Сенге Ринчен знаеше, че трябва да бъде абсолютно уверен в позициите си. Под негово командване бяха почти 50 000 души между това място и Пекин; лорд Елгин и силите на барон фон Трос бяха безнадеждно по-малко. Многохилядната манджурска кавалерия бе скрита в долините на север; войниците Тигри с техните ярки униформи в жълто и черно се спотайваха в просото само на 1000 крачки на юг. Мускетари и артилеристи чакаха готови с оръжията си по околните хълмове, замаскирали батареите дълбоко в нивите. Силите на Цин имаха смазващо числено превъзходство, но въпреки това нещо човъркаше настойчиво Ринчен, сякаш правеше грешка. Целият му дългогодишен опит на военачалник му казваше, че изгледите му за успех никога не са били по-добри, но все пак се чувстваше нервен - емоция, която монголските воини като него бяха учени никога да не забелязват.
През далекогледа си Ринчен виждаше цялата съюзническа войска, наредена пред него в идеален строй. Състоеше се от около 4000 войници общо, доколкото можеше да прецени - повече от хилядата, които беше очаквал, но обстановката пак си оставаше в полза на Ринчен. Червените дяволи нямаше как да извадят повече хора или запаси и не разполагаха с път за отстъпление, ако се окажат обкръжени. Бяха изолирани от основните си сили, които бяха заети със задачата да удържат на всяка цена град Тиендзин, разположен на 90 км на югоизток.
Татарските редици бяха обзети от горещо желание да смажат нашествениците на Елгин. Ринчен го виждаше в очите на хората си и знаеше, че е направил всичко по силите си да подготви воините си за предстоящата битка. Всички до един мразеха с безгранична страст арогантните западни натрапници. Всеки се радваше на възможността да обърне потенциалния позор на Сина на небето в една от най-великите победи на Цин. Тези чуждоземни войници, тези варвари, бяха оскърбили Небесния принц с дързостта си да насочат силите си към Великото вътре без причина и без да са канени. Затова татарската армия нямаше да прояви милост към червените дяволи. Заповедта беше да не се вземат пленници, а да пролеят кръвта на нашествениците в земята на тази велика страна с такава жестокост, че никоя чужда армия да не посмее отново да предизвика могъществото на Средното царство.
Кожените брони бяха излъскани и блестяха. Лъковете бяха опънати, стрелите бяха натъпкани в колчаните. Мускетите бяха почистени и заредени, сабите бяха наточени като бръсначи. Бойните знамена с дракони бяха навити, готови да се развеят, когато атаката най-сетне започне. Това щеше да бъде засада, нямаща равна на себе си в историята. И ставаше дума не само за еднопосочен план. Ринчен се беше подготвил за всякакви неочаквани обрати в случай, че синеокият е прозрял първоначалния му замисъл. Монголският господар имаше позиции за отстъпление при моста Осем ли, ако червените дяволи изведнъж решат да насочат атаката си към Пекин. Най-довереният му и способен мандарински генерал, Шън Пао, бе разположен там с 5000 души от Императорската гвардия. Обикновено разквартирувани зад високите стени на Татарския град, елитните воини бяха изпратени лично от императрица Цъ Си да гарантират, че варварите няма да стигнат до столицата.
Повече от 15 000 конници защитаваха петте километра между село Чан Чиа-уан и бреговете на р. Пейхо, която можеше да бъде пресечена единствено при моста Осем ли. Преодоляването на реката на всяко друго място щеше да наложи отклоняване на най-малко осем километра. На север от Чан Чиа-уан нивите бяха разчистени и осеяни с високи 60 см остри като ножове стъбла, които бяха убийствена пречка за всяка конница, правейки бързото заобикаляне на малкото селище почти невъзможно. Наред с това над седемдесет оръдия, изстрелващи каменни гюлета, пазеха моста от другата страна наред с преградна батарея на север.
Ринчен беше яхнал якото си монголско пони. Както винаги, от лявата му страна беше лейтенант Лин.
- Формацията им е много стегната - каза Лин, докато гледаше през далекогледа. - Движат се право към Тунджоу. Червените дяволи не подозират, че сме тук, иначе щяха да разгърнат строя си.
Ринчен кимна.
- Май са заслепени от желанието си да освободят пленниците от бесилките на Тунджоу.
- Залавянето им беше отличен план, велики господарю.
Ринчен също вдигна далекогледа си. Съюзниците разполагаха артилерията си по фланговете си и я насочваха към Тунджоу. Нямаше как да не се усмихне. В самия град имаше съвсем малка татарска част и червените дяволи щяха да хвърлят много усилия в атакуването на крепост, която бе просто черупка - докато самите те бяха убедени, че тя е сърцето на татарската отбрана.