Poslednata imperatrica

-      Навремето този човек беше мой приятел - отвърна той и изплю кървава храчка. - Но въпреки това някакви сили действаха срещу нас, за да превърнат приятелство­то ни в неговата противоположност.

-      Как можа да убиеш приятел? - попита тя.

-      Вчера, императрице, видях обезобразеното тяло на китайско момиченце християнче на не повече от три го­дини. Детето се беше вкопчило отчаяно в обезглавения труп на майка си. Момиченцето бе умряло само няколко минути по-късно от ужасните си рани. А ти ме питаш как мога да направя това? - Уилсън посочи към нея с окървавения си меч. - За да спра тази лудост, импера­трице! Умират невинни и цялото равновесие е изгубено! Ти изврати историята според вкуса си и хората плащат с живота и достойнството си за това.

-      Твоите хора са онези, които потискат нас!

-      Не, императрице. Китай е обхванат от война заради теб. Война със самия себе си и с останалия свят. И с ця­лата си глупост повика най-ужасното зло – колониалните орди. Това е кошмар, който ще отнеме сърцето на страната за следващите сто години, че и повече. - Уилсън погледна надолу към обезглавеното тяло на Рандъл. - Със смъртта на приятеля ми дойде краят на твоето преимущество.

-      Бих искала да науча как се измъкна от нервния блок - каза Цъ Си.

-      Двамата с Рандъл бяхме обучавани от един и същи учител - след дълго мълчание отвърна Уилсън.

Цъ Си вирна брадичка и кимна.

-      Явно Рандъл е станал прекалено самоуверен.

Последвалото мълчание се проточи сякаш минути.

-      И какво ще стане с мен? - попита Цъ Си.

-      Ще ми дадеш запасите си с мъзга от Дървото на живота - отвърна Уилсън, докато изкачваше средните стъпала към нея. - Или ще умреш както си седиш на трона. - Той повдигна брадичката ѝ с върха на меча си, оставяйки петно от кръвта на Рандъл на шията ѝ.

Цъ Си се изправи грациозно, махна пурпурната въз­главница, на която седеше, и вдигна златната плоча под нея, която беше на панти. В открилия се тайник имаше десет запечатани бутилки със златна мъзга. Еликсирът се вихреше и кипеше в стъклените съдове.

- Дървото вече не пуска мъзга така, както навремето - призна Цъ Си, загледана в живия еликсир, сякаш се възхищаваше на прелестно дете. - Поради което това е безценен запас.

-      Дървото на бучки ще бъде жизнената сила на Азия през следващите сто години - каза Уилсън. - А вие го пресушихте, за да задоволите личните си нужди. Тази страна и народът ѝ ще се възстановят истински едва след като щафетата бъде предадена на следващото Дър­во на живота.

Цъ Си облиза устни и погледна Уилсън право в очите.

-      Няма ли някаква възможност да преговаряме? По­мисли си за силата, която се съдържа в мъзгата. - Тя хвана върха на меча и наклони острието надолу, дока­то то не разтвори робата ѝ, оголвайки съвършените ѝ гърди. - Сега ти си завоевател и би трябвало да вземеш онова, което е твое.

Уилсън се взря в съблазнителните ѝ очи. По тялото му премина тръпка. Пред него стоеше жена, за която се говореше, че е надарена с невероятни способности да доставя удоволствие. И сега той виждаше с очите си защо е така.

-      Предлагам нов съюз - каза Цъ Си със сладък като си­роп глас. - Между Изтока и Запада. Между моя имперски авторитет и твоите умения, прозорливост и хитроумие.

Погледът на Уилсън не можеше да се откъсне от из­вивката на шията ѝ, от съвършената ѝ кожа. Странната ѝ увереност дори в тази мрачна обстановка беше наисти­на привлекателна. Контрастът между черната коса и го­лата ѝ плът беше истинско чудо. Да целуне поне веднъж устните ѝ бе нещо, което можеше да го грабне завинаги. В този момент лицето на Минерва проблесна за миг в съзнанието му.

-      Какво е решението ти? - попита Цъ Си. - Ще бъ­деш ли господарят на света и на всички удоволствия, които вървят с това?

Уилсън стоеше като зашеметен. После внезапно по­сегна, грабна газения фенер от гърба на единия слон и го разби в бутилките с мъзга.

Силната експлозия изстреля него и Цъ Си от Драконовия трон, когато бутилките сякаш се взривиха от кон­такта с огъня. Сега тронът на Средното царство бълваше пламъци, като че ли беше реактивен двигател, обърнат към украсения таван на двореца.

Цъ Си се изправи на колене. На лицето ѝ беше изпи­сана паника.

-      Как можа да направиш това? - изписка тя и се сви от ужас при вида на буйните пламъци. - Ти се отказа от света! Глупак!

Уилсън се дръпна от адския огън, който заплашваше да изгори лицето му, и постави меча си върху рамото на Цъ Си.

-      Имам само още две искания, императрице - строго рече той. - Първо, ще освободиш незабавно Куан Су и ще го възстановиш като император. Второ, никога пове­че няма да докосваш Дървото на живота.

Цъ Си го погледна изненадано.

-      Това ли е всичко?

Уилсън опря върха на меча в пода. Ярките пламъци започваха да намаляват.

-      Това е всичко, императрице. Но искам да знаеш - ако не изпълниш някое от исканията, ще се върна и ще отнема живота ти.

Цъ Си отлично си даваше сметка, че исканията на синеокия можеха да бъдат много по-лоши.

- Имаш думата ми като императрица от Цин - отвър­на тя.