Poslednata imperatrica

-      Съгласна съм, че ще има война, но не бива да за­бравяме, че ние контролираме нещата. Онези коварни червени дяволи са натрапници в земите ни, но въпре­ки това съм сигурна, че нямат желание да заграбят царството ни. Те са глупци, които искат да купуват чая ни и да ни продават своя опиум, както и да пращат проповедници в страната, за да спасяват душите на народа. За мен е ясно, те не осъзнават, че във всяко отношение са по-нисши от Цин и манджурските гос­подари, които владеят тази велика страна. По воля­та на всички богове ние сме избраният народ. - Цъ Си млъкна, за да си поеме дълбоко дъх. - Трябва да продължим да ги бавим. С всеки ден армията ни ста­ва все по-силна и все повече войници се събират на защитните ни позиции. Така ще унищожим напълно червените дяволи, преди да е паднала първата сне­жинка. - Тя отново седна на мястото си. - И двамата ще напишете помирителни писма до лорд Елгин и ще се извините за провала при Тиендзин. Ще му кажете, че сте упълномощени от Сина на небето да изпълните изискванията му и че вече няма да има увъртания. Но в замяна той трябва да спре похода си към Тунджоу, докато не бъдат уговорени условията.

-      Но ние нямаме подобно пълномощно - отвърна принц Кун.

-      Именно - отвърна Цъ Си. - Точно затова можете да се съгласите с всичко. Борбата ще приключи с война, но само когато ние сме готови да се бием, а не когато ни нападнат. Цин ще изберат времето и мястото за унищо­жаване на червените дяволи, а не обратното.

По-натагьшното протакане даваше на Цъ Си и въз­можност да се срещне със Сенге Ринчен и да разбере каква е истинската му цел. Ако усетеше, че има планове за трона на Цин, щеше да го примами в леглото си и докато е беззащитен в момента на върховното удоволст­вие, да го убие със собствените си ръце.

-      Разбирате ли какво искам от вас? - обърна се Цъ Си към двамата мъже пред нея. - Трябва да ми спечелите достатъчно време да осигуря съюзниците на Средното царство.

Принц Кун и Му Ин сведоха глави пред най-могъ­щата жена в Азия. Чувстваха се задължени да изпълнят нарежданията ѝ. Силата и самоувереността ѝ бяха опия­няващи. Но въпреки това и двамата щяха да я изоставят, ако от това зависеше собственото им оцеляване. Такава бе традицията в двора на Цин - властта се местеше под Сина на небето като приливите и отливите на дълбок океан. Ключът към оцеляването бе в това да залагаш на всички играчи, така че независимо от резултата винаги да имаш възможности да преговаряш.

Отвътре зазвъня звънец.

Това означаваше, че към двореца идва някой. Звукът накара Му Ин и принц Кун видимо да се стегнат, сякаш не искаха да бъдат видени в присъствието на Цъ Си. Само че вече бе твърде късно да се изнижат и нямаха друг избор, освен да останат но местата си и да видят кой ще влезе.

Ли Лиен вече тичаше навън да посрещне посетителя. Секунди по-късно той изкачи стъпалата с един евнух, който го следваше по петите. Цъ Си не помръдна от мяс­тото си - продължаваше да седи с изправен гръб и ръце на коленете.

Дрезгавият глас на Ли Лиен наруши тишината в двореца:

-      Представям ви евнуха Ян, слуга на Су Шун. Той носи спешни новини, които трябва да предаде със своя­та уста във вашите уши.

Ли Лиен отстъпи настрана и даде знак на топчестия мъж да пристъпи напред.

-      Нося ви поздрави от господаря си Су Шун - каза евнухът Ян с пискливия глас на старица.

-      Преди да продължиш, евнухо - изръмжа Цъ Си, - аз решавам какво ще чуят ушите ми... а не господарят ти. От днес нататък без изключение Су Шун ще се обръ­ща към мен писмено. От гласа ти ми призлява. Напусни незабавно! И на излизане предай съобщението си на Ли Лиен, или ще прекараш остатъка от живота си в тъмни­цата на този дворец.

Ян си даде сметка, че ако възрази на Цъ Си, дори вли­янието на Су Шун няма да го спаси. Тя беше импера­трица на Западния дворец и арогантното искане на Су Шун вече бе изложило евнуха на опасност от сериозно бичуване. Осъзнавайки, че няма друг избор, той само протегна ръце към императрицата в знак на почит, по­клони се, обърна се и бързо се затътри навън.

-      Мъдро ли беше това? - тихо попита принц Кун.

-      Ако Су Шун има важна новина, няма да позволя този коварен евнух да му докладва нито за моята, нито за вашата реакция - отвърна Цъ Си.

Му Ин нервно потърка длани.

-      С приближаването на варварите Синът на небето се съветва все повече със Су Шун. Той използва провала ни на бойното поле, за да забие клин между вас и Сина на небето. И успява.

-      Няма да успее - стоически заяви Цъ Си.

-      Въпреки това дълбоко съжалявам, че евнухът Ян ни видя тук - каза принц Кун.

-      Вие сте с императорска кръв - отвърна Му Ин. - Няма от какво да се боите.

Великият евнух Ли Лиен се затътри по пода на главната зала и се поклони на императрицата.

-      Нося вестта от Су Шун. Той ви съобщава, че Сенге Ринчен трябва да бъде наказан за загубата на Тиендзин и укрепленията Дагу. Синът на небето е обявил, че той трябва да върне триокото пауново перо.