Poslednata imperatrica

Сенге Ринчен знаеше, че трябва да бъде абсолютно уверен в позициите си. Под негово командване бяха поч­ти 50 000 души между това място и Пекин; лорд Елгин и силите на барон фон Трос бяха безнадеждно по-малко. Многохилядната манджурска кавалерия бе скрита в до­лините на север; войниците Тигри с техните ярки уни­форми в жълто и черно се спотайваха в просото само на 1000 крачки на юг. Мускетари и артилеристи чакаха готови с оръжията си по околните хълмове, замаскирали батареите дълбоко в нивите. Силите на Цин имаха смаз­ващо числено превъзходство, но въпреки това нещо чо­въркаше настойчиво Ринчен, сякаш правеше грешка. Це­лият му дългогодишен опит на военачалник му казваше, че изгледите му за успех никога не са били по-добри, но все пак се чувстваше нервен - емоция, която монголските воини като него бяха учени никога да не забелязват.

През далекогледа си Ринчен виждаше цялата съюзни­ческа войска, наредена пред него в идеален строй. Състо­еше се от около 4000 войници общо, доколкото можеше да прецени - повече от хилядата, които беше очаквал, но обстановката пак си оставаше в полза на Ринчен. Черве­ните дяволи нямаше как да извадят повече хора или запа­си и не разполагаха с път за отстъпление, ако се окажат обкръжени. Бяха изолирани от основните си сили, които бяха заети със задачата да удържат на всяка цена град Тиендзин, разположен на 90 км на югоизток.

Татарските редици бяха обзети от горещо желание да смажат нашествениците на Елгин. Ринчен го виждаше в очите на хората си и знаеше, че е направил всичко по си­лите си да подготви воините си за предстоящата битка. Всички до един мразеха с безгранична страст арогант­ните западни натрапници. Всеки се радваше на възмож­ността да обърне потенциалния позор на Сина на небето в една от най-великите победи на Цин. Тези чуждоземни войници, тези варвари, бяха оскърбили Небесния принц с дързостта си да насочат силите си към Великото вътре без причина и без да са канени. Затова татарската армия нямаше да прояви милост към червените дяволи. Заповед­та беше да не се вземат пленници, а да пролеят кръвта на нашествениците в земята на тази велика страна с такава жестокост, че никоя чужда армия да не посмее отново да предизвика могъществото на Средното царство.

Кожените брони бяха излъскани и блестяха. Лъкове­те бяха опънати, стрелите бяха натъпкани в колчаните. Мускетите бяха почистени и заредени, сабите бяха нато­чени като бръсначи. Бойните знамена с дракони бяха на­вити, готови да се развеят, когато атаката най-сетне за­почне. Това щеше да бъде засада, нямаща равна на себе си в историята. И ставаше дума не само за еднопосочен план. Ринчен се беше подготвил за всякакви неочаквани обрати в случай, че синеокият е прозрял първоначалния му замисъл. Монголският господар имаше позиции за отстъпление при моста Осем ли, ако червените дяволи изведнъж решат да насочат атаката си към Пекин. Най-довереният му и способен мандарински генерал, Шън Пао, бе разположен там с 5000 души от Императорска­та гвардия. Обикновено разквартирувани зад високите стени на Татарския град, елитните воини бяха изпрате­ни лично от императрица Цъ Си да гарантират, че вар­варите няма да стигнат до столицата.

Повече от 15 000 конници защитаваха петте киломе­тра между село Чан Чиа-уан и бреговете на р. Пейхо, която можеше да бъде пресечена единствено при мо­ста Осем ли. Преодоляването на реката на всяко друго място щеше да наложи отклоняване на най-малко осем километра. На север от Чан Чиа-уан нивите бяха разчис­тени и осеяни с високи 60 см остри като ножове стъбла, които бяха убийствена пречка за всяка конница, правей­ки бързото заобикаляне на малкото селище почти невъз­можно. Наред с това над седемдесет оръдия, изстрел­ващи каменни гюлета, пазеха моста от другата страна наред с преградна батарея на север.

Ринчен беше яхнал якото си монголско пони. Както винаги, от лявата му страна беше лейтенант Лин.

-      Формацията им е много стегната - каза Лин, дока­то гледаше през далекогледа. - Движат се право към Тун­джоу. Червените дяволи не подозират, че сме тук, иначе щяха да разгърнат строя си.

Ринчен кимна.

-      Май са заслепени от желанието си да освободят пленниците от бесилките на Тунджоу.

-      Залавянето им беше отличен план, велики госпо­дарю.

Ринчен също вдигна далекогледа си. Съюзниците разполагаха артилерията си по фланговете си и я насоч­ваха към Тунджоу. Нямаше как да не се усмихне. В са­мия град имаше съвсем малка татарска част и червени­те дяволи щяха да хвърлят много усилия в атакуването на крепост, която бе просто черупка - докато самите те бяха убедени, че тя е сърцето на татарската отбрана.