Poslednata imperatrica

Пулсът на Ринчен се ускори. Тази битка си заслужава­ше и сърцето му се изпълни с радост, че има срещу себе си противник с подобни умения. Монголският господар Чингис хан умрял, съжалявайки само за едно - че никога не е срещнал воин, който да му бъде равен по решимост и способности. Явно съдбата на Сенге Ринчен беше различна. Неговият благороден противник пълнеше дробовете си с въздух на няма и петдесет километра от това място. Това беше всичко, за което Ринчен бе мечтал някога.

-      Мандарините да се върнат тук! - изрева той.

Беше абсолютно задължително татарската армия да е готова, когато дойде време да нанесе удар. Числеността им дотук възлизаше на 10 000 конници и два пъти повече пехота и помощни войски. Цъ Си и военният съвет засега изпълняваха своята част от уговорката, осигурявайки хора и припаси. И ако нещата продължаваха така, през следва­щата седмица числеността им щеше да се увеличи с още 20 000 души. Когато това станеше, Ринчен щеше да е го­тов. Татарите щяха да са повече от достоен противник на жалката шайка съюзни войници, особено когато снабди­телните им линии бяха разтеглени чак до крепостите Дагу.

В този момент Ринчен изостави желанието си черве­ните дяволи да направят грешка. Можеха да вземат Тиендзин без абсолютно никакви коварни трикове. Двете войски щяха да се изправят една срещу друга на полетата при Тунджоу, само на 20 км от стените на Пекин. Щеше да бъде челен сблъсък между двама легендарни генера­ли. Синеокият щеше да разполага с по-добра артилерия, но Ринчен имаше численото превъзходство, волята на хо­рата и кръвта на Чингис хан, течаща във вените му.

Това щеше да бъде сражение до смърт. И плячката за победителя щеше да е несметна - титлата Син на небето и всички съкровища на Средното царство.

16.

Калифорния, Америка

„Ентърпрайз Корпорейшън“

Меркуриева лаборатория, субниво А5

22 юни 2084 г.

10:20 ч. местно време

62 дни преди началотона мисия Ездра

Влизането за първи път в Меркуриевата лаборатория будеше страхопочитание у всекиго. Рандъл не беше из­ключение. Колкото и добри да бяха техническите обяс­нения преди това, бе невъзможно човек да бъде подгот­вен за онова, което му предстоеше да види.

Меркуриевата лаборатория беше най-модерното научно съоръжение в света. Помещението бе ярко осве­тено, правоъгълно, с площ половин футболно поле. Ку- полообразният черен покрив се издигаше на три етажа по краищата и бе два пъти по-висок в центъра. В случай на катастрофална авария, свързана с някакъв вид екс­плозия, помещението щеше хидравлически да се свие върху себе си, позволявайки на сградата да абсорбира еквивалента на ядрена детонация.

От съображения за сигурност лабораторията имаше и пет етажа под повърхността и разполагаше с отдел­на вентилационна система. Енергията ѝ се осигуряваше от серия водноелектрически генератори, разположени в устието на естуара Кламат, южно от прочутия щатски парк „Дел Нотр”. Мощното движение на вода при при­ливите и отливите осигуряваше предостатъчно енергия за захранването на целия комплекс на „Ентърпрайз Корпорейшън".

Покрай западната стена на лабораторията минаваше бронирано стъкло, зад което се намираха различните контролни центрове и наблюдателни платформи. Това бе несъмнено най-сложният опитен полигон, създаван някога. Но още по-впечатляващи от самата сграда бяха системите, които съдържаше тя - компонентите, изгра­дени според схемите в свитъците от Мъртво море, които изграждаха машината на времето.

Облечени в черните униформи на Меркуриевия екип, Андре Стайнбек и Уилсън Даулинг поведоха Рандъл и професор Оутър на обиколка. Андре беше пример за младежка прилежност, докато Уилсън изглеждаше малко немарлив - горното копче на куртката му беше разкопчано, косата му се нуждаеше от подстригване, а по бузите му беше набола четина.

От пристигането си в Меркуриевата лаборатория Рандъл не можеше да откъсне поглед от блестящата транспортна капсула, осветена от най-ярките прожек­тори и издигната непосредствено над пода в центъра на лабораторията. Прозрачният мехур, два пъти по-ви­сок от човек, бе заобиколен от три бляскави титаниеви пръстена, подобно на дебели сребърни обръчи, кои­то при включване се завъртаха по сложен начин около капсулата. Около нея имаше и петдесет и шест лазерни пушки с мощност 5 теравата, закрепени под различни ъгли и насочени към центъра. В далечината, монтира­на високо на северната стена, се намираше титаниевата рамка на инфлатора.

-      Това е сферата на имплодера - обяви Андре, сочей­ки прозрачния мехур, в който се взираше Рандъл. - По­строена е от едно парче естествено формиран кристал. Именно в тази капсула молекулите ви ще бъдат уско­рени до скоростта на светлината чрез последователна­та стрелба на тези лазери. - Андре постави ръце върху една от лазерните пушки. - Всеки лазер използва ком­бинация от звукови и енергийни вълни, за да създаде вибрации, които разделят молекулите. Особената по­следователност на стрелбата гарантира, че процесът на разпадане няма да бъде фатален.