Poslednata imperatrica

-      Когато атакуваме, трябва да се движим като вода - инструктира Ринчен войниците си. - Численото ни превъзходство ще има значение само ако червените дя­воли бъдат обкръжени и нападнати от всички страни ед­новременно. Трябва да се движим навън и около, бързо и решително. Трябва да се понесем от всички посоки и така да удавим врага с числеността си. След това ще забием кавалерията в сърцето им като брониран юмрук и ще изтръгнем душата на врага.

В този момент Ринчен си представи синеокия Рандъл Чен и как сабята на Чингис хан се спуска към врата му, отсичайки предателската му глава от тялото.

-      Преди слънцето да залезе - извика той от седлото на бойното си пони, - честта на Средното царство ще бъде възстановена! Всеки от вас се бие да защити стра­ната си, семейството си и Сина на небето. Тези варвари са дошли да грабят земите ни и да изнасилват жените ни. Те се подиграват с боговете и волята на Драконовия трон. Трябва да бъдете безмилостни в защитата на тази страна. Това трябва да е единствената ви цел. Кръвта на червените дяволи трябва да напои земята и така победа­та и честта да бъдат за нас.

Ринчен се наведе към лейтенант Лин.

-      Дай заповед пленниците да бъдат убити. После прати хора с бяло знаме при лорд Елгин да му кажат, че трябва да спре незабавно или още пленници ще бъдат сполетени от същата участ.

Ринчен изиграваше поредната си карта в играта на заблуда. Нямаше намерение да предприема никакви ри­скове, чрез които синеокият да разгадае плановете му.

Колоната на лорд Елгин

1,5 км източно от Тунджоу, Китай

Укрепеният град Тунджоу се изправи пред съюзничес­ката армия, златният връх на будистка пагода се извися­ваше от вътрешността в ясното есенно небе. Рандъл Чен яздеше до лорд Елгин на кафяв арабски жребец. Самият Елгин беше възседнал поразително красив черен кон. Отляво на Рандъл се намираше сър Хоуп Грант в своята алена униформа на Кралската драгунска гвардия, яхнал бял кон с не по-малко великолепно родословие.

Съюзническата войска беше отпочинала и дисципли­нирана, съдейки по енергичната стъпка и стегнатите реди­ци. Отляво бяха британците - основната част съставляваха войниците от Втора дивизия със своите характерни алени куртки. До тях крачеха пенджабците с бежовите си уни­форми и тюрбани, а до тях - Сьрейският и Хампшърският полк, следвани от Кралските шотландци и Кралските стрелци. Конните части на Пробин и Фейн бяха разделени между тях. На десния флаг се виждаха светлосините уни­форми на френската пехота и кавалерия, както и контин­гент от северноафрикански спахии - конници, облечени като араби в бели роби с покрити копия.

Всеки войник носеше пушка „Енфийлд“, приета нас­коро на въоръжение. Рандъл бе настоял новите оръжия да се използват при Дагу, но за доставката и разпределе­нието им бяха нужни цели два месеца. „Енфийлд“ беше технологично чудо, което не разчиташе на фитил, а има­ше ударен механизъм с капсула, работещ еднакво добре дори при дъжд и вятър. Но по-важното бе, че „Енфийлд“ използваше революционния патрон „Делвин-Миние“ и имаше цев с нарези. При стрелба куршумът се разширя­ваше и изпълваше камерата, което драстично увелича­ваше далекобойността и точността на оръжието.

Рандъл разбираше колко важно е въвеждането на това оръжие за шансовете им за успех. За разлика от съюзни­ците китайците използваха неефективни мускети, чиито дизайн и точност не бяха променени от средата на XVI в.

Елгин дръпна юздите и спря коня си. Вдигна дале­когледа и внимателно огледа пейзажа от ляво надясно, после обратно. След това погледът му се насочи към стените на Тунджоу.

-      Ще разбием портите със снаряди „Армстронг“ - енергично рече той. - Не изглеждат особено яки. След това ще вкараме пехотата направо в сърцето на града.

Рандъл и сър Хоуп също огледаха високите стени. Лесно различиха множество войници, патрулиращи от­горе - най-малко 200. Макар че и двамата видяха едно и също, интерпретацията им беше съвсем различна. Сър Хоуп разтълкува гледката като признак на сила, докато Рандъл я сметна за необичайна, което незабавно го из­пълни с подозрения.

-      Врагът със сигурност ще ни превъзхожда числено - каза сър Хоуп. - Трябва да бъдем предпазливи.

-      Съгласен съм за предпазливостта - добави Рандъл. Той огледа нивите с просо и хълмовете в далечината. - Но се боя, че всичко е различно от това, което изглежда.

-      Какво трябва да означава това? - обади се лорд Елгин.

-      Съдейки по количеството войници на стените, та­тарите демонстрират сила. Предлагам да изпратим ра­зузнавачи, за да сме сигурни, че не влизаме в капан. Ринчен е прочут с начините си да мами противника.

-      Може да демонстрира сила, защото е силен - наме­си се сър Хоуп. - Да сте се замисляли за това? Той иска да стоим далеч от Тунджоу, защото знае, че не можем да атакуваме Пекин, ако Тунджоу е в ръцете му. Без града снабдителните ни линии и пътят за отстъпление ще бъ­дат прекъснати.