Poslednata imperatrica

-      Ние имаме споразумение с Цин, което беше нару­шено, господин Чен - продължи Хари. - Британската армия с помощта на французите ще наложи договора, подписан от могъщите Цин. Само преди две години лорд Елгин и аз седяхме между стените на Тиендзин да подпишем този договор с По Суей, великия секретар на императора Фън. - Хари говореше спокойно и раз­съдливо. - Две седмици приятелски разговори, довели до официално съглашение. А съглашението си е съгла­шение - и то бе нарушено по безброй начини. Кралица Виктория и могъщите армии на Великобритания няма да допуснат подобно отношение. В противен случай, както Цин вече откриха, последиците ще бъдат ужасни, изобщо не се съмнявайте в това.

Рандъл знаеше, че е глупаво от негова страна да пов­дига въпроса за търговията с опиум и изнасилванията на жените от Пей Тан. Трябваше да се сдържи, но алкохо­лът бе притъпил ума му. По време на обучението в „Ентърпрайз Корпорейшън“ Уилсън го беше предупрежда­вал неведнъж да стои настрана от политиката - а ето че сега критикуваше десет от най-високопоставените колонисти в Азия. Всички те бяха родени със сребърна лъжичка в устата. Не знаеха нищо за бедността и труд­ностите. Вярваха, че тяхно право е да завладяват. Тези глупаци раздаваха присъди, без да имат ни най-малка представа за богатата история на Китай, обхващаща че­тири хилядолетия. И не знаеха нищо за бъдещето, което скоро щеше да настъпи.

„Стой далеч от политиката!“ - заповяда си Рандъл.

Вече беше изгубил контрол над Втората опиумна война и тази кавга можеше само да влоши нещата. Сенге Ринчен все още бе жив и Рандъл нямаше как да знае къде и кога ще удари отново. Време беше да мисли бързо и да намери начин да накара историята да влезе в съответствие със ста­ващото около него. Едно беше сигурно - не биваше да се отделя от лорд Елгин. Единствено чрез него успяваше да упражнява контрол. Най-важното беше британците и фран­цузите да не свалят Цин и да не щурмуват Забранения град.

-      Прав сте, лорд Елгин - отстъпи Рандъл. - Не е моя работа да поставям под въпрос търговските условия на Британската империя. Селяците искат опиум, иначе не биха го купували. Разбирам.

-      Нещата опират просто до търсене и предлагане - каза генерал Нейпиър, докато палеше пурата си.

-      Радвам се, че разбирате гледната ни точка - с лю­безна усмивка отвърна лорд Елгин. - Тук сме, за да на­ложим договора от Тиендзин, нищо повече.

Лорд Елгин улови погледа на Хари и без нито дума кон­сулът разбра какво се иска. Време беше г-н Чен да бъде окован и подложен на мъчения, за да открият истината за необичайната му способност да предвижда бъдещето.

Хари допи коняка си и стана от удобния стол.

-      Сега се връщам, момчета. Природата зове - шего­вито обяви той. Намерението му беше бързо да събере група войници, които да задържат китайския им гост.

Внезапно някой извика „Сега!” на мандарински и в тъмното се чу звукът на тичащи крака - от три посоки едновременно. И Рандъл, и Хари разбраха, че ги напа­дат, но и двамата нямаха оръжие наблизо.

Първата мисъл на Рандъл бе да защити лорд Елгин и той изблъска един сервитьор на земята, за да си освобо­ди път. Ако Цин убиеха лорда, историята със сигурност щеше да тръгне по непоправим начин. Рандъл впери по­глед в тъмнината, но отначало не успя да различи никак­ви нападатели - беше гледал в лагерния огън и очите му не можеха да се справят с мрака наоколо. Като мислеше бързо, той хвърли наполовина пълната си чаша коняк в огъня и тя експлодира в оранжева огнена топка.

На засиленото осветление видя един убиец да се хвър­ля от мрака непосредствено над дясното рамо на лорд Елгин. Рандъл сграбчи сребърния нож от скута на генерал Нейпиър и се хвърли към лорд Елгин. Съдейки по шоки­раното изражение на топчестото лице, лордът бе убеден, че Рандъл го атакува.

-      Пазете лорд Елгин! - изрева Рандъл, докато лете­ше към британския лидер, и посрещна с глава мандаринския убиец. Избягна разсичащия удар на мачете и се блъсна в убиеца насред въздуха, забивайки трапез­ния нож дълбоко във врата на нападателя. От раната запръска кръв под високо налягане. Двамата паднаха с пъшкане върху лорд Елгин, а столът в стил Луи XVI се пръсна на трески от внезапния удар.

Други двама китайски убийци изскочиха от тъмнина­та с мачете в ръце.

Рандъл сграбчи извития крак на стола и замахна към проблясващото острие, което се спускаше надолу към него. Дървото посрещна стоманата с трясък и кракът се сцепи на две. Към Рандъл полетя второ острие, което се размина на косъм с главата му. Междувременно лорд Елгин пълзеше на четири крака възможно по-далеч от лудницата. Вече беше ясно, че убийците се интересуват единствено от синеокия.