Poslednata imperatrica

-      Бъдете по-конкретен - отбеляза Г. М.

-      Трябва да се подготвя - отвърна Уилсън. - А не зная колко време ще отнеме това.

-      За дни ли говорим или за седмици? - попита Джаспър.

-      Не съм сигурен - каза Уилсън. - Но от прехвърля­нето няма смисъл, ако не бъдат осигурени добри шан­сове за успех. Рандъл е имал четири десетилетия да се усъвършенства, докато ние разполагаме със съвсем мал­ко време. Затова трябва да бъдем съобразителни.

-      С всеки изминал ден здравето ми се влошава - при­зна Г. М.

-      Ако не успея, няма да се върна - каза Уилсън. - И тогава ще бъдете в безизходица.

-      Той просто е труден човек! - изсумтя Джаспър. - Не му пука дали ще оживееш или не. Очевидно е. Трябва да намерим друг начин. Господин Даулинг не е лоялен...

Г. М. вдигна немощната си ръка.

-      Млъкни, Джаспър. Господин Даулинг знае какво прави. - Той погледна Уилсън. - Предполагам, че ще ис­кате да тренирате с учителя Лъ Дан?

Уилсън кимна.

-      Да. Вече е уредено.

-      Мисля, че това е мъдър ход. Както сам казахте, трябва да бъдат осигурени добри шансове за успех. - Г. М. кимна на Минерва и тя пристъпи напред. - След като коригирате историята - каза Г. М., - което не се съмня­вам, че ще направите, ви моля да обмислите една молба. Това е кристален съд от Ген-ЕП материал.

Минерва му подаде малката цилиндрична стъклени­ца. Уилсън много добре усети краткия физически кон­такт, докато вземаше съда от ръката ѝ.

-      Ако сметнете за подходящо и ако сте в състояние - продължи Г. М., - моля да върнете съда в „Ентърпрайз Корпорейшън“, пълен с мъзга от Дървото на живота.

-      Ще бъда откровен - отвърна Уилсън. - Моите ува­жения, Г. М., но не съм сигурен дали ще бъда в състоя­ние да ви донеса еликсира.

Г. М. отново приглади чаршафите.

-      Моля ви единствено да обмислите внимателно мол­бата ми. Осъзнавам, че не съм в силна позиция. И както можете да си представите, изпитвам трудности да при­ема този факт. Но ще ви кажа следното. Вярвам, че ще вземете правилното решение и каквото и да е то, ще го подкрепя.

Погледът на Уилсън се спря върху съда в ръката му. Беше много лек и изглеждаше доста як - нямаше да се счупи, ако го изпусне. В единия си край имаше метална игла и капачка.

-      Вътре има вакуум пета степен - със сериозен глас каза Дейвин. - Когато забиете иглата в дървото, съдът ще се напълни автоматично.

Уилсън прибра стъкленицата в джоба си.

-      Предполагам, че срещата приключи. Ще ви съобщя веднага щом съм готов за прехвърлянето. Не се безпо­койте, Г. М., ще имам предвид времето за подготовка и как ви се отразява то.

-      Благодаря - отвърна той.

-      Искате ли да обсъдим договор? - попита Джаспър.

-      Ще направя това безплатно - отвърна Уилсън. - За­ради себе си и заради Рандъл.

-      Мога ли да дойда с теб? - неочаквано се обади Ми­нерва. - Мога да ти помогна с подготовката.

Всички като че ли се изненадаха от въпроса ѝ, но Уилсън прие, че това е поредната сцена, която им е на­редено да изиграят. Минерва отметна кичур коса от ли­цето си. - Моля те, дай ми шанс да се докажа пред теб. Онова, което ти казах в лабораторията, е самата истина. Никога не съм те лъгала относно чувствата си.

Уилсън погледна прекрасното ѝ лице.

-      Колкото и да не ми се иска, ще трябва да отклоня предложението ти - рече той. - В момента единствено мисия Ездра е от значение.

Китай, май 1900 г.

52.

Пекин

Забраненият град

Дворът на върховната хармония

20:45 ч. местно време

31 май 1900 г.

Рандъл Чен стоеше с ръце зад гърба, облечен във воинска роба с озъбен дракон с пет нокътя, и гледаше последните останки от залеза. Беше последният ден от пролетта и вечерта бе ясна и гореща. Най-ярките звезди тъкмо започваха да примигват в смрачаващото се небе.

Цъ Си стоеше до него, облегнала ръка на рамото му.

-      Това са само триста и петдесет души - с утеши­телен тон каза тя. - Няма да имат никакво значение за предстоящата битка.

-      Изненадан съм, че британците или американците не са били информирани по телеграфа за предстоящото пристигане на техни войници - отвърна Рандъл. - Край­но нетипично е за тях.

-      Допълнителни триста и петдесет души няма да про­менят съдбата на нито един западняк в Пекин - каза Цъ Си. - Трябва да се придържаме към плана си и да свикаме колкото се може повече боксьори. И когато сме готови, ще унищожим веднъж завинаги всеки самозванец в Пекин.

Рандъл се обърна към своята императрица и се загле­да в профила ѝ на отслабващата светлина. Дори след четиресет години тя си оставаше млада и прекрасна като в деня, когато се срещнаха за първи път. Абаносовата ѝ коса беше все тъй лъскава; кожата продължаваше да изглежда като от порцелан. Копринената дреха обгръ­щаше тялото ѝ по начин, който си заслужаваше да се види. Наистина беше толкова привлекателна, колкото и тогава - а в много отношения дори повече.

-      Ще спечелим веднъж завинаги битката срещу злото - добави Цъ Си, като в същото време докосваше импе­раторския печат на шията си.