Poslednata imperatrica

-      Има нещо много по-важно - каза Уилсън, като тър­каше двудневната си четина. Тонът му накара Рандъл да насочи цялото си внимание към него. - Машината, коя­то гледаш, е нещо повече от проводници, кристали, маг­нитни полета, лазери и научни теории. Тази машина... - Уилсън опря длан в сферата и усети отново вибрацията - ... е портал през времето и пространството. Портал, който води към всяко събитие и всяко място в история­та. Системата за прехвърляне работи перфектно, това е доказан факт, поради което те съветвам да се съсредо­точиш единствено върху задачите, които трябва да из­пълниш. Вече се запозна, а се надявам и донякъде полу­чи представа с какво си имаш работа, но това е всичко, което ти е нужно да знаеш. Схемата на тази машина на времето е била открита в Книга Естир от свитъците от Мъртво море - документ, създаден преди повече от две хиляди и триста години и може би написан от ръката на самия Бог. В живота едва ли ще намериш по-добра застраховка от тази. - Уилсън току-що беше повторил думите, които бе отправил Бартън към него. - Мисия Ездра осигурява задълбочени подробности относно зашифрованите честоти, необходими за прехвърлянето ти, както и за генетичния строеж на човека, който може да бъде прехвърлен. Ти, Рандъл, трябва да си отговорен за изпълняването на точките на мисията. Това е един­ственото, което е от значение. Точките на мисията ще ти кажат всичко, което е нужно да знаеш. Андре, Дейвин и целият екип ще се погрижат да стигнеш там. Те не­съмнено са най-умните хора на земята, независимо дали говорим за днес, вчера или утре.

В Меркуриевата лаборатория се възцари дълбока тишина. Четиримата стояха мълчаливо, загледани в транспортната капсула и обмислящи казаното току-що от Уилсън.

-      Къде ще се материализирам, когато пристигна в Китай? - попита накрая Рандъл.

-      Ще пристигнеш в Пекин - отвърна Уилсън. - В Заб­ранения град. Точното място, на което се появиш, ще бъде и мястото, от което ще си тръгнеш.

-      Имаме подробности за транспортен портал в Пе­кин - продължи Андре. - През следващите няколко дни ще направим симулации, които ще ви покажат как да действате.

Уилсън отново постави длан върху кристалната кап­сула и изведнъж сърцето му натежа. Безброй пъти след завръщането му се бе искало просто да влезе в машина­та на времето и да изчезне завинаги. Мечтите му го връ­щаха в 2012 г. при жената, която си мислеше, че обича, но времевите пътеки към нея бяха затворени завинаги, както му бяха казали. Имаше и безброй системи за си­гурност, които денонощно пазеха достъпа до Меркури­евата лаборатория. Уилсън много добре знаеше, че Г. М. и Джаспър са ужасно параноични и се страхуват, че пор­талът може да се използва за подриване на сигурността на „Ентърпрайз Корпорейшън“. И бяха съвсем прави да го мислят. Тъканта на вселената беше загадка за всички и винаги щеше да си остане такава. „Времето“ със си­гурност съществуваше в нелинейно измерение. Мина­лото можеше да въздейства на бъдещето, но и бъдещето можеше да въздейства на миналото - чрез портала. А каква точно беше ролята на съдбата в този комплекс от събития, беше още по-неясно.

-      Откъде мога да знам дали постъпвам правилно? - внезапно попита Рандъл. - Ще трябва да вземам пре­калено много решения без напътствия и последиците може да се окажат ужасни, ако сгреша.

Уилсън прокара пръсти през косата си. Преди собст­веното му прехвърляне той се бе чувствал по абсолютно същия начин.

-      Мнозина споделят теорията, че всичко в живота е случайно - каза той. - Според мен тази теория е непра­вилна. Всичко се случва неслучайно. За един Надзира­тел няма грешки. Каквото и да направиш в миналото, ще бъде правилно и отвъд всяка критика, стига да се придържаш към точките на мисията.

-      Точките на мисията са най-важното нещо - потвър­ди професор Оутър.

-      Но каква ценностна система трябва да прилагам? - малко смутено попита Рандъл. - Китайците имат мно­го различни ценности в сравнение с нас тук, в Амери­ка. Да не говорим, че става въпрос за ценности отпреди двеста години. Ами ако действията ми противоречат на онова, което аз смятам за правилно?

-      Във вселената има последователен ред - отвърна Уилсън. - И смятам, че този ред ще бъде запазен, какво­то и да направиш. Някои неща ще се случат независимо от действията ти. Ако на някого му е писано да умре, той ще умре. Ако на една армия ѝ е писано да излезе победител, тя ще бъде победител. Затова, Рандъл, ти мо­жеш да правиш единствено онова, което ти позволява вселената.

-      Тъканта на съдбата е много сложна - добави про­фесорът, който изведнъж беше станал непривично се­риозен. - Ще знаеш как да постъпиш, когато моментът е подходящ.

-      Той е абсолютно прав - продължи Уилсън. - Не можеш да контролираш резултатите, Рандъл. Можеш единствено да им позволиш да се случат. Бартън вярва­ше в това, а той беше прав за всичко останало.

17.

Калифорния, Америка

„Ентърпрайз Корпорейшън“

Сграда Меркурий, етаж 2

28 юни 2084 г.

13:59 ч. местно време