.

-      Нямате друг избор - твърдо рече Рандъл. - Услови­ята на договора от Тиендзин трябва да бъдат спазени и да се изплатят всички репарации. В замяна империята Цин няма да бъде съборена или поробена - това е по­ложението. Не е време за високомерие и заплахи, им­ператрице. Дървото на живота не може да се защитава само; ние трябва да сме неговите бранители. В Пекин ще останат чуждестранни посланици под твоята закри­ла. И ти ще се съгласиш с това. - Той замълча, доловил недоволството на Цъ Си. - Това не е нещо лошо, импе­ратрице. Светът става все по-малък. Възможността да общуваш с чуждестранни сили е преимущество, а не заплаха.

-      Ще направя каквото поискаш - отвърна Цъ Си.

-      За да подкрепяме принц Кун, на церемонията ти и аз ще бъдем зад копринена завеса в императорско жълто. След подписването на документите лорд Елгин и хората му ще бъдат изпратени до стените на града и никога повече няма да стъпят в него.

Цъ Си кимна бавно.

-      Така да бъде.

-      И след това ще заминеш за Дзъхол.

-      Какво е това, което трябва да взема?

-      Трябва да вземеш императорския печат на Сина на небето - отвърна Рандъл. Уникалният нефритен печат, който Сиен Фън носеше на врата си и се предаваше от император на император от династията Цин, трябваше да присъства с червено мастило върху всички официал­ни документи. - Ще вложиш всичките си умения, дока­то любиш немощното тяло на Сиен Фън. И след изживя­ното той дори няма да осъзнае, че си го взела.

Цъ Си се смути.

-      И какво като взема печата му? Без подписа на Сиен Фън той няма никаква стойност.

Рандъл пъхна ръце под разтворената й дреха.

-      След като напуснеш Дзъхол, Сиен Фън ще подпи­ше на смъртното си легло декрет, с който ще посочи Су Шун за регент на Средното царство. Без червения печат документът ще бъде нищожен. След завръщането ти тук ще ти дам вече подписан свитък, който трябва само да бъде подпечатан и ще те провъзгласи за Чън Куо, гла­вен регент на династията Цин, докато синът ти навърши осемнайсет години.

-      Нима такъв свитък вече съществува? - изуми се тя.

-      В момента се намира на сигурно място между сте­ните на Забранения град.

Цъ Си се дръпна от обятията на Рандъл и се завър­тя грациозно, обхваната от радостна възбуда, разпиляла абаносови коси по лицето и раменете си.

-      Май разполагаш с всички отговори, Синьо око. - Тя отново се завъртя. - И в замяна заслужаваш всичко, което имам да ти дам. Ела вътре и нека задоволя ума и тялото ти, партньоре. Ще видиш, че чакането си е за­служавало.

49.

Пекин, Китай

Китайският град

Залата на церемониите

24 октомври 1860 г.

14:59 ч. местно време

Мисия Ездра -ден 234