Poslednata imperatrica

Цъ Си обичаше женското тяло толкова, колкото и мъжкото. За нея всичко се свеждаше до удоволствие и контрол. Вдишвайки аромата на жената, тя прока­ра език по топлата ѝ кожа, надвесена над нея. Гърди­те им се докосваха, устните им бяха долепени. Това щеше да е твърде лесно, реши Цъ Си, но нямаше време за повече игри. Трябваше до залез слънце да се върне в Забранения град за Сина на небето. Всяка вечер без изключение тя доставяше удоволствие на него и на наложниците му. Днес нямаше да е по-различно.

В продължение на двайсет минути, през които сла­достните стонове ставаха все по-силни, Цъ Си дразнеше и измъчваше младата жена под себе си. Накрая устата на императрицата се задържа над сладките слабини на момичето. С огромно умение Цъ Си нежно я докосна с влажен и твърд език, описвайки бавно кръгове. Когато усети, че пленницата ѝ вече не издържа, Цъ Си прити­сна с пръсти сухожилията от вътрешната страна на бе­драта ѝ и натисна с длан стомаха ѝ.

Младата жена изпищя от неистовото удоволствие, каквото не беше изпитвала никога досега.

-      Още, моля! - извика тя. - Моля ви, не спирайте...!

Цъ Си се движеше бавно и грациозно - този момент не се различаваше от другите. Тя дръпна голото си тяло от младата манджурка и даде знак на монголския госпо­дар да си вземе удоволствието.

-      Бързо проникнете в нея, велики господарю.

Подобно на полудяло животно, Ринчен се хвърли върху плячката си.

Без да чака да види какво ще последва, Цъ Си се дръп­на от леглото, като в същото време избърсваше соковете от собствените си бедра и облизваше пръсти. Яростните тласъци на Ринчен и манджурската му пленница дори не я накараха да се усмихне. Тя просто извика евнуха си Ли Лиен, който незабавно влезе в шатрата, спусна завесата към спалнята и се зае да облича императрицата си без никакво суетене и разговори.

Приглушените звуци на секса пулсираха зад дебела­та завеса, достигайки до вик по време на двойния орга­зъм... след което настъпи тишина.

Когато последното копче беше закопчано, Цъ Си про­тегна ръка и Ли Лиен ѝ връчи документа. Цъ Си постави внимателно написаните инструкции на златния трон на Ринчен, след което отскубна триокото пауново перо от кадифената шапка.

Работата ѝ тук беше свършена. Монголският госпо­дар все още оставаше неин. Но въпреки това Цъ Си вече мислеше нещо друго. Ако Ринчен и армиите му бъдат победени край Тунджоу, това щеше да докаже, че зага­дъчният предател, синеокият Рандъл Чен, е наистина силен. Ако нещата тръгнеха от лошо към по-лошо, може би той щеше да се окаже съюзникът, който ѝ трябва.

Докато излизаше на топлото есенно слънце, Цъ Си усещаше, че в Средното царство се надига нова и неочак­вана сила. Сила, която бе в ярък контраст с гаснещия Син на небето. Времето със сигурност щеше да покаже дали наистина е така. Ако противниците на Средното царство се окажеха слаби, те лесно щяха да бъдат победени на полята на Тунджоу от огромната армия на Ринчен. Но ако наистина бяха силни, както се боеше, нямаше да има друг избор, освен да се съюзи с този нов и могъщ лидер. Възхищението, което бе видяла в очите на Сенге Ринчен, показваше, че синеокият Рандъл Чен е човек, с когото мо­жеха да се постигнат много велики неща.

Подобно на всичко в Средното царство, лоялността бе свързана на първо място с оцеляването. Такава беше традицията на Цин.

20.

Татарска щабквартира

1,5 км западно от Тунджоу, Китай

18 септември 1860 г.

11:30 ч. местно време

Мисия Ездра -ден 199

Инструкциите на Цъ Си точно описваха всичко, което бе нужно да знае Ринчен. По нейна заповед император­ският специален пълномощник Му Ин и принц Кун бяха написали много писма до лорд Елгин с молба да спре похода си към Пекин. Обещаваха, че всички британски и френски репарации ще бъдат изплатени, ако задържи силите си, в това число и артилерията, и дойде в Тун­джоу с почетна стража от 1000 души да преговарят за условията на мирния договор. Обещаваха съдействието и закрилата на Сина на небето, дори официална среща със самия император в Пекин по-късно същия месец.

Но това бе само заговор, целящ разделянето на ар­мията на червения дявол и примамването му да дойде. Ако се съгласеше, заповедта на Цъ Си бе Елгин и барон Грос да бъдат убити заедно с жалката си свита, когато се отдалечат достатъчно, за да е абсолютно сигурно, че няма как да отстъпят.