Poslednata imperatrica

Макар да се отнасяше предпазливо към капана на Цъ Си и липсата на чест, която вървеше с него, Ринчен зна­еше, че Рандъл Чен едва ли ще се хване на такъв очеви­ден номер. Съдейки по всичко, което беше видял с очи­те си монголският господар, противникът му с лекота щеше да разкрие плановете им. Затова той с готовност се зае да подготви хората си за тази напълно лишена от елегантност тактика, знаейки, че ако тя проработи, зна­чи синеокият не е човекът, за когото го мислеше. В пис­мото си Цъ Си искаше и допълнителна информация за синеокия и ролята му в британската йерархия, незави­симо дали планът ѝ ще проработи или не. Въпросът как и защо синеокият беше насочил силната си воля срещу собствения си народ, беше нещо, което Ринчен бе твър­до решен да разкрие така или иначе за собствени цели.

За голяма изненада на монголския господар британ­ският пратеник Хари Паркс и малък отряд британски и френски войници, наброяващ само петдесет души, беше влязъл в град Тунджоу предишната вечер с настояване за среща с Му Ин и принц Кун като прелюдия за включ­ването на лорд Елгин. Ринчен не можеше да повярва на дързостта на този човек. Хари Паркс явно нищо не разбираше от военна тактика, щом се беше поставил в такава опасна ситуация. Но въпреки това Ринчен беше силно заинтересуван; той разположи над 2000 хоркин- ски воини по стените на Тунджоу и така допълни илю­зията за военна мощ в рамките на укрепения град - точно впечатлението, което се надяваше да създаде.

Щом чу за пристигането на Хари в Тунджоу, Цъ Си изпрати Му Ин и принц И на официална среща с консула. Разговорите бяха продължили малко повече от два часа, когато Хари Паркс и хората му внезапно станаха от мес­тата си, събраха си бумагите и излязоха от града, насоч­вайки се на юг към Чан Чиа-уан. В този момент всичките усилия на Ринчен да ги заблуди отидоха на вятъра.

Докато яздеха неочаквано на юг вместо на изток през река Хай, Хари Паркс и хората му видяха татарските артилерийски батареи, скрити в порасналото метър и половина просо. При по-внимателно вглеждане откриха и манджурски знаменосци и огромен брой китайски пе­хотинци на северозапад.

Така стана ясно, че в полетата около града се готви касапница.

Татарското разузнаване изведнъж се оказа в хаос. Поради объркването покрай приближаването на съю­зниците от север, от укрепения Тунджоу, мандаринските офицери изобщо не се опитаха да задържат Паркс и хората му.

Хари завърза бяло знаме за копието на един сикх и с ескорта си от четиресет души - без полковник Уокър и трима сикхски конници, които бяха изпратени на юг да опитат да доложат на лорд Елгин за ситуацията - про­дължи напред през татарските редици в нелепо храбър опит да говори с командващия, който се осмеляваше да се изпречи на пътя на съюзниците. Когато видя белия флаг, един мандарински офицер отведе Хари и антуража му направо в лагера на Ринчен западно ог Тунджоу, където двамата стояха един срещу друг.

Зад Хари имаше необикновена група, включваща личния секретар на лорд Елгин Хенри Лox, кореспон­дента на лондонския „Таймс“ Томас Боулби, френ­ския свещеник отец Дюлюк и френския учен граф д’Ескейрак. Военните бяха представени от шестима френски и британски капитани и полковници, двайсет сикхи и половин дузина драгуни, всички в парадни уни­форми. Обезоръжените съюзнически войници се чувст­ваха застрашени от повече от 200 татарски войници с извадени саби, които ги бяха подкарали като овце на малка група в центъра на лагера.

Ироничното бе, че именно Хари Паркс беше онзи, който викаше най-много на безупречен мандарински и крещеше за „предателство“ и „последици от подобни глупави действия”. Той ходеше наперено като някакво малко бяло пиле пред шатрата на Ринчен, без да обръща абсолютно никакво внимание на 40-те хиляди кавале­ристи и пехотинци, разположени на лагер във всички посоки, докъдето му стигаше погледът.

Ринчен го слушаше безизразно вече повече от пет минути, като само усукваше мустака си между палец и показалец. Другата му ръка през цялото време лежеше върху кожената ръкохватка на сабята му.

-      Невероятно мощна съюзническа войска пътува към Пекин! - извика Хари с почервеняло от напъни лице. - Усилията ви да ни устроите засада са безплодни!

-      Рандъл Чен ви води добре - отговори накрая Ринчен. Изненаданото изражение на Хари беше по­вече от достатъчно да убеди монголския господар, че говори с човек, който много добре познава мъдростта на синеокия.

-      Не зная за какво говорите - отвърна Хари. Но вне­запната загуба на дар слово само показваше допълни­телно, че знае.

-      Ще ми разкажете за този предател! - извика Ринчен.

-      Трябва да се предадете на съюзническите сили, ко­ито идват към вас! - извика му в отговор Хари. - И ако го направите, ще бъдете пощадени.

Ринчен не се сдържа и се изсмя. Дързостта на този тип беше направо невероятна. Жалките червени дяволи се намираха на китайска земя, заобиколени от най-голя­мата татарска сила, събирала се през последните двеста години.