Poslednata imperatrica

В продължение на почти две седмици генерал-губернатор Ханфу и двама специални пълномощници бавеха британците и французите при Тиендзин. Накрая прего­ворите се провалиха с гръм и трясък, когато всички по­ставени въпроси най-сетне бяха уредени и беше време за подписване на нов договор. Едва тогава червеният дя­вол Хари Паркс разбра, че Ханфу и пълномощниците не разполагат с имперския печат. Без него всеки подписан договор не струваше и хартията, върху която е написан. Вбесен от измамата, лорд Елгин бе влязъл в незащите­ния Тиендзин и го бе обявил за собственост на кралица Виктория. Така той си осигури контрол върху река Хай и - което беше най-важното - сложи ръка върху достав­ките на ориз за столицата, който идваше с плоскодънни джонки от южните провинции. Междувременно хората на сър Хоуп Грант бяха отпочинали след превземането на укрепленията Дагу и можеха да бъдат мобилизирани бързо. Вдигнаха лагера си на 6 септември и потеглиха на северозапад към Тунджоу, само на 20 км от стените на Пекин.

-      Ако не ги спрем, червените дяволи ще бъдат тук само след няколко дни! - каза принц Кун с явна паника в гласа си. Меката му женствена природа само допринесе коментарът му да прозвучи още по-уплашено. - Синът на небето иска да избяга от града в Манджурия и Су Шун го посъветва Дзъхол от другата страна на Великата стена да стане временна столица, докато варварите не бъдат поставени на мястото им.

-      Не изпадайте в паника, братко - каза Цъ Си, докато гледаше как двете струйки благовонен дим се издигат нагоре в неподвижния въздух на двореца. - Всичко е под контрол.

Подобно на мислите на Цъ Си, правите струйки дим се носеха нагоре и скоро започваха да се вият и нагъват като изпълнители на някакъв зрелищен танц.

-      Синът на небето няма да избяга от града - каза тя, осъзнавайки много добре как ще подейства подобно бягство на решимостта на татарската войска да се бие. - Сенге Ринчен примамва варварите към нас. Само ка­валерията ни наброява над двайсет хиляди души и мон­голският господар се е установил на лагер на западната страна на Тунджоу. Той чака варварите да приближат, за да се сражава с тях в равнините. Няма причина да се страхуваме от това.

Макар да не разбираше напълно защо Ринчен беше избрал да се бие в такава близост до стените на Пекин, Цъ Си разбираше, че тази стратегия си има и своите преимущества. Ако Синът на небето останеше в града, всеки от бойците му щеше да се сражава за дома си, а снабдителните линии на червените дяволи щяха да се обтегнат до скъсване. Въпреки това тя се тревожеше, че Ринчен има и свои, по-зловещи планове. Ако владетел­ското семейство избяга, той можеше просто да влезе в Забранения град и да се обяви за император. Нямаше армия, която да му попречи да превземе града. Тъкмо обратното - армията се намираше под негово команд­ване. Ако Цъ Си не внимаваше, Цин щеше да се окаже парчето месо между две биещи се кучета и повече от 216-те години манджурско господство щяха да бъдат за­личени само за миг.

-      Тактиката ни на забавяне се оказа огромен успех - уверено рече тя. - И трябва да продължим да прего­варяме. С всеки изминал ден защитата ни става все по-силна. Не бива да проявяваме никаква милост към Елгин и червените дяволи. Вие двамата трябва да поемете преговорите, да се сприятелите с онова чудовище и да го накарате да повярва, че наистина желаем помирение. Кажете му, че искаме да продължим да търгуваме, но че условията на съглашението трябва да се основават на първоначалните. Не бива да ни налагат повече искания, ако не желаят да разгневят могъщия дракон на Цин.

-      Те ще бъдат подозрителни, императрице - каза Му Ин. - Имам чувството, че не ни остава друг избор ос­вен война. Повели са хиляди мъже в страната ни с една-единствена цел, да съборят Средното царство и да заграбят богатствата му за себе си. Ако отрежат главата на Цин, тялото ще умре скоро след това. Трябва да за­щитаваме Сина на небето на всяка цена.

Цъ Си стана. Гласът ѝ оставаше спокоен, сякаш прис­пиваше малко дете.