Poslednata imperatrica

Последва мълчание и усмивката му бързо се смени с намръщена физиономия.

-      Ако не е, тогава защо ти си жив, убиецо?

Лоу У се просна на пода, демонстрирайки пълно подчинение.

-      Имам важна новина - промърмори той с дрезгав от изтощението и побоите глас. - Синеокият е майстор по кунг фу, несъмнено от Шаолин. Беше нападнат от трима от нашите, на открито. Атакуваха го с мачете, при това изненадващо. И въпреки това синеокият ги изби със смъртоносно майсторство, без да е въоръжен. Никога досега не бях виждал подобни способности.

Ринчен значително се успокои. Това беше информа­ция, която си заслужаваше да научи.

-      Как ни намери? - попита той.

-      Скитах из планините три дни и те търсих, принце. Направих всичко по силите си да избягвам британските и френските варвари. Навсякъде са. Крих се в канавки, в калта и в полята. Мислех си, че съм спасен... и тогава те ми сториха това. - Лоу У беше толкова зле пребит, че лявото му око беше подуто и затворено, а повечето от предните му зъби ги нямаше. - Твоите хора ме пребиха, господарю. Казах им, че трябва да се срещна с теб. Че съм на мисия, която ти самият...

-      Млък! - рязко му заповяда Ринчен.

Сякаш по даден знак, лейтенант Лин срита Лоу У от­страни в ребрата и му изкара въздуха.

-      Това ли е всичко, което имаш да ми кажеш? - остро попита Ринчен.

Лоу У хриптеше лошо и отчаяно се мъчеше да си по­еме дъх.

- Когато... хората ни... нападнаха синеокия... първата му мисъл бе защитата на дебелия дявол, Елгин.

Гърдите му продължаваха да свирят, но Лоу У пра­веше всичко по силите си да се владее. Всяка нарочна демонстрация на слабост пред монгол със сигурност щеше да доведе до още тормоз.

Сенге Ринчен усука мустак около пръста си, без да откъсва поглед от проснатия в краката му убиец.

-      Заповедта ти беше да убиеш синеокия, а не да во­диш варварите в лагера ми. - Ринчен погледна към лей­тенант Лин. - Проследен ли е?

-      Не, господарю - отвърна онзи.

-      Сам не бих могъл да убия синеокия - каза остана­лият без дъх Лоу У. - Дори да ми беше на прицел и да имах повече от хиляда стрели. Прекалено е умел. Пък и рискувах живота си, за да ти докладвам, господарю. Моля те, покажи милост.

-      Как го наричат варварите? - попита Ринчен. - Как­во е името на синеокия?

-      Наричат го Рандъл Чен - отвърна Лoy У.

Ринчен запомни името.

-      Той ли контролира армията на варварите?

-      Да, господарю. Той ръководи действията на ордите червени дяволи.

-      Какви са плановете им? - попита Ринчен. - Говорят ли за заобикаляне на Тиендзин?

-      Нека помисля... - отвърна Лoy У. Знаеше, че инфор­мацията, която ще даде, е единственото, което може да го запази жив. - Може би малко сън - задъхано рече той. - И храна. Така ще си спомня по-добре.

-      На кого си разказвал за синеокия и уменията му?

-      Само на теб, господарю.

Ринчен повика с показалец лейтенант Лин. Телохра­нителят му се наведе към него.

-      Изкарай този мръсен убиец навън и му отрежи гла­вата - прошепна му Ринчен. - Не искам вонящата му кръв върху килима си. Направи го бързо. Тук няма мяс­то за неговия вид страх.

Лейтенант Лин кимна и отстъпи назад.

-      Убиецо, твоите сведения са ценни - каза Ринчен, като стана от стола си и му отдаде чест. - Правилно постъпи, като дойде тук. Хората ми ще се погрижат за теб. А сега върви.

Двамата телохранители вдигнаха пребития Лоу У и го изведоха навън. Ринчен отново седна на стола си и се замисли върху наученото. Изглежда синеокият наисти­на беше толкова силен, колкото подозираше. Владееше изкуството на Шаолин, което означаваше, че разбира от ръкопашен бой, но това не обясняваше невероятния му поглед върху хода на войната. Съдейки по онова, което Ринчен беше видял дотук, предателят сякаш беше съ­ветван от самия Сун Дзъ. Откъде се беше появил така ненадейно човек от подобен калибър? И как синеокият беше спечелил до такава степен доверието на червените дяволи? Омразата на Елгин към Цин и народа им беше всеизвестна. Синеокият явно беше и коварен дипломат, щом е преодолял тези предразсъдъци и все още е жив.

„Иска трона на Цин за себе си!“ - внезапно реши Ринчен.

Това беше единствената достойна награда за подобен човек.

Явно Ринчен и синеокият имаха повече общи неща помежду си, отколкото си беше представял. И двамата се стремяха към едно и също.

На фона на барабанящия дъжд кавалерийската сабя на Лин се спусна върху врата на Лоу У и отряза главата от раменете му. Вътре в шатрата Ринчен чу как крату­ната на убиеца тупва на мократа земя, последвана миг по-късно от плясъка на тялото в калта.

Битката вече е за Средното царство, реши Ринчен. Битка между двама достойни воини с една и съща цел - контрол над империята Цин и безкрайните ѝ богатства, сред които и императрица Цъ Си и нейните прелести.