Poslednata imperatrica

-      Не е като моята мисия. Моята беше в основата си техническа. Нещо беше повредено и ме пратиха да го поправя. Тази мисия е свързана с хора и техните ам­биции. Сблъсък на три могъщи култури - китайската аристокрация, смятана за най-декадентската и привиле­гирована класа на планетата в средата на деветнайсети век, британските военни, които несъмнено са най-самоуверените нашественици на всички времена, и монголите, гордите воини от Севера, които нямат равни на себе си по храброст и самомнение. - Уилсън направи пауза. - Рандъл Чен трябва да манипулира всички. Трябва да мобилизира съюзниците достатъчно, за да се справят с всяка защита на Цин чак до стените на Пекин. И в съ­щото време да ги контролира така, че да им попречи да нанесат убийствен удар и да превземат свещения град. - Уилсън отново замълча. - Мисията е трудна. Справя­нето с много хора е трудно.

-      А какви ще бъдат последствията, ако се провали? - попита Г. М.

Само седмина живи днес знаеха за съществуване­то на мисия Ездра - и спокойно можеше да се каже, че всички те бяха на различно мнение за последствията за бъдещето. Текстът на Ездра говореше много смътно за „жизнената сила” на Майката природа и къде или в как­во точно се съдържа тази енергия.

-      Не мога да съм сигурен, Г. М., но мога само да предполагам, че един провал ще се отрази отрицателно на планетата. Несъмнено сте чели същите бележки за мисията като мен. Няма нищо конкретно.

-      Точно така, няма. - В действителност Г. М. знаеше много повече, отколкото казваше. С помощта на Андре той бе манипулирал процеса на декодиране и имаше съвсем ясна представа какво представлява „жизнена­та сила“ и къде точно се намира. - Бих искал все пак да споделите предположенията си за последствията - каза той.

Професор Оутър беше развил някои теории през из­миналата година и Уилсън ги обясни без усилие:

-      Суша, екстремни температури, бури. Съсипани ре­колти, нашествия на скакалци. Земетресения, проблеми с озоновия слой. Парников ефект, глобално затопляне. Възможни са всякакви съчетания от подобни събития. Но ако искате нещо наистина мелодраматично, можете да предположите, че и четирите сезона ще се смесят в хаотична бъркотия на температури в двете крайности, вероятно като следствие от промяна в движението на земната ос. За един кратък период от време всички рас­тения ще загинат, а с тях и животните.

-      Интересна интерпретация - каза Г. М., като се преструваше, че обмисля внимателно чутото. - И какво според вас представлява тази жизнена сила?

-      Нещо свързано със Забранения град - отвърна Уил­сън. - Само това знам. Нещо свързано с попечителство­то на китайците. Поради някаква причина, ако те вла­деят Забранения град, Майката природа е защитена. Но вие вече знаете това, така че защо ме питате?

-      Интересно ми е какво мислите. Китайците и техни­те манджурски братовчеди несъмнено имат най-високоразвитата култура - каза Г. М., сякаш задаваше въпрос.

-      В това няма съмнение - отвърна Уилсън. - Китай­ската мъдрост и медицина и до днес се смятат за най-напреднали в целия свят. Но според моите проучвания китайците са и едни от най-жестоките и корумпирани хора в историята.

-      Може и да е така, но ако не беше моят специалист по акупунктура, още преди двайсет години щях да прес­тана да правя секс - отвърна Г. М. - Те определено знаят какво правят.

Уилсън се ухили.

-      Желая ви да правите секс и след още сто и двайсет години.

-      Много хубаво би било.

По очите на Г. М. си личеше, че това няма да го бъде. Затова Уилсън зачака той да поведе разговора, за да разбере защо най-могъщият човек на света се е появил най-неочаквано в кабинета му, при това без антуража си. В продължение на една напрегната минута двамата се взираха един в друг, като всеки очакваше другият да заговори пръв.

Положението ставаше все по-неловко и накрая Уил­сън се предаде.

-      Трябва да ми кажете защо сте тук.

-      Нуждая се от помощта ви - беше отговорът. Г. М. почука с палец дръжката от слонова кост на бастуна си, оформена като нагазило в плитка вода фламинго с висо­ко вдигната глава. - Реших да остана до края на година­та поради една-единствена причина - да съм сигурен, че мисия Ездра ще бъде изпълнена.

-      Радвам се да го чуя, но защо е нужно да идвате при мен? Ездра е мисия на Дейвин и Андре. Аз съм просто помощник.

-      Те са учени, господин Даулинг. Те ще се погрижат системите да работят правилно. Онова, което интересу­ва мен, е успехът.

-      Рандъл Чен е вашият Надзирател - каза Уилсън с цялата увереност, която се осмеляваше да покаже. - Ми­сля, че ще се справи много добре.

-      В това има повече, отколкото изглежда на пръв по­глед - каза Г. М.

Уилсън искаше да пусне някаква шега, за да намали напрежението, но не посмя.

-      И какво точно означава това?

-      Мога ли да ви имам доверие? - попита Г. М.