Poslednata imperatrica

Щом осъзна, че нападателите се мъчат да се доберат само до него, на Рандъл му стана много по-лесно да се защитава. С грациозност и бързина той скочи на крака и отстъпи назад, преценявайки броя и уменията на проти­вниците си. Зърна Хари Паркс, свит уплашено зад стола си; генерал Нейпиър пък се шмугна в сенките. Сър Хоуп се взираше в мрака с изваден пистолет в очакване от тъмното да се появят още нападатели.

След като се увери, че са останали само двама убий­ци, Рандъл нанесе заден ритник с извъртане и с лекота повали първия нападател. С ослепителна скорост заби юмрук в гърлото му и смачка дихателната му тръба. По­сле го сграбчи за глезена и го хвърли по очи в огъня, при което неуспелият убиец запищя, мъчейки се да си поеме дъх сред горящите въглени.

Някои от британските офицери бяха останали по места­та си, втрещени от разиграващата се пред очите им битка. Рандъл бавно заобиколи отляво единствения останал напа­дател, като в същото време оглеждаше мрака, за да се увери, че няма да бъде изненадан. Лорд Елгин още лежеше по гръб на земята и се мъчеше да се оттласка по-надалеч с крака.

Рандъл приклекна под носещото се към него хоризонтално острие и отстъпи, когато противникът замахна за втори път. Избегна с лекота острата стомана, ловко се озова зад нападателя и му приложи сложна душаща хватка. Направи рязко движение, врагът на убиеца изхрущя и той падна мъртъв в краката на лорд Елгин.

Никой британски офицер не беше виждал досега по­добни бойни умения.

Лагерът изглеждаше абсолютно неподвижен с изклю­чение на танцуващите пламъци на огъня. Тримата убийци бяха мъртви и лежаха по лице. Единият тлееше в огнището и вонята на опърлена коса изпълваше ноздрите на всички.

Сър Хоуп изтича в палатката си и след малко се поя­ви със сабя в ръка.

Хари Паркс нервно отиде до лорд Елгин, следван от ге­нерал Нейпиър. Двамата изправиха на крака британския главнокомандващ и му помогнаха да седне на стола на Хари.

-      Добре ли сте? - попита Рандъл лорд Елгин, но ед­рият мъж сякаш беше изгубил дар слово.

Хари нервно огледа лагера.

-      Откъде знаете да се биете така, по дяволите? - по­пита той.

-      Опитвах се да защитя лорд Елгин - отвърна Ран­дъл, избягвайки въпроса.

-      Никога не съм виждал подобно нещо - каза Нейпиър.

-      Благодаря, момчето ми - най-сетне се обади лорд Елгин и се закашля, за да изчисти гърлото си от прахта. - Поне ти ми се притече на помощ. Това е повече, откол­кото мога да кажа за другите. - Той погледна към Хари Паркс. - Донеси ми коняк, Хари. И един за господин Чен. Той заслужава уважението ни след тази проява.

Лорд Елгин добре си даваше сметка, че целта на убийците беше Чен. Явно той наистина беше ценен - и Цин го знаеха. Хари Паркс си мислеше абсолютно съ­щото - щом Цин искаха Рандъл мъртъв, значи си заслу­жаваше да го запазят жив.

-      Желаете ли да се погрижа и за нещо друго? - про­шепна Хари в ухото на лорда.

-      Само за коняка, Хари - прошепна в отговор Елгин.

Пенджабски войници с пушки влязоха на бегом в лагера и заеха позиции, обърнати навън, за да защитят британските командири.

Рандъл се загледа в телата на мъжете, които бе убил току-що. За първи път отнемаше нечий живот. Искаше да изпитва съжаление за стореното, но колкото и да бе странно, чувстваше се само изпълнен с енергия. Той беше по-силният - а по-силните побеждаваха. Убийци­те несъмнено бяха изпратени от Сенге Ринчен, осъзна Рандъл. И сигурно се бяха промъкнали в лагера като безлични кулита след победата при крепостта Уей. Най-лошите му кошмари като че ли се сбъдваха - Сенге Ринчен беше мутация на историята и нападението на убийците го доказваше. Докато монголският господар не паднеше мъртъв, бъдещето щеше да бъде несигурно.

-      Сенге Ринчен е изпратил убийците - каза Рандъл. - Опитва се да се подиграе със силата на Британската империя. Надсмива се над самата кралица Виктория. Трябва да бъде убит, ако искате да наложите договора от Тиендзин. Докато е жив, Цин ще вярват, че имат шанс да прогонят вас и хората ви от тази страна.

Засега лорд Елгин беше готов да го подкрепи.

-      Британската империя не ще отстъпи пред никого - гордо заяви той. - Независимо дали пред нас се изправя монголски господар или Синът на небето, ние ще по­бедим. - Той посочи небрежно към труповете. - Разкарайте този боклук. И отрежете главите им, преди да ги погребете. Една яма за телата и една за главите.

Рандъл потръпна, когато чу нареждането. Китай­ците вярваха, че ако тялото и главата не са погреба­ни заедно, душата не може да започне задгробния си живот. Това беше начинът на лорд Елгин да се изсмее последен.