Poslednata imperatrica

-      Щом е толкова силен, можем просто да му пратим убийци - възрази Цъ Си. - Така проблемите ни ще из­чезнат в прахта заедно с кръвта му.

-      Как смеете да предлагате подобно нещо! - изрева Ринчен в пълно противоречие със собствените си дейст­вия. - Този човек е майстор в много отношения! Не му е писано да умира с такава безславна смърт! Той не само е великолепен военачалник, но и явно е трениран в из­куството на монасите от Шаолин. - Ринчен изтегли са­бята си и провери остротата ѝ с палец. - Той ще умре от моята сабя, в битка. Това е съдбата му.

Цъ Си се изненада да чуе подобно откровение. Явно синеокият беше оставил неочакван и неизличим белег върху монголския генерал.

-      Само вие можете да го победите - с огромно ковар­ство рече тя. - Именно затова ви призовах да помогнете на Средното царство.

-      Синеокият се появи от нищото... - каза Ринчен. - Наричат го Рандъл Чен. Той познава защитите ни, так­тиката ни, а най-важното - и слабите ни места. Но от този ден насетне ще обърнем хода на войната срещу него. Ще го вкарам в моя татарски капан. Ще го подлъжа да атакува Тунджоу и той ще попадне в засада, кога­то войниците му са заети да сриват високите стени на града. Кавалерията ни ще го връхлети от всички страни и ще свари силите му неподготвени.

Цъ Си запомни името Рандъл Чен.

-      Защо смятате, че тази стратегия ще успее? - попита тя.

-      Защото само глупак би оставил Тунджоу незащитен. Той няма да очаква това. Ще използвам неговата мъдрост и логика срещу самия него. Той ще осъзнае грешката си, но вече ще бъде късно. Долавям в действията му арогант­ност, сякаш знае какво ще се случи. Ще му отговоря със защита, която изобщо не би могъл да очаква.

Цъ Си виждаше по очите на Ринчен, че основната му цел е победата над синеокия, а не тронът на Средното царство.

-      А откъде знаете, че червените дяволи няма да под­минат Тунджоу? - попита тя. - Могат да продължат на­право към Пекин.

-      Така съюзниците ще рискуват да попаднат в капан между стените на Пекин и стените на Тунджоу, а това е нещо, което не биха допуснали. - Ринчен заби върха на сабята си в дървения под. - Но стига сме говорили за во­енни стратегии, императрице. Вие сте тук с определена цел и е време да ми кажете каква е тя.

Цъ Си пристъпи напред, коленичи пред трона на Сенге Ринчен и сведе глава към пода.

-      Имам дар за вас, велики господарю. И едно-единствено нареждане, което трябва да изпълните.

Ринчен реши, че целта ѝ определено е укрепването на съюза им. Щеше да я има днес, в това вече нямаше съмнение.

-      И какво е това нареждане? - намусено попита той.

-      Имам лоша новина от Сина на небето и неговия съвет. Той иска да върнете триокото пауново перо - каза Цъ Си.

-      Донесохте неуважение в тази шатра - тихо рече той. - Моите хора умираха в служба на Сина на небето. Така ли се отплаща той?

По сериозната му реакция си личеше, че е страшно обиден. Цъ Си вдигна очи и се загледа в червеникавата му кожа и мрачните му очи. Сабята още беше опряна в дървения под пред краката на монголския господар. Беше стиснал дръжката с такава сила, че кокалчетата на ръката му бяха побелели.

-      Вие и императорът сте изгубили вяра в мен - каза той.

-      Това е дело на Су Шун и бюрократите - отвърна Цъ Си. - Опитват се да обезчестят и двама ни. Мъчат се да забият клин в съюза ни и да оголят Средното царство пред армиите на червения дявол лорд Елгин.

-      Не бихме могли да удържим крепостите Дагу със сведенията, с които разполагахме. Не бяхме готови за изненадващите действия на синеокия и стратегията, ко­ято приложи.

-      Трябва да ми дадете триокото пауново перо - каза Цъ Си. - В замяна ще ви дам нещо също толкова ценно.

-      И какво е то?

-      Първо перото - настоя тя.

Ринчен унило посочи наляво и лейтенант Лин се от­далечи забързано и изчезна зад тежката завеса, играеща ролята на стена. За миг Цъ Си зърна млада и красива гола жена, вързана за просто дървено легло, застлано с черна коприна. Гледката на беззащитното момиче за мо­мент я остави без дъх.

„Монголите са отвратителни и примитивни хора“ - помисли си тя. Знаеха само един начин да вземат жена - със сила. Фактът, че пленницата на Ринчен е манджурка, означаваше само едно - горкото момиче бе тук, за да утолява страстта на монгола към самата Цъ Си.

Секунди по-късно Лин се върна с безценното триоко перо, все още закрепено за черната кадифена шапка с два червени пискюла. Той протегна ръка към господаря си, но онзи не посегна да го вземе.

-      Загубата на триокото перо е най-лошото нещо, ко­ето би могъл да стори Синът на небето на един военен - каза Ринчен. - Дарът ви трябва да е достатъчно скъп, за да компенсира подобно безчестие.

-      Загубата на пауновото перо е мой провал - при­зна Цъ Си. - Военният съвет не разбира, че вие, велики господарю, сте единственият мъж, който може да спре червените дяволи. Ето защо в замяна моят дар ще бъде също толкова ценен. - Тя замълча за момент и добави: - Ще ви покажа ключа към удоволствието.