Poslednata imperatrica

-      В началото на хиляда и деветстотната се отваря друг портал в Мачу Пикчу в Перу. Той е единственият път обратно до онзи период според бележките на Ездра.

-      Но ти каза, че през тази година Рандъл разполага с армия от един милион войници!

-      И всеки от тях се смята за безсмъртен - добави про­фесорът.

-      Това не може да стане - промърмори Уилсън с из­цъклени от тревога очи. - Дори с моето омега програ­миране проблемът е станал прекалено голям. - В гласа му се долавяше неподправен страх. - Не можем ли да направим прехвърляне по-рано от Рандъл и да сложим край на всичко, преди изобщо да се е случило?

-      Бележките на мисията от свитъците също се про­менят, Уилсън. По някакъв необясним начин сега те постановяват, че ти, истинският Надзирател на мисия Ездра, трябва да минеш през портала на Мачу Пикчу през хиляда и деветстотната година. Бележките описват точно какво трябва да направиш, за да сложиш край на Въстанието на боксьорите.

-      Бележките на мисията се променят?

-      При това всеки ден - каза професорът. - Изумител­но, нали?

Уилсън седеше с увиснала челюст, поразен от чутото.

-      Ти си Надзирателят, Уилсън. Не можеш да проме­ниш това.

Уилсън погледна професора в очите.

-      И двамата знаем, че единствената причина да сме тук е в това, че Г. М. вече осъзнава, че няма да получи еликсира на живота. Точно затова иска да замина - за да му го донеса.

-      Само ти ще решиш дали да донесеш еликсира от миналото, Уилсън. Никой друг. Но си помисли следното - ако не заминеш, Рандъл може да отклони историята до такава степен, че всичко да се промени и това - профе­сорът посочи около себе си - да изчезне. - Той погледна отново към Уилсън. - В това число и ние двамата с теб.

-      Г. М. и Джаспър заслужават да горят в ада заради стореното - заяви Уилсън.

-      Абсолютно съм съгласен с теб. Но ще трябва да се върнеш в миналото, Уилсън. Просто нямаме никакъв друг избор.

51.

Калифорния, Америка

Пристанището на Сан Диего

19 ноември 2084 г.

15:30 ч. местно време

114 дни след началотона мисия Ездра

Като знак на капитулация Г. М. доплава в Сан Ди­его на борда на атомната си яхта „Ентърпрайз Корпорейшън". Блестящият, дълъг 150 м бегемот изглеждаше като океански лайнер в сравнение с другите кораби в пристанището, а яхтата на Уилсън приличаше на мал­ка играчка, когато двата съда се озоваха един до друг. „Ентърпрайз Корпорейшън“ беше толкова огромна, че върхът на мачтата на Уилсън едва достигаше до капи­танския мостик.

Професор Оутър увещава Уилсън да го последва по коридора към президентския апартамент.

-      Хайде, да приключваме с това - каза той.

Уилсън го изгледа свирепо.

-      Срещаме се прекалено рано с Г. М. Склонен съм да кажа нещо много оскърбително.

Професорът се усмихна.

-      Още по-добре - рече той и отвори двойната врата.

Луксозният апартамент бе окъпан в следобедната светлина, която се изливаше през високите от пода до тавана прозорци. От другата страна на стъклената стена заливът на Сан Диего искреше в яркосиньо, а гледката от тази височина беше съвсем различна от онази, която виждаше Уилсън от палубата на собствената си лодка.

През последните двайсет и четири часа той беше прочел точките на мисия Ездра и бе открил, че наис­тина се променят. Но едва когато отиде в библиоте­ката на Сан Диего, взе една хартиена книга и прочете за Въстанието на боксьорите, разбра със сигурност, че историята наистина се е променила. По предложе­ние на професор Оутър той потърси информация за Сенге Ринчен и Чарлз Гордън. Ринчен не беше умрял при крепостите Дагу, както би трябвало да стане, а Гордън не напуснал Китай след подписването на Пе­кинската конвенция от 1860 г. Като по чудо двамата постъпили на служба при императрица Цъ Си, ста­нали генерали в армията ѝ и изиграли основна роля при потушаването на въстанието на тайпините две години по-късно.

Изглежда Сенге Ринчен и Чарлз Гордън в крайна сметка са се сражавали рамо до рамо с Рандъл Чен. Ринчен продължил да служи вярно на Цин през след­ващите пет години и успял да си върне триокото пау­ново перо. Умрял едва през 1865 г., когато попаднал в засада на ниански бунтовници в Шандун. Гордън пък се сдобил с прочутия прякор Китайския Гордън в Ан­глия, толкова много се прославил с делата си в Изтока. За щастие, както му бе писано, по-късно станал любим генерал на кралица Виктория и губернатор на Судан; бил убит от зулуси в Хартум през 1885 г., каквато му беше съдбата от самото начало. Явно неговата роля в новата история на Китай не беше засегнала истинския му път в живота.

След като видя снимката на Рандъл Чен от 1899 г., Уилсън вече нямаше съмнения, че наистина е той. Ма­кар да бяха изминали трийсет и девет години, Рандъл изглеждаше точно така, както и преди - единствената разлика бе, че косата му беше доста по-дълга и я носеше вързана на опашка. Уилсън разпозна и изражението му - пасивната, но решителна физиономия, която имаше, когато е силно съсредоточен.