Poslednata imperatrica

Беше една от щастливките. За хиляди други затваря­нето във Великото вътре беше доживотна присъда без право на отмяна. Много от красивите млади момичета от селото на Цъ Си бяха отведени през годините, за да не бъдат видени никога повече. Красотата беше прокля­тие в Манджурия, където се подбираха наложниците на Сина на небето, за да се гарантира, че всяко потомство на императора е с чиста манджурска кръв.

Красотата на Цъ Си бе изключителна, но това не беше качеството, което я отделяше от останалите 3000 жени, чийто живот бе посветен единствено на Сина на небето. Имаше и три допълнителни качества. Първото беше тялото ѝ и начинът, по който се движеше - строй­но, гъвкаво и женствено. Да я гледаш как изпълнява и най-простите задачи беше необичайна среща с човеш­ката красота. В това отношение тя нямаше равна на себе си и физическите сили на грацията бяха станали не по-малко ефективни в спалнята, където тя ги при­лагаше безпогрешно при даването на наслада. Второ­то бяха очите ѝ - кафяви и симетрични като на толкова много други момичета, но в същото време зениците ѝ сякаш бяха безкрайно дълбоки. Енергията, която из­лъчваха, беше такава, че само като те гледат - чувство, което мнозина от военния съвет разбираха много добре - предизвикваха удоволствие. Третото качество беше интелектът и остроумието ѝ. Нямаше друга жена на света, притежаваща способността да разговаря с мъже като равна и в същото време да не губи женствеността си. Вярно бе, че всички в двореца, дори роднините на императора, се бояха от нея. Тя изобщо не се опитваше да скрие желанието си за власт и носеше амбицията си гордо, сякаш беше чифт изящни перлени обеци.

Сиен Фън се възхищаваше на откритата природа на Цъ Си, но дните му бяха преброени и същото се отна­сяше и за нейните дни. Силата ѝ бе неразривно свър­зана с императора, първо, чрез любовта му към нея и второ, чрез кръвната връзка - Цъ Си беше единствената от наложниците на Сиен Фън, която го бе дарила със син и наследник, принц Тун Чъ. Следващият вероятен император на Средното кралство в момента беше пет­годишен, твърде млад да застане на мястото на баща си начело на страната. Ако императорът умреше и Тун Чъ заемеше трона, щеше да бъде назначен регент, който да се грижи за него - и страната - докато момчето порасне. Титлата регент никога не бе давана на жена, но Цъ Си знаеше, че съпругът ѝ е смъртно болен, и погледът ѝ не се откъсваше от наградата. Регентството бе единствени­ят начин да осигури трона на сина си - и наред с това собственото си оцеляване в дългосрочен план.

Цъ Си седеше на палисандров стол с абсолютно изправен гръб и вирната брадичка между стените на Двореца на съсредоточената красота, любимата ѝ сграда от хилядата в Забранения град. Превърнат в нейна постоянна резиденция, Дворецът на съсредото­чената красота граничеше с Императорските градини на запад и гледаше към внушителната Зала на им­перския мир. Известно бе, че Цъ Си го е избрала зара­ди името, но и заради несравнимата гледка към двата древни кипариса в двора и защото дворецът бе добре осветен през целия ден и следобеда. В главната зала имаше съвсем малко мебели от тъмно палисандрово дърво, деликатни и изящни в сравнение с размерите на помещението. Високият таван се поддържаше от шест червени колони, а на задната стена имаше го­ляма рамка от жълта оризова хартия, върху която с черни мандарински символи бе изписано „Красота и сила“. Покрай източната стена висеше дебела бяла за­веса, зад която се намираха личните ѝ покои, стаи за преобличане и серия чакални.

-      Съдбата на четиристотин милиона души лежи на раменете ми - обяви Цъ Си на присъстващите. Беше облечена в черно чан пао от най-фина коприна, която прилепваше до всяка извивка на тялото ѝ.

Пред нея на покрития с плочи под стояха двама мъже - 22-годишният принц Кун, по-младият брат на импера­тора, и 52-годишният председател на военния съвет. Му Ин беше интелигентен човек и по мнението на Цъ Си лоялността му бе на първо място към Сина на небето. Принц Кун, който изглеждаше като момче, бе със сигур­ност най-големият поддръжник на императрицата - в това можеше да е напълно уверена - тъй като в замяна тя пазеше мрачната му тайна от всички останали в им­ператорското семейство.

Двамата мъже носеха сините имперски одежди на двора - тясна жилетка ма гуа от дебела материя и подобно на пола долнище. На гърдите на принца беше из­везан дракон с четири нокътя, показващ произхода му. Му Ин пък носеше златен фазан, второто най-високо цивилно отличие.

През цялото време Цъ Си можеше да вижда своя ве­лик евнух Ли Лиен, облечен в пъстроцветната си роба и с двама помощници, който следеше всяко движение.

-      Влязохте в капан - каза принц Кун.

-      Преговорите не успяха да спрат червените дяволи в Тиендзин - добави Му Ин. - Сенге Ринчен изтегля славната ни отбранителна армия гибелно близо до Пекин. Изказването ви на военния съвет беше твърде силно и в резултат Су Шун ви устрои капан.

Дотук казаното не представляваше никаква тайна за Цъ Си.