Poslednata imperatrica

-      За твой късмет вече са го тествали върху Уилсън - обади се Оутър.

Андре изгледа неодобрително професора.

-      Около транспортната капсула има три титаниеви пръстена, наречени намотки на инфлатора. Когато бъдат захранени с точно 2,397 петавата електричество, те се завъртат в противоположни посоки и създават плътно магнитно поле, което задържа електроните в капсулата и не позволява на кристала да се пръсне. - Андре при­сви очи, сякаш се взираше в слънцето. - С рязко пови­шаване на енергията на две от намотките и на лазери­те материята в капсулата се подлага на Z-притискане. - Той стисна юмрук с такава сила, че кокалчетата на пръстите му побеляха. - Материята рязко се свива, за да достигне планкова температура, при което ядрата се сблъскват едно с друго и техните протони и неутрони се разбиват на парчета, известни като кварк-глуонна плаз­ма. В резултат температурата в капсулата достига до над десет трилиона градуса. Между другото, точно това са условията, съществували около една микросекунда пре­ди Големия взрив.

-      Който ще ти отнесе мозъка, ако нещата се оплескат - обади се професорът.

-      Този коментар не беше особено уместен - остро каза Андре.

Рандъл се обърна към Уилсън.

-      Бил си много храбър да влезеш в капсулата, без да знаеш дали наистина ще се получи.

-      Имах доверие на човека, който ме изпрати - отвър­на Уилсън.

-      Направи го за пари - смигна професор Оутър. - Всеки го знае.

-      Трябва да ми кажеш защо си се съгласил да го на­правиш, Уилсън - продължи Рандъл. - Всичките ми ин­стинкти крещят да не влизам в транспортната капсула, въпреки че имам лукса да знам, че ти вече си доказал, че работи.

-      Ако познаваше Бартън Ингърсън, бившия ръково­дител на Меркуриевия екип, щеше да разбереш защо.

-      Заради парите - отново прошепна професорът.

-      Мога ли да продължа? - нетърпеливо се обади Ан­дре. Той посочи транспортната капсула. - Докоснете кристала, моля.

Рандъл приближи пречупващите светлината заобле­ни стени и леко докосна с пръсти повърхността.

-      Какво чувствате? - попита Андре.

-      Топла е - отвърна Рандъл.

-      Долавяте ли вибрацията?

Рандъл кимна.

Уилсън се пресегна и опря длан върху кристала. Усе­ти го незабавно - успокояващо трептене.

-      Топла е - повтори Рандъл.

Уилсън се намръщи. Защо той не можеше да долови осцилацията на кристала?

-      Когато капсулата се нагрее - продължи Андре, - въ­глеродните атоми започват да трептят. Това е ключов еле­мент на пътуването във времето. Чрез промяна на темпе­ратурата на кристалната капсула сме в състояние да про­меняме честотата на енергията вътре в нея, на кварк-глуонната плазма, като по този начин променяме целта във времето. Колкото по-висока е честотата, толкова по-назад във времето пътувате. Тоест, колкото по-гореща е капсу­лата, толкова по-далеч в миналото можете да се върнете.

Андре сви длани, сякаш държеше топка за тенис - точно по същия начин, по който Бартън го бе обяснил на Уилсън преди три години.

-      Земята е обвита от електромагнитно поле. Пътува­нето във времето се осъществява чрез преминаване на енергия през това поле. Транспортната капсула ни позво­лява да превърнем материята в чиста енергия и след това да я вкараме в магнитното поле на планетата чрез това. - Андре посочи ромбовидната рамка, окачена на 10 метра във въздуха в отсрещния край на помещението. Десетки дебели кабели се виеха от нея и водеха до редица провод­ници. - Четирите титаниеви пръта на ромба са силно за­редени магнитни полюси, разположени един срещу друг. Когато пуснем през тях достатъчно електричество...

-      Около двайсет петавата - обади се професор Оутър.

-      ... По-точно двайсет петавата и четиристотин де­ветдесет и един теравата - продължи Андре, - силите на отблъскване пробиват дупка в магнитното поле на Земя­та. На теория резултатът е червеева дупка. В зависимост от честотата на входната енергия се определя и датата, на която тази енергия се превръща обратно в материя. - Андре се обърна към Рандъл. - Процесът всъщност е съвсем прост. Колайдерът и имплодерът разпадат ма­терията ви. Инфлаторът и диференциаторът прехвър­лят енергията с точно определена честота в магнитното поле на планетата.

-      А как действа обратното преобразуване на енерги­ята в материя? - попита Рандъл.

-      Този процес е малко по-неясен - бързо отвърна Андре. - Но ще ви кажа какво знам. Процесът на пре­създаване като че ли се съсредоточава върху обекти с важна магнитна сигнатура. Уилсън се материализирал на покрива на многоетажна сграда. Когато се върна в настоящето, той се появи в самата транспортна капсула. Каква е точната причина за тези места, си остава доня­къде загадка, но подозираме, че енергийната честота се привлича към точката си на поява. Всяко действие има противоположно и равно по сила противодействие, сле­дователно пресъздаването точно на същото място ану­лира квантовата бъркотия.