Poslednata imperatrica

Последният убиец, Лоу У, изучаваше от мрака за­силващата се суматоха в лагера. Удобният момент беше отминал и той скри мачетето си във високата трева кол­кото се може по-тихо. Нямаше причина да напада точно сега синеокия, особено след като видя как другарите му се провалиха така драматично. Червените дяволи скоро щяха да разберат, че Лоу У е измамник, когато откри­ят, че не говори свободно кантонски. Най-важното сега бе да съобщи на Сенге Ринчен за бойното майсторство на синеокия - и за това как китайският предател се бе хвърлил на помощ на червения дявол лорд Елгин. Най-доброто решение беше да се омита и Лоу У отстъпи на­зад в сенките с надеждата, че ще успее да се измъкне от лагера на съюзниците, без да го забележат.

15.

Тиендзин

170 км югоизточно от Пекин, Китай

1 септември 1860 г.

17:23 ч. местно време

Мисия Ездра -ден 182

В продължение на повече от четири дни Хари Паркс и генерал Грос участваха в официалните срещи в укре­пения град Тиендзин. Както се очакваше, генерал-губернаторът Ханфу представляваше Цин, както бе правил и две години по-рано. Той беше достолепен възрастен мандарин с треперещи ръце, вече свикнал да се среща лице в лице със западните нашественици.

Този път обаче великия секретар По Суей го нямаше - и отначало Цин не споменаха нито дума за смъртта му. Едва на третия ден Ханфу уведоми съюзниците, че По Суей е получил коприненото въже заради глупавото си съгласие да сключи договора ог Тиендзин.

Новината за участта на великия секретар трябваше да шокира съюзниците, но не постигна този ефект. Хари цитира думите на лорд Елгин: „Не е бивало да се съгла­сява с договора, ако не е имал нужната власт“, след кое­то разговорите продължиха и британците и французите настояваха упорито за всякакви допълнителни репара­ции, за каквито се сетят.

Всеки ден, когато влизаше в укрепения град, Хари беше необичайно нервен. Зад стените на Тиендзин не се виждаше почетна стража на Цин и това само го правеше още по-подозрителен. На всеки завой очакваше засада, но въпреки това успяваше да покаже външно спокой­ствие и увереност. Британските искания бяха ясни - крепостите Дагу и Тиендзин официално да се предадат на съюзниците, премахване на митата за британски и френски стоки и Синът на небето отново да легализира търговията с опиум. И - което беше най-важното - ре­зиденциите на британските и френските посланици да бъдат зад стените на Пекин. Освен това Хари настоя за аудиенция на лорд Елгин с император Сиен Фън в Заб­ранения град - искане, което изглеждаше по-трудно за осъществяване от всички останали.

Привечер Хари и дипломатическият му антураж се връщаха с коне в британската щабквартира и докладваха за събитията от деня на борда на „Гренада“. Преговорите вървяха добросърдечно, но с всеки изминал ден раздраз­нението на лорд Елгин растеше. Цин се отнасяха към Бри­танската империя с явно уважение, но безкрайните фор­малности на всяка среща намирисваха по-скоро на тактика за протакане, отколкото на искрено желание за помирение.

Беше иронично, но съюзниците вече бяха окупирали кре­постите Дагу, британското знаме се вееше гордо над бой­ниците, но въпреки това представителите на Цин говореха надълго и нашироко за условията около официалното пре­даване на укрепленията. Все още дори не бяха започнали дискусията около предаването на Тиендзин. И за да бъдат нещата още по-объркани, Сенге Ринчен и татарската му конница бяха напълно изчезнали, сякаш никога не бяха съ­ществували. Цин категорично отказваха да го обсъждат и просто заявяваха, че бил монголски предател.

Хари Паркс беше добре известна фигура в правител­ствената йерархия заради участието си в аферата „Стрела“, когато използва възможността да започне Втората опиумна война, след като имперският комисар на Кантон Ие Минчен нареди на войниците си да се качат на плаващия под британски флаг кораб и да арестуват екипажа му. След това хората на Минчен изхвърлиха товара опиум през бор­да и именно този факт завъртя колелото на войната.

С подобна безславна репутация Хари Паркс нито се харесваше, нито се ползваше с доверието на мандаринските бюрократи и в резултат те с огромно удоволст­вие се преструваха, че го уважават, като в същото време най-безочливо го очерняха зад затворени врати.

Всеки ден при завръщането си на „Гренада“ лорд Ел­гин и най-старшите му съветници, сред които и Рандъл Чен, изслушваха внимателно доклада за всички действия и противодействия по време на заседанието. Както се из­рази Хари, той и колегата му Томас Уейд белеха мандаринската политика пласт по пласт, сякаш чистят гнил лук.